Чудото на спортната ни гимнастика не само се научи пак да ходи и си подари паметен 18-и рожден ден в Париж, а вече се надскача с поглед към 22-ия си в Лос Анджелис

Прескоците й са полет на мечтите. Духът ѝ лети по-високо и от тях. Едно скромно и силно българско момиче прелита над все по-висока цел, прескачайки препятствия и болка, които за мнозина биха се оказали непосилни.

На 14 години тя вече даде заявка за златно бъдеще. На 16 съдбата я приземи жестоко - с контузия, която би разрушила пътя към мечтата за мнозина. Увредени кръстни връзки и менискус. На 17 ѝ се наложи да се учи да ходи отново. Буквално. За да полети. Отново. Навръх 18-ия си рожден ден сбъдна първата си олимпийска мечта. Преди 19-ия добави още към полета си. За да впери поглед към един специален времеви отрязък, завършващ с 22-ия ѝ рожден ден. Поглед в бъдещето. И към още по-високата мечта на една българка, която

може да стане реалност

на американска земя

Тя е Валентина Георгиева. Златното момиче на българската спортна гимнастика. А когато самият Йордан Йовчев обяви, че “тя е явление в женската спортна гимнастика”, можем само да го послушаме. И да стискаме палци на Валя - да прескочи всичко и всички, да продължи да надскача себе си и да ни подарява усмивки с благороден блясък.

2025 година започна блестящо за Валентина - със златен медал на прескок в първото ѝ голямо състезание за сезона, Световната купа по спортна гимнастика в Хърватия.

Второто за нея ще е в Египет - Световната купа в Кайро в края на април. Именно там тя се завърна към големия спорт преди 14 месеца - след година и половина отсъствие заради тежката операция на коляното. Какво направи тогава? Спечели сребърен медал. Изуми всички. И продължи.

А след златния медал на Световната купа в Баку спечели и олимпийската квота, която я отведе до по-голямата мечта. На европейското първенство беше сребърна. Вицешампионка на прескок. Донесе медал на България от еврошампионат при жените за първи път от 32 г. След това беше време за нейния олимпийски рожден ден в Париж. Най-младата в българската делегация обяви, че просто тръгва напред с рогата към мечтата.

“Пътят беше много труден, възстановяването минаваше много бавно. 18 месеца бях във възстановителен период. Имаше момент, в който мислех да се откажа, мислех, че не си заслужава да продължавам, но си казах, че не искам историята, която пиша, да приключва просто с една контузия. Казах си, че ще направя нещо велико, стига да съм здрава", каза тогава пред “24 часа”. И се впусна в приключението. На 28 юли 2024 г. заслужи големия подарък за 18-ия си рожден ден. Класира се сред най-добрите осем на прескок - за първи път от 32 г. българка стигна олимпийски финал в спортната гимнастика. Единствената европейка във финала, най-добрата от всички на Стария континент.

А след това подаръкът стана още по-голям. Валя не просто скача рамо до рамо с идола си Симон Байлс в митичната зала “Берси”, а се класира пета на олимпийски игри. Изравни постижението на най-важния човек за нея в спортната гимнастика - треньора ѝ Филип Янев. Е, след мечтаното “Страхотна си” от него и доза шеги каза, че

най-много я е яд,

че не е подобрила

постижението не тренера

“Надявам се, че го направих горд треньор”, сякаш бе най-важното, което сподели тя тогава. Тръгнала към Париж с една мисия - да се прибере здрава, тя се върна пета сред най-добрите на прескок в света. Не само здрава. Безумно доволна.

И ако тогава каза, че е направила един от най-добрите скокове в живота си, какво ли биха значили коментарите ѝ с днешна дата? И не са ли те доказателството, че на олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г. има нов връх за прескачане? Че постижението на тренера може да бъде подобрено, той да е още по-горд, а историята - отново пренаписана?

“Доволна съм, защото това са едни от най-чистите ми прескоци, даже на олимпийските игри в Париж скачах по-зле. Сега направих най-хубавите си опити”, каза Валентина за златото на Световната купа в Хърватия преди дни. “Всичко е благодарение на треньора ми”, признателна е тя към човека, с когото върви към мечтите си, откакто се помни. На 4 г. започва да тренира художествена гимнастика, но повече ѝ харесва спортната. И след 3 години започва да тренира при Филип Янев. Така започва и приказката ѝ. Която, по всичко личи, е само в началото.

“В моите очи Валя е герой. Голям поклон и шапки долу”, възкликна гордият треньор пред “24 часа” след петото място в Париж. “Сега го оценявам повече, отколкото, когато аз се състезавах и завърших пети. Пожелавам ѝ да ме надмине. Нека е здрава и дай боже да спечели медали от световно първенство и олимпийски игри”, добави Янев.

След актуалния ѝ успех треньорът не влага излишни емоции, а набляга на нужното постоянство, водещо към целите по дългия път напред: “За нас в момента е важно да вървим в правилна посока, тя да прави постоянни състезания и да показва най-доброто от себе си.”

Огромно признание за Валя са думите на друг легендарен български гимнастик - олимпийският вицешампион и настоящ президент на федерацията по гимнастика Красимир Дунев. “Валентина е много талантлива, с много голяма воля и борбеност. Да претърпиш толкова сериозна операция на коляното, да се завърнеш и да бъдеш на върха - адмирации!”, каза Краси Дунев след златото на Георгиева от световната купа в Хърватия.

След Световната купа в Кайро предстои много емоционално състезание за Валя - турнирът на родна земя от 8 до 11 май във Варна от Световната “Чалъндж” купа. Мястото, на което

ще може да ѝ се наслаждава

българската публика

Мястото, на което спечели злато и преди година. В края на май е европейското първенство в Лайпциг. А през октомври - световното първенство в Индонезия. За всички български фенове остава да стискат палци Валя да е здрава, да продължава да се бори и да лети. Още по-високо.

“Здравословно - като изключим болежките в кръста, съм добре. За коляното - чак ме е страх да се похваля”, казва тя с поглед към следващите важни състезания от сезон 2025.

За да опишем най-добре защо това момиче е явление, защо си струва да го подкрепяме и защо ще продължава да ни радва, няма по-хубав начин от други нейни думи пред “24 часа” за летящото и завръщане след тежката контузия: “ѝората не трябва да се отказват, трябва да преследват и постигат целите си. И когато си наумиш нещо, да няма друго нещо, което да те спре. Може би при мен е и защото съм такава зодия, аз съм Лъв. За мен няма невъзможни неща. Щом някой го е правил, и аз ще го направя!”

А на какво е способна Валя, май пак е по-добре да се вслушаме в легендарния Йордан Йовчев: “Виждате, тя може да прави чудеса!”