Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българите (без номенклатурата) с два пика на натравяне след Чернобил

Така изглежда корпусът на АЕЦ “Чернобил”, сниман през 2006 г. от пратеника на “24 часа” Пиер Петров. 10 г. по-късно - през 2016 г., на взривения реактор бе поставен нов предпазен щит, който преди броени месеци пък бе ударен от руски дрон.
Така изглежда корпусът на АЕЦ “Чернобил”, сниман през 2006 г. от пратеника на “24 часа” Пиер Петров. 10 г. по-късно - през 2016 г., на взривения реактор бе поставен нов предпазен щит, който преди броени месеци пък бе ударен от руски дрон.

39 години от най-голямата ядрена трагедия се навършват днес. В 1 часа и 23 минути на 26 април 1986 г. се взривява горната част на реактора на чернобилската АЕЦ в Украйна, тежащ около 1000 тона.

Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклиди, а според СЗО общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този от атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.

Веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 от участвалите в потушаването на пожара и разчистването получават високи дози радиация. Остава тайна обаче колко от тях умират.

Общо 8,4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия са облъчени с радиация.

Сред потърпевшите страни е и България - в нито една от засегнатите държави информационното затъмнение за опасната радиация не е толкова силно, колкото у нас.

Радиационният облак идва над България на 1 май, но властите не отменят манифестациите в страната. БКП крие информация за трагедията, без да взема мерки за предпазване на населението. За номенклатурата обаче е осигурена чиста вода, следи се в храната им да няма радиация. Властите допускат и втори пик на замърсяване година след взрива - млякото и месото стигат нива на радиация, близки до тези от първия пик през май 1986 г., защото не са закупени чисти фуражи.


Видео

Коментари