"Хайде всички напред, греби!", крещи кормчията с всичка сила, но командите му се губят в буйния тътен на реката.
Шестима гребци като един се навеждат напред и забиват греблата си в пенещата се вода. Отстрани изглежда, че добре платени актьори участват в поредната скъпа американска продукция за викинги. А всъщност с водната стихия се борят напълно обикновени хора, които са се престрашили да се спуснат с рафт по Струма.
По брега на реката е пълно с ентусиасти, които чакат своя ред да си пробват късмета в едно доста опасно приключение. Рафтингът е един от най-нашумелите екстремни спортове. Практикуващите го твърдят, че няма по-голям кеф от това да се спуснеш с гумена надуваема лодка в опасните бързеи. Опасността, адреналинът и битката с природата привличат търсачите на силни усещания, които с нетърпение чакат пролетта,
когато могат да грабнат греблата
и да се впуснат в битка с неконтролируемата сила на реката.
В България рафтингът набира все по-голяма популярност от сезон на сезон. Най-подходяща за спускане е река Струма в Кресненското дефиле. Всяка година още от март опитните инструктори започват подготовката за сезона и за посрещане на първите групи любители, готови за приключения по реката. Сезонът стартира през април и продължава активно през пролетта, когато реката е най-пълноводна и буйна от топящите се снегове по склоновете на Пирин.
"Преди да дойдат туристите, задължително се спускаме по няколко пъти сами, за да видим какви нови препятствия са изникнали в коритото на реката през изминалата зима", споделя Петър. Той е дългогодишен инструктор, който е преплувал всички бързеи не само в лодка, но и многократно извън нея, изхвърлен от водите на Струма.
Още с пристигането на сборния пункт красиво момиче от организацията
връчва за подпис доста стряскаща декларация
С нея всеки участник в приключението се съгласява, че ако пострада или загине по време на рафтинга, клубът няма да носи отговорност. Адреналинът се покачва още с поставянето на подпис под този документ. Декларация попълва и Иван от София. Той вече се подготвя за спускането с бира в ръка:
"За втори път съм на рафтинг. Първия не беше толкова екстремно, колкото очаквах, но сега виждам, че водата е по-буйна, и се надявам лодката да се обърне поне веднъж, та да знам защо съм я попълвал тази декларация", усмихва се Иван.
"Внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се случи", обръща се към него спътникът му Йован. Той е имал достатъчно екстремно преживяване в реката. По време на спускане изпада от лодката и нещата излизат извън контрол.
"Спазих всички указания на инструктора в подобна критична ситуация. Бяха ми казали, че мога да плувам километри надолу, но не съм сигурен, че щях да издържа толкова. Студът ме скова здраво и започнах да се изморявам. Сериозно се бях уплашил, че може да се случи непоправимото.
Плувах доста по-бързо от лодките и се страхувах, че ще ги изгубя от поглед
Паниката опитваше да завладее съзнанието ми. В последния момент успяха да ми хвърлят въже и да ме приберат обратно", разказва Йован. Случаите с хора зад борда не са рядкост и затова всички трябва да слушат внимателно инструкторите. Старо куче с прякор Пирата обяснява какво трябва да прави всеки, ако се озове във водата. След като всички са инструктирани и екипировката е проверена, 7 лодки с по 6 човека и един инструктор отплават надолу по реката. Трасето е дълго около 13 километра и се взема за не по-малко от 2 часа. През първите километри от спускането коритото е широко и нищо не предвещава суровата мощ, с която по-късно всички ще се сблъскат.

Инструкторът използва това време, за да тренира гребането с твърде неопитния си екипаж. Според Петър рафтингът е изключително достъпен за всички хора - от 10-годишни деца до 60-70-годишни възрастни хора. Нагледал се е на всичко в работата си и липсата на професионализъм у гребците му не го притеснява ни най-малко. След приятното плаване между заобикалящите я планински склонове реката започва да се стеснява. Инструкторът настоятелно моли всички в лодката след следващия завой
да го слушат много внимателно
и да правят точно това, което им нареди. Екипажът навлиза стремително в първия сериозен бързей и всички се измокрят от главата до петите. Гребането срещу вълните се оказва изключително уморително, но миг отпускане може да остави лодката на произвола на водната стихия. Всички се усмихват щастливо след успешното преодоляване на първия бързей. Двамата гребци най-отпред посрещат вълната буквално с лицата си, но те задават синхрона на гребане за всички и затова нямат право да се колебаят при сблъсъка с водата. Отпред и адреналинът е най-голям. Инструкторът от своя страна стои най-отзад и със своето гребло
навигира и помага на
рафта да завива
Следват още пенливи бързеи, в които лодката на няколко пъти се разминава на косъм от големи камъни в средата на течението или от надвисналите отстрани скали. Вълните, разбиващи се в камъните, заглушават виковете на инструктора, който с пълно гърло крещи команди "Греби напред!", "Спри!" или "Назад". В един момент всички рафтове се закарват до брега. Оказва се, че в приключението е включено и носенето им на глава. "Следващият бързей се нарича Пералнята и е прекалено опасен, за да се спускаме по него с туристи", обяснява инструкторът. В Пералнята се образува течение, което лесно можело да обърне лодките. Затова неопитните гребци преминават пеша покрай опасния участък. Стъпилите на твърда земя със страхопочитание се заглеждат по буйните води на страховития бързей. След него водите стават по-спокойни и всички отново се натоварват в лодките, за да преминат още няколко километра по вода. На едно от широките места на реката с по-спокойни води инструкторът
приканва желаещите да скочат и да поплуват
в доста студените води на Струма. Често преминаващите по разположения на склона над реката главен път Е79 коли и тирове поздравяват с клаксоните си цветната върволица от лодки под тях.
Финалът на приключението е в базовия лагер, където героите отпразнуват успешното плуване с топла скара и добре изстудена бира.