35-годишният Добри влиза у дома и се стоварва тежко на кожения си диван. Работният ден му се е сторил безкраен и младият мъж има нужда да разпусне малко с телевизия.
Той взема дистанционното и натиска продължително копчето под цифрата 1.
На екрана се появява надпис, който иска потвърждение за самоличността му, Добри потвърждава и може да се разходи по каналите. Той не е решил какво му се гледа. Първо обръща внимание на пеещи таланти, след това с интерес се зазяпва в опита на наши звезди да
общуват с африкански лъвове
и накрая дава шанс на сериал родно производство.
Добри прехвърля каналите с известна апатия, без да се притеснява, че с натискането на копчетата върху дистанционното участва пряко в разпределението на стотици милиони левове.
Той не притежава огромна фирма, не познава популярните лица от екрана и няма родствена връзка с някои от най-маститите продуценти. И все пак е
най-важната брънка от веригата,
по която всяка година в България буквално се пръскат торби със злато в телевизионния бизнес. От човека с дистанционното зависят планирането на рекламни бюджети, сключването на тлъсти сделки и производството на скъпоструващи риалити формати, сериали и шоупрограми.
Добри не е съвсем обикновен зрител.
Тайното му могъщество се събира в една малка сива кутия, монтирана в горния ляв ъгъл на неговия телевизор. Въпросната машинка не б2ръмчи, не свети, по никакъв начин не се натрапва с присъствието си.
Нейната работа е да следи неотлъчно какво гледа Добри сутрин, след като си измие зъбите, на обяд през почивните дни и вечер, когато е решил да избяга от приятелската компания, за да се отдаде на лентяйстване пред телевизора.
Човек и машина работят в перфектен синхрон.
Добри зяпа в екрана,
а компютърът записва неговите телевизионни предпочитания и ги препраща на по-голям сървър. Там пристигат резултатите от абсолютно същите кутии, инсталирани в малко над 1000 български домакинства, пръснати в цяла България. Рано сутрин резултатите са готови и заминават към рекламодатели и телевизии. Така първите имат възможност да преценят дали е добре да рекламират продукта си точно в това предаване, при положение че са го гледали шепа хора. Или обратното - фирменият бос вече е убеден, че трябва да извади малко повече пари, за да може неговата продукция да бъде представена в рекламната пауза на някое суперрейтингово шоу.
Телевизии и продуценти пък от своя страна със свито сърце очакват да разберат дали първият епизод от новия формат е впечатлил хората, или са го гледали само роднините на участниците в него.
Всички тези емоции и последвалите ги солидни финансови сделки зависят от кутиите и техните изчисления.
 

Целия репортаж четете в новия брой на в. "168 часа"