В сряда българските медии разпространиха доброжелателните предложения на британския посланик в София Джонатан Алън за промени в българската политическа система, за борба с корупцията у нас и за прозрачност в управлението. В отговор в редакцията се получи следното отворено писмо до посланик Алън от български учен от БАН:
Ваше Превъзходителство,
Благодарен съм за Вашата загриженост и усилия да помогнете на страната ни. И не че не съм съгласен с Вашите 12 предложения за реформи. Напротив, моля Ви, използвайте цялото влияние, което можете да упражните от името на Нейно Величество, тези мерки да станат факт, и то веднага.
Опасявам се обаче, че в най-добрия случай те ще имат ограничен ефект. Основните проблеми на българското общество са много по-сериозни. А Вие, извинете ме, бидейки все пак външен за него, трудно бихте почувствали. Стряскащо е друго. Никой от "елитните" българи, с които обичайно се срещате, не е привлякъл вниманието Ви върху тях.
За Hors d'oeuvre
ще започна с признание, свързано с това, което намирате за неоспоримо в подвижните български политически пясъци. Аз не знам каква е толкова важната роля на българската ДАНС. Напълно съм сериозен! Не съм чел или чул за нито един успех или провал на ДАНС. Още по-малко знам какви качества на Делян Пеевски щяха да бъдат така пагубни за ДАНС. Но надявам се, Вие като посланик на ключов наш съюзник имате по-непосредствена информация и случаят да е наистина така важен, както отзвукът му в обществото.
Налага се обаче сравнението с друг случай от 2009 г., когато
задкулисно, изневиделица
на поста министър на образованието и науката се оказа Сергей Игнатов. Извинете личното ми пристрастие, но аз съм убеден, че за съвременна България това е ресор, който е по-важен от този на ДАНС. За разлика от Пеевски Игнатов дори не е участвал в избори, никой не го беше чувал да защитава определени политики. Той дойде от институция, уникална за световната практика през ХХI век. Нарича се университет, но в него не се предлага това, което във Вашата страна се нарича наука и технологии. Скоро и очаквано министър Игнатов започна война срещу основните научни институции в България, предизвика многомесечни протести, масова подкрепа от международна научна общност (близо 8000 подписа на колеги, включително от 9-има носители на Нобелова награда и 6-има носители на медалите "Фийлдс". Вижте на www.science.nauka2010.com).
Особено ценна помощ
получихме от британското
научно списание Nature,
което в няколко публикации не спести критиките си за ставащото в България. За съжаление никой от посланиците на съюзните страни не се обяви публично в подкрепа на протестите на учените тогава. Напротив, на няколко пъти до Игнатов се появяваше един от вашите колеги.
Едва в края на 2012 г., след цели 3 и половина години на борба и пропиляно време и усилия, откритата масова корупция във фонд "Научни изследвания" принуди тогавашния министър-председател да уволни Игнатов.
Ето защо ние двойно ценим енергичната Ви подкрепа срещу задкулисните назначения днес и искаме да разчитаме на нея и в бъдеще.
Main course
Единствено страни със силни наука и технологии могат да наложат исканите от нас и от Вас прозрачност и върховенство на закона. В една съвременна демокрация престъпления и корупция се доказват не чрез издевателства или масиран медиен натиск, а с методите на съвременната криминалистика. Модерната криминалистика обаче няма как да е фактор в България, където годишно се обучават буквално една шепа специалисти по природни науки и математика.
Преди време имаше емблематичен случай. При двойно убийство на сестри в Пазарджик пробите за рутинна ДНК експертиза трябваше да бъдат изпратени във Великобритания! Няма как държавата ни да решава сложни корупционни дела и случаи на престъпления от вида "бели яки", когато й се налага да търси външна експертна помощ при такива относително прости криминални случаи.
Точно партньорска помощ в науката и научното образование най-много липсва на България. Неслучайно избирам да пиша точно на Вас. Единствено Великобритания чрез Британския съвет активно подпомага популяризирането на науката в България. За което сме Ви благодарни. Но популяризацията очевидно вече не е достатъчна, а може би и неефективна при българските условия.
България единствена няма Оперативна програма за наука и образование. Очевидно българският политически елит не знае, че
в една модерна държава между 60 и 80% от икономическия растеж
идват от наука и иновации
Ето тук най-много се нуждаем от помощ и сътрудничество. И от ясни програми за действие.
За всичките 23 години на преход не беше създаден нито един научен факултет с инвестиции отвън. (В Техническия университет в София има немски и френски катедри, но те са ориентирани главно към подготовка на хора, способни да продават готова продукция.) Не се намериха програми, по които сериозен западен учен да създаде собствена лаборатория или защо не институт в България. Нито един крупен западен инвеститор не основа фирмена развойна лаборатория. ("Хюлет-Пакарт" има нещичко, но то е много повече колцентър, отколкото лаборатория.)
Страната ни не съществува на картата на научната инфраструктура на Европа. Още по-лошо, няма и идея да се появи на нея. Да, това е наша работа, но с радост ще Ви приемем в отбора, ако сте готов да помагате.
В същото време бяха вложени огромни за българските условия западни средства за създаване на множество неправителствени организации, частни "експертни" институции и тинк-танкове. България е абсолютен шампион за големината си по броя на такива институции.
След 23 години е видно, че ефектът от "дейността" им обаче е по-скоро контрапродуктивен за интеграцията на българското общество към модерния свят. Ето защо, надявам се, ще се съгласите да работим за пренасочване на тези средства към обикновените български училища, научните организации и университетите. Там, където наистина са необходими.
Sweet and coffee:
Поднесено, разчитайки
на чувството Ви за хумор
Надявам се след години да не сме свидетели на разговор между британски бизнесмен и българския му приятел, подобен на този на Джон Флори и индийския му приятел доктор Верасвами от Burmese Days на Джордж Оруел (преводът на български тук е мой):
"Бошлаф, скъпи мой докторе. Аз приемам, че ние учим младите хора как да пият уиски и да играят футбол, но много малко на други наистина ценни неща. Погледнете нашите училища - фабрики за евтини чиновници. Ние никога не научихме индийците и на един полезен занаят. И не бихме посмели - изплашени сме от конкуренция в индустрията. Ние даже съсипахме няколко индустрии. През четиридесетте те строяха кораби, способни да плават в океана. Сега не са в състояние да направят и риболовна лодка."

Оставайки искрено Ваш:
Олег Йорданов,
Институт по
електроника, БАН