Напрежението между Пекин и Вашингтон без изгледи за край - Белият дом заплаши с облагане от 245%

Администрацията на Доналд Тръмп планира да притисне над 70 държави да спрат търговията си с Китай, като в замяна ще им предложи по-ниски мита.

Това разкри “Уолстрийт джърнъл”, позовавайки се на анонимни източници, запознати с плана. Твърди се, че предложението е дело на американския финансов министър Скот Бесент, който вече го е представил на Тръмп. Стратегията включва да се убедят над 70 страни да забранят на китайските компании да се базират на тяхна територия, както и да доставят стоки през тях.

От Белия дом освен това искат търговските партньори на Вашингтон да

спрат да “поглъщат евтини промишлени стоки

от Китай”. С подобни мерки Бесент се надява да отслаби икономиката на Китай, да я изолира и да я принуди да направи отстъпки на фона на продължаващата търговска война с Вашингтон.

Тръмп призова Пекин да се свърже с него, за да стартират преговори, които да разрешат икономическото напрежение: “Топката е в полето на Китай.

Те трябва да сключат сделка с нас, а не ние с тях”. Републиканецът подчерта, че “няма разлика между Китай и която и да е друга страна, освен че те са много по-големи, те искат това, което имаме”. Милиардерът визира американските потребители и техните пари, до които “всяка страна иска достъп”.

На 2 април Тръмп обяви въвеждането на мита за над 200 страни и територии. Седмица по-късно, когато мярката трябваше да влезе в сила, Белият дом обяви 90-дневна пауза, през която се прилага само базовото облагане от 10%. За Китай обаче отстъпки нямаше - през последните дни Пекин и Вашингтон си разменяха “реципрочни” мита, като в крайна сметка китайският внос вече се облага с цели 145%. Ответните мита на Пекин върху американските стоки пък се вдигнаха до 125%, а Китай ограничи износа си към САЩ на редкоземни метали.

Дори САЩ да зоват за преговори, действията им по-скоро не вървят в тази посока. Късно във вторник от Белия дом обявиха, че Китай е изправен пред нови мита до 245% заради ответните си мерки.

Администрацията на Тръмп разкритикува

спирането на доставките на галий, германий, антимон и “други ключови

високотехнологични материали с потенциално военно приложение” от Китай за САЩ преди месеци, както и прекъсването на износа на редкоземни метали от миналата седмица.

Вашингтон вини Пекин, че с тези действия се опитва да “прекъсне доставките на компоненти, които са от основно значение за производителите на автомобили, на космическа техника, за компаниите за полупроводници и за военните предприятия по целия свят”.

Китай обаче не е единствената страна, която поражда негодуване у лидера на САЩ и хората му. Анонимни британски източници разкриха пред “Политико”, че екипът в Белия дом не е харесал начина, по който

Европа “публично прегърна” украинския лидер

Володимир Зеленски след спора му с Тръмп от 28 февруари.

Смята се, че последвалата среща на Зеленски с британския крал Чарлз III “определено не е останала незабелязана” във Вашингтон, особено като се има предвид “любовта на Тръмп към монархията”. Свадата между президентите реално породи доста негативни реакции в Европа. Анонимен дипломат от Париж посочи, че е останал “отвратен” от ситуацията: “На чисто човешко ниво това показва, че нищо не е свято”.

Спорът между Тръмп и Зеленски се разрази по време на среща с пресата в Белия дом. Той тръгна от въпрос за сближаването на лидера на САЩ с руския президент Владимир Путин и прерасна в нажежена дискусия за възможността за дипломация за прекратяване на войната в Украйна, преговорите с Русия, благодарността на Киев за усилията на Вашингтон и т.н. В крайна сметка Зеленски и украинската делегация си тръгнаха от Белия дом по-рано от предвиденото.

Няколко дни по-късно - на 2 април, в Лондон се проведе среща на върха на европейските лидери с участието на Зеленски. Тогава снимки показваха лидери, които се прегръщат с украинеца - ясен отговор каква е позицията на ЕС след провала във Вашингтон. Същата вечер Зеленски се среща с Чарлз III.

Това беше и денят, в който британският премиер Киър Стармър обяви създаването на “коалиция на желаещите”, която ще работи по свой собствен план за осигуряването на мир в Украйна. Една от потенциалните възможности е изпращането на мироопазващи сили на украинска територия - нещо, срещу което Русия е твърдо против.