- Анастасия, шоуто на БНТ сякаш се "възползва" от носталгията по миналото преди идването на демокрацията, на мобилните телефони и таблетите. Ти сигурно си твърде малка, за да си спомниш нещо от онова време?
- 50-те, 60-те или 70-те години са ми далечни, но си спомням как се живееше в България преди 10 ноември. Родена съм 1982 г. и гледката на празни и грозни магазини въобще не ми е чужда. Сякаш още виждам нашия плод и зеленчук на "Патриарха", където съм израснала. Рафтовете му никога не бяха виждали банани, портокали и всички други плодове, които сега можеш да си купиш от всяко квартално магазинче. Продаваха един много вкусен мармалад от сливи и ябълки. Режеше се на филийки. Търсила съм го после, но никъде не го намерих.
- Половината българи ще побързат да те опровергаят с доводи за хубавото лице на социализма.
- Хубави бяха игрите с приятелите ми в задния двор. Прескачахме оградите и се впускахме в какви ли не игри. Родителите ми без притеснение са ме пускали навън. Сега децата си стоят затворени у дома и не пускат електронните игри от ръцете си. Мечтая да имам градинка пред нас, където детето ми да играе на воля, а аз да съм спокойна, че нищо лошо няма да му се случи.
Само че такова приказно място не съществува
Онзиден приятелят ми разхожда кучето в градинката пред нас и на метър от него се разбива двулитрова бутилка от бира. Хвърлена от достатъчно високо, тя може да убие човек. Ще се страхувам да разхождам детето си на такова място. Чака ме доста трудна задача да му предам духа на детските години, които аз съм минала.
- Подвежда ли ме усещането, че говориш с твърде голяма страст на детска тема?
- Не, на прав път си. Бременна съм в петия месец. Всички приятели и колеги се учудват, че хич не ми личи. Доколкото знам, при всяка жена е строго индивидуално как ще изглежда с напредването на бременността.
- Произведе щастлива новина. Разкажи малко повече.
- С приятеля ми не сме работили усърдно по въпроса. Всичко стана случайно. Забавих се с хапченцата. Бяхме в провинцията, нещо имаше проблем с рецептата, направих кратка пауза и точно тогава са се случили нещата. И двамата с приятеля ми сме изключително щастливи, нито за миг не сме имали някакви притеснения. По-странно е, че в главата си се чувствам доста по-малка от тези 32, които ще навърша.
Трудно ми е да си
се представя като майка
и никога не съм го правила.
Но това според мен не ме прави лош родител. Таткото е с пет години по-малък от мен и също е страхотно ентусиазиран.
- Той с какво се занимава?
- С Румен се запознахме преди пет години, когато се върнах в България. Той е артист балетист като мен. От репетиция на репетиция, от шега на шега и заживяхме заедно. Всичко стана много естествено. Винаги съм била по сериозните връзки. И да съм опитвала нещо мимолетно, не ми се е получавало. Нямахме проблеми да преминем към една по-сериозна крачка. В момента с него и майка ми въртим наша си семейна школа за класически балет и аеробика - "Фареладенс". Разбираме се страхотно дори в скромното ни бизнес начинание.
- Повечето българи на ваше място ще се юрнат да сгъват сватбени покани, когато научат, че детето е на път.
- Не искам да прозвучи грубо, но няма какво да доказваме на останалия свят. Безумна ми се струва идеята да съберем родата, за да извикаме: "Да, ние се обичаме!" Тези неща човек ги показва с простички действия в ежедневието. Детето ни е най-сигурното доказателство, че сме готови за вечен съюз.
- Чувствате ли се готови със заплатите си на балетисти да посрещнете финансовия шок след раждането?
- Да кажем, че сега нещата са много по-добре отпреди в нашата професия. Още със завръщането си в България се захванах с няколко неща. Страхотна маниачка съм на тема фитнес и изкарах диплома за фитнес-аеробика инструктор, за да мога да преподавам. След това чрез моята кастинг агенция получих предложения да участвам в реклами, преди да дойде първият ми ангажимент в киното. Избраха ме за малка роля в "Миграцията на паламуда".
Имах уникалната чест да си партнирам с Велко Кънев, Бог да го прости.
Спомням си, че един ден ме попита: "Анастасия при кого си завършила?" Отговорих, че съм възпитаничка на балерината Маша Илиева. Велко Кънев ме погледна учудено и осъзнах, че има предвид при кой преподавател в НАТФИЗ съм се обучавала. След това имаше и други актьори, които ми задаваха същия въпрос, но вече бях подготвена. Никога не съм виждала дори как изглежда фоайето на театралната академия. Образованието ми е изцяло свързано с балета, но това не ми попречи да участвам и в други филмови проекти. След "Миграцията на паламуда" ме поканиха за един танцов късометражен филм.
В една сцена танцувах в 60-градусова минерална вода в 100-годишна баня, а вечерта снимахме в страхотен студ.
Беше си истинско приключение. Сериалът "Четвърта власт" е последното кинопредизвикателство в кратката ми кинокариера. Силно се надявам, че ще продължа да се развивам и да сбъдвам мечтите си.
- Да не си поредната красива връзкарка?
- Никой не ме е бутал напред в живота. Родителите ми са бивши премиер-солисти на Софийската опера. Но е факт, че съм танцувала на почти всички големи световни сцени, където нямаше как да пробия с ходатайстването на татко или мама.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"