Между 50 и 80% от икономическия растеж в развитите държави се дължи на научните изследвания, високотехнологическите внедрявания и иновации. Противно на клишето, основната стопанска задача на науката не е "да обслужва бизнеса" , а да създава нови професии и работни места.
Всяка нова професия през 400-те години, откак съществува съвременната наука, се е появила след придобито преди това ново знание. Дифузията на знания и умения от развитите страни създават така необходимите условия за модернизация и диверсификация на икономическите дейности в останалия свят.
Умните правителства и национални елити всячески подкрепят и финансират този процес. Той е в тяхна полза Колкото и добре да им се струва, че са се ешелонирали във властта, технологическата модернизация е единственият известен процес, осигуряващ дълготрайно благоденствие и социално спокойствие и стабилност на обществата.
Как да направим така, че науката и иновациите да се завърнат в България? Сполучливо управленско решение е създаването на специализирана агенция, която да определя и ръководи политиката в тези ключови дейности. Актът трябва да обедини Фонда за наука към МОН и Фонда за иновации към МИЕТ в институция, подчинена на Министерството на финансите или директно на Министерския съвет.
Защо е важно това обединение? Световният опит показва, че най-добри резултати и финансова ефективност се постигат, когато фундаменталната наука и развойните изследвания се провеждат съвместно или в тясно сътрудничество. От една страна, много грешки и залитания към неработещи "иновации" се избягват, ако разработващите ги са в пряк контакт с качествено знание.
В една, получила широка известност, реч пред студентите в Станфордския университет Стивън Чу, министър на енергетиката на САЩ през първия мандат на Обама и носител на Нобелова награда по физика, казва, че
около 10% от постъпващите проекти са в противоречие със Закона за запазване
на енергията!
И това става в САЩ, държавата, чиито университети неизменно заемат първите места в света по качество на образованието.
От друга страна, постоянният досег с реалността е безценен източник на нови идеи и мотивация за "чистата" наука. А и границата между фундаментална и приложна наука почти никога не е трасирана рязко.
Да вметна, че значително по-високите инвестиции за наука в България преди прехода щяха да донесат забележимо по-голяма полза за обществото, ако двата вида дейности не бяха отделени в БАН и университетите, от една страна, и във ведомствените институти от друга.
Обединението под шапката на една институция ще покаже, че умеем да се учим и от собствените си грешки. Обратно, изсипването на около 50 милиона за технологичен парк, без преди това да са създадени условия за нормална работа на съществуващите и утвърдили се научни институции и без предхождаща грижа за създаване на нужния кадрови потенциал, е пример за известната англосаксонска поговорка: "Опитът е това, което ни позволява да разпознаем грешка, когато я правим отново (а за нас отново и отново)".
Как и кой трябва да ръководи бъдещата агенция?
Пагубна би била управленската
доктрина "Дянков"
На езика и традициите на неговото ново поприще тя звучи като "Вся власт мениджерам". Нали си спомняте за финансовите мениджъри, които Дянков искаше да вгнезди като босове в университетите и в БАН, ей така напук на световния опит и практика. За съжаление някои изказвания на министър Клисарова показват, че в това отношение и тя не е останала несъблазнена от дянковското фундаментално мислене.
Научният и развойният труд са най-сложният вид човешки дейности, ръководството на които трябва да се повери на екип от опитни учени. Учени, неподвластни на политическите капризи, с определен мандат, на пълен работен ден в агенцията и с отговорност да провеждат конкретна политика и да налагат адекватни за страната приоритети. Легендарният професор Иван Попов е само един от немалкото наши положителни примери за това в миналото.
Този екип може да се формира от български учени, работещи в страната. Да припомним, че именно българските учени намериха вътрешни сили и капацитет да разкрият
изкусни и не дотам изкусни похвати за раздаване
на пари на наши хора
от Фонда за наука. Нещо, което далеч невинаги се случва даже в стара Европа.
Алтернативно агенцията може да се оглави от успели в чужбина български учени или - предпочитаното от мен - от екип от чуждестранни учени.
Винаги могат се намерят пенсионирани, но активни бивши ръководители на големи научни организации или финансиращи науката институции в Европа или Америка, които с радост и отдаденост ще споделят своя богат опит с нас и - което е много по-ценно - с българските политици. За последните съвместната работа ще има стойността на още един завършен университет.
Не по-малко важно е, че такъв екип ще служи като авторитетна преграда към ширещата се и войнстваща в България псевдонаука, олицетворявана от Гюров и приятели. Средствата за по-високите им възнаграждения многократно ще бъдат спестени от станалите практика анализи и политики на "странстващи експерти". Страната ни ръси милиони за тях с добре видим от дереджето ни ефект. Най-нормално би било да се обърнем към европейските научни браншови организации, които да ни предложат подходящ ръководен екип за агенцията.
Впрочем агенцията трябва да ръководи и финансира това, което обикновено се разбира като наука в развитите страни: математика, природни и инженерни науки, селскостопански науки и науки за здравето. Модерната тенденция на развитие предполага, но не задължава включване също на социалните науки и икономиката. България е от немногото страни, която все още има цяло министерство за култура. Естественото място на хуманитаристиката и изкуствата е именно там.