В навечерието на Великден археологията продължава да разкрива находки, които обогатяват разбирането ни за библейската история, като същевременно предизвикват дискусии за нейния исторически контекст. През последните години разкопки в Близкия изток, особено в земите на древен Израел, Египет и Месопотамия, разкриха доказателства, които, изглежда, подкрепят разказите в Стария и Новия завет.

Последните забележителни открития са свързани най-вече с терена около Божи гроб в Йерусалим, както и със старозаветния цар Йосия и

неговата фатална

битка с египтяните

Специално под църквата на Божи гроб в Йерусалим, където продължават изследванията, защото традиционно е смятана за мястото на разпятието, погребението и възкресението на Исус Христос, бяха открити следи от древна градина с маслинови дървета и лози, датиращи от преди около 2000 години. Екипът, ръководен от професор Франческа Романа Стасола от университета "Сапиенца" в Рим, е взел почвени проби, извлечени от каменния под на църквата, съобщава Archaeology News.

"Археоботаническите находки бяха особено интересни за нас в светлината на Евангелието на Йоан - казва Стасола пред Times of Israel. - В Евангелието се споменава за зелена площ между Голгота и гробницата, а ние идентифицирахме тези култивирани полета."

И наистина археоботаническият и поленовият анализ на тези на пръв поглед скромни артефакти е изключително важен, тъй като категорично подкрепя достоверността на описанието в Евангелието на Йоан, където се казва: "А на мястото, където беше разпнат,

имаше градина,

и в градината – нов гроб,

в който още никой не беше положен. Там положиха Исус".

Допълнително учените се натъкнаха и на лампи, мощехранителници и други предмети, които свидетелстват за погребални обичаи от онази епоха, което напълно отговаря на това, което вече знаем - че Спасителят е положен в гроб, който се намира в градина, и в този гроб още никой не е бил полаган. Това е гробницата на Йосиф Ариматейски, едно място, което е било каменоломна (от нея също се откриват следи), изчерпана и изоставена; тя се е превърнала в градина и респективно - място за погребение на местни жители в Йерусалим.

И това е само поредният щрих към доказването на евангелската история, тъй като през последните години археолозите получиха рядък достъп до гробницата в центъра на църквата, когато мраморната плоча, покриваща предполагаемия гроб, беше временно премахната за реставрация. Разкопките, стартирали през 2022 г., са най-мащабните археологически проучвания в църквата на Божи гроб от близо 200 години. При тях анализът показа, че варовиковото ложе вътре датира от римския период, около I век сл. Хр., което съвпада с времето на Исус.

Освен това там бяха открити следи от по-ранен скален храм, вероятно от времето на император Константин през IV век, когато църквата е построена. И въпреки че тази находка не потвърждава директно библейския разказ, тя също подкрепя традицията, че мястото е било почитано като свещено още от първите векове на християнството.

Но последните археологически постижения в тази област са свързани не само с Новия, а и със Стария завет. В тази връзка едно от най-значимите открития е от март 2025 г. и е свързано с разкопките в Тел Мегидо, често наричан в Библията Армагедон. Там археолозите се натъкнаха на следи от египетско военно присъствие от края на VII век пр.Хр.,

което съвпада с

времето на цар Йосия,

управлявал Юдея между 640 и 609 г. пр.Хр. Според библейския разказ той е бил последният "добър цар", за когото е предсказано, че след смъртта му Божието наказание ще застигне израилтяните, заради преклонението им пред лъжливи богове. Точно този мъдър и благочестив цар е оплакан и от пророк Йеремия, и от целия народ - Зах. 12:11.

В Книгата на царете и Книгата на летописите е описано, че Йосия загива в битка срещу фараона Нехо II край Мегидо, докато се опитва да попречи на египетската армия да премине през региона. Сега там са намерени керамични съдове с египетски произход, както и източногръцка керамика, което предполага присъствието на гръцки наемници в египетската армия - детайл, потвърден и от древни писмени извори като "История" на Херодот. И макар че тези находки не доказват директно смъртта на Йосия, те предоставят важен контекст за египетската военна активност в региона по онова време, което

съответства на библейското

описание на събитията

Едно от най-интригуващите скорошни открития е свързано с разкопките в Тел Дан, Северен Израел. Там археолозите откриха фрагмент от стела, датирана около IX век пр. Хр., която споменава "Дома на Давид". Този надпис е сред първите извънбиблейски доказателства за съществуването на династията на цар Давид, описана в Стария завет. Макар някои учени да оспорват интерпретацията на надписа, мнозина го смятат за важен мост между археологията и библейската история.

Освен това в района на Йерусалим разкопките край Града на Давид продължават да разкриват структури, които може да са свързани с описаните в Библията събития. През последните години екип от археолози разкри остатъци от укрепления, датирани около X век пр.Хр., което съвпада с периода на царуването на Соломон. Тези находки подхранват хипотезата, че Йерусалим е бил укрепен град по времето на ранните израелски царе, както се твърди в Първа книга на царете.

Находки от Аварис - столица на нашествениците хиксоси в Древен Египет (семитски народ от XVII - XVI век пр.Хр.) - хвърлят светлина върху

присъствието на семитски

общности в региона,

което може да е свързано с разказите за престоя на израилтяните преди Изхода. По същия начин глинени плочки от Ниневия, споменаващи вавилонския цар Навуходоносор II и обсадата на Йерусалим през 587 г. пр.Хр., потвърждават историческата рамка на пророческите книги, като тази на пророк Йеремия.

Едно от най-известните открития, което продължава да предизвиква дискусии, е свързано с Кумранските свитъци, намерени през 1947 г. в пещерите край Мъртво море. Тези ръкописи, датирани от III век пр.Хр. до I век сл.Хр., съдържат фрагменти от почти всички книги на Стария завет. Те показват, че библейските текстове са били предавани с изключителна точност през вековете, което засилва доверието в тяхната автентичност.

Разкопките често повдигат и нови въпроси - например за точните дати или интерпретацията на определени артефакти. Все пак всяка находка, която свързва материалните останки с библейските описания, добавя нова нишка към сложния гоблен на древната история.

Така тези открития не само разширяват нашето познание за миналото, но и напомнят колко много още предстои да бъде разкрито. Докато археолозите продължават да копаят в пясъците на времето, всяка лопата може да разкаже история, която понякога звучи познато от страниците на една от най-четените книги в света.