- Александре, първо беше Среброто, след това Дъвката, а после Косъма. Не се ли изгуби измежду всички тези прякори?
- Фактът, че до днес прякорите се влачат след мен и хората не ги забравят, подсказва, че съм посвършил добра работа. Обикалям доста из страната и 95 процента ме разпитват за "Под прикритие". Има обаче и такива, които се сещат за Дъвката от ТИЛТ и за други неща, в които съм участвал. Това ме радва.
- Коя от трите роли те правеше истински щастлив?
- По природа съм щастлив човек. Даже и в най-драматичните житейски моменти не съм се чувствал нещастник. Не знам дали да благодаря за това нещо на родителите си, на генетичния материал, или на самия себе си.
Познавам страшно много хора, които повече от всичко друго на света държат да са нещастни и да не спират да мрънкат. На другия полюс съм, въпреки че животът ми не е само цветя и рози и не съм роден в Елисейския дворец.
Е, не че съм преживял чак
такива травми, които
да ме направят норвежки психопат убиец
И все пак трудностите съм ги преодолял. Готиното е, че най-близките ми изповядват моята философия. А когато срещна от другата порода, опитвам деликатно да им обясня, че да си нещастник е адско безсмислие.
- Сигурно си имал и късмет?
- Няма как да стане без късмет. Винаги съм смятал, че той идва, ако го потърсиш и предизвикаш. Най-лесно е да седиш и да хленчиш, че не те огрява слънцето, без дори да се преместиш от северния склон на южния. С това мислене няма как да ти се получат нещата.
Познавам хора, които не са изпитали и 1/3 от трудностите, в които аз съм попадал, и въпреки това мрънкат. Качеството на живота зависи от интелекта и от желанието ти да потърсиш по-хубавото. Дори и да не ти се отваря парашутът в даден момент, рано или късно нещата потръгват. На този свят има баланс. Спомням си за
момента, в който се разпадна група "Мангасарян", връхлетя ни световната криза. И всичко това в момента, когато реших да създам семейство. Не ми е минавало през ум, че всичко това може да ме сполети за толкова кратко време. Паднал бях, но не изпаднах в самосъжаление. Първата ми работа беше да се обърна и да видя, че има небе над мен и не съм затрупан. След това малко по малко започнах да се изправям.
Огледах се и добре си помислих накъде да поема. Продължавам да твърдя, че животът е адски елементарно нещо.
- Доста хора ще се скандализират от това ти твърдение.
- Какво му е сложното на живота? Съществуваш нормално, не пречиш на другите, занимаваш се с неща, които имат смисъл, и нещата се подреждат от само себе си. Сигурно съм станал хипербанален за околните, повтаряйки за хиляден път мечтата си да стана селянин, да си копая в земята и да потърся връзката си с природата.
- Успя ли да построиш къщата извън София, за която също отдавна говориш?
- Не съм още, въпреки че според последните писания за мен разбрах, че едва ли не съм участвал в усвояването на милиони покрай един известен шоумен.
- Става дума за Слави Трифонов, нали?
- Да. Пишеше, че покрай фирмата ми за дигитална дистрибуция, която развивам от шест години, съм се замесил в разпределението на големите пачки. Смях се с глас, а съм сигурен, че се е смял и Слави. Опитвам се да се забавлявам с такива писания.
- Вярно ли е, че твоята фирма разпространява музиката на Слави и "Ку-ку бенд"?
- Да, продуцентската му компания подписа договор с нашата фирма за дигиталното разпространение на неговата музика. Не е само той. Работим с над 90 процента от изпълнителите в България. Става дума за дистрибуцията на музика и другвид продукция в iTunes и всички други легални онлайн магазини по света.
- Това е красивата мечта - всеки да плати малка сума, за да си свали любимото музикално парче.
- Точно така и не е мечта. Нещата започнаха да се случват и у нас, въпреки че сме много далеч от реалните измерения. Все повече българи, предимно в чужбина, нямат проблем да дадат 99 цента, за да си купят едно парче. В този бизнес всички са доволни. Ти си избираш какво да слушаш, а изпълнителят получава нещо за своите усилия.
- Знаеш ли какъв процент българи плащат, за да слушат любимата си музика?
- Все още е малък процентът. Преди две години, когато нашата компания подписа договор с iTunes, бях убеден, че никой нашенец няма да извади 99 цента, за да свали легално любимото парче. Още на първата седмица хората ме опровергаха, което е хубаво. От друга страна, обемът на пазаруване на българска музика в сравнение със Сърбия е нищожна. Ако сравним колко пазаруваме ние и колко, съседите ни, резултатът е 95 на 5 в тяхна полза. Сърбите уважават културата си и държат да й помагат по някакъв начин. Надявам се, че някой ден и тук нещата ще потръгнат.
- Може би всичко зависи от борбата с пиратските сайтове.
- Интернет не е намерил лек срещу това заболяване. Затова и някои държави работят по изработването на ефективно законодателство. Там, ако решиш да пиратстваш от вкъщи, доставчикът ти на интернет е длъжен да уведоми полицията. Ако не го направи, го погват него. И така всеки потребител се замисля дали не е по-добре да плати 2 лева, вместо после да се чуди как да покрие глоба от няколко хиляди. Чичо гастарбайтер от Швейцария предпочита да плати за песничката "Милиони, камиони", за да не му позвънят на вратата полицаите.
В никакъв случай не сме гадни балканци, които искат само да крадат
Просто ни трябва законодателство, което да урегулира нещата. Държа да кажа, че нямам нищо против свободната употреба на информация. Не ме питайте защо, но съм на това мнение, въпреки че противоречи на бизнеса ми. Хората лека-полека придобиват самочувствие и мисъл, че е хубаво да заплатят за труда на артистите.
- Слави разчита на мощен екип, но може ли прохождащ изпълнител да си защити интересите в интернет?
- Въпросът ти е възможност да налазя отново част от мои колеги музиканти, които не спират да мрънкат, но не намират сили да си сложат нещата в ред. За това не трябва висше образование. Въпрос е на нормална воля.
Компанията ни може да покаже на всеки как да си защити интересите, но няма как да накараме твореца да се организира и да изпълни мечтата си.
- Бизнесът отдели ли те от актьорстването?
- Успявам да намирам баланс, макар и все по-трудно. През лятото бях за месец в Македония за българско-македонско-хърватско-френска продукция. Получи се много приятен филм. От тогава не съм снимал нищо и ще си почина до януари, когато се включвам в проект на братя Чучкови.
Супер се получи, че имах шанс за първи път от четири година да не съм пред камера и да обърна внимание на други ангажименти.

- Не ти ли е терсене, когато се сетиш, че те няма в новия сезон на "Под прикритие"?
- Важното е сериалът да върви нагоре. Онзиден се видях с един от основните оператори - Радослав Гочев. Показа ми трейлърче от втори епизод на сезона, който очакваме. Нещата са повече от обещаващи. Много хора си мислеха, че няма вече какво да се случи в този сериал. Не е така.
Сценарият е силен и влизат страхотни нови герои. Едно от тях е момиче, което сигурно наскоро навърши 17. Беше ми ученичка от школата, в която преподавах. Изключително талантливо дете, което ще бъде едно от новите лица на българското кино. Отговорно обещавам, че четвърти сезон ще е феноменален. От време на време наистина ми е мъчно, че не съм част от него.
- Причините да убият любим герой са: изчерпване на образа, скандал с продуцента или желание на актьора да се влее в друг проект. Какъв е твоят случай?
- При мен става дума за четвърти вариант. Истината е, че беше предвидено трети сезон да е последен и логично на всички от отбора минус трябваше да им се случат нещата, които сполетяват този тип хора в реалния живот.
В този момент един от най-големите дистрибутори на кино в света купи сериала и започна да го продава и на други континенти. Доколкото знам, досега
над 600 млн. зрители са гледали "Под прикритие" Логично фирмата дистрибутор поискала да има поне седем сезона. От българска страна отговорили, че няма как да стане, и по мои сведения са си стиснали ръцете за пет сезона.
Началото на преговорите се случи буквално два-три дни преди убийството на Косъма. Имахме разговори дали да реагираме, но моето мнение беше, че не трябва да променяме сценария. Продуцентите се съгласиха и не сме сбъркали. Всички знаем каква беше реакцията след този 11-и епизод. Убий любимия герой и той ще си остане икона. От актьорска гледна точка ми свърши добра работа.
- Едва ли си предполагал, че сериалът ще е толкова успешен и всички покрай него?
- Много хора си свършиха перфектно работата и произведоха изключително добър продукт. Разликата между "Под прикритие" и останалите сериали е видима за всеки. Другите се състезават, а той е извън класацията. Обиколих страната и видях за какво става дума.
Четвърти сезон ще размаже всичко живо по пътя си, ако въобще има накъде още. Има и други добри сериали. Харесвам "Четвърта власт", "Дървото на живота", "Фамилията", но тепърва очаквам проект, който да опита да се съревновава с "Под прикритие", който се превърна в тотален култ, колкото и да не харесвам подобни сравнения. Позволявам си да помоля българските зрители да хвърлят по едно око на българските сериали, защото там има качество и те се развиват напред.
- Спомена, че сте обикаляли страната с другите герои от "Под прикритие" и се сетих за Стоянка Мутафова как разказваше за едно време, когато с Калоянчев, Парцалев и другите великани са пътували да обират овациите след всеки нов български филм.
- Първото ни подобно гостуване беше на 1 март в Добрич. Влязохме в най-голямата им дискотека и следващите 5 минути са ми бяло петно.
Не съм си представял, че ще се сблъскам с подобен род истерия. Все едно хората там видяха Майкъл Джексън
и марсианец, хванати за ръка. Наложи се с Мариян Вълев да се скрием зад един бар, за да не ни смачка тълпата. Това нещо продължи до лятото. Същия интерес имаше и към Захари Бахаров, Кирил Ефремов, Мишо Билалов. С някои от тях ходихме на среща с феновете на "Под прикритие" в Струмица, Македония. В техния клуб имаше над 1500 човека, които буквално ни боготворяха.
- Излиза, че БНТ преди като единствена телевизия е правела най-гледаните неща, но и сега произвежда хитове.
- Мога само да поздравя най-чистосърдечно настоящото ръководство, че се отвориха към проекти на млади хора и дават възможност на качествените идеи. "Под прикритие" върна БНТ в телевизорите на хората.
Оттам те започнаха да харесват и други предавания на държавната медия. Което трябва да ни радва всички. Това е нашата телевизия, която поддържаме с данъците си. Трябва да се отнасяме с любов към нея и да сме доволни, че парите ни през последните години се харчат за производството на качествена продукция. Уважаеми зрители, телевизията майка е наша собственост, обичайте я и я подкрепяйте!
- Бизнесът ти върви, актьорстването е супер, как е в личния живот?
- Там е още по-добре. Двете ми дечица са супер и смятам, че се справям с грижите за тях. Да си родител, не означава само да изкарваш много пари, за да купуваш на децата си подаръци.
Това е на последно място в списъка със задължения. Преди това трябва да обясниш на малкото човече как да постъпва правилно в живота. Но внимателно, без да го натискаш и да му вменяваш вина. Най-важното е да обичаш децата си безрезервно. Няма обичани деца, които след това да са станали несполучливи възрастни хора.
Заливайте ги с любов
и от време на време
им дърпайте ушите
Както казва Камен Донев - "боят изгражда". Споменавам го с чувство за хумор. Не съм забил един шамар на моите деца. Но съм намерил други начини да ги хокам и да ги карам да се чувстват неудобно, когато направят нещо, което не е окей.
- Няма ли най-сетне да се ожениш за Нели?
- В първия удобен момент ще го направим. Може и да не отидем в гражданското, защото е нелепо да отчитаме любовта си пред държавата. Онзиден дъщеря ми ме попита: "Ти ожени ли се за майка ми?" Обясних й, че с мама сме женени, след като съм я приел в сърцето си и пред Господ. Сватба ще има, бяла рокля ще има, партито ще е супер.
- Вярно ли е, че си враг номер 1 на хапчетата?
- Не бих казал, че страдам от маниакалност. Напълно нормално е да не възприемам тялото си като кофа за боклук, в която пъхам гадости и след това опитвам да се спасявам с химия. Не пия дори аспирин. Може и да прекалявам, но и до днес не изпитвам нужда да съм роб на антибиотиците
Може и да се повторя, но философията ми е: Не си трови организма, не се занимавай с глупости и няма какво толкова да се обърка.