Проф. Мариана Георгиева и българският спорт тези дни си организираха първа опознавателна среща в интернет пространството.
Професорката влезе в Googlе, за да види какви точно документи ще излязат, след като напише думичките "български спорт". Горе-долу по същото време шефовете на леката атлетика, борбата, бокса и много други техни колеги чрез Уикипедия се информираха за житието и битието на новия си шеф.
Добре, че я има интернет енциклопедията, защото утре байчото, който пази входа на спортното министерство, можеше и да се изрепчи на новия началник. Чиновниците по етажите, треньорите на стадиона и плувците в басейна трескаво принтират снимка на проф. Георгиева и с нея лягат и стават.
Не ги обвинявайте.
Те никога преди
не са се засичали с
новия спортен министър
Проф. Георгиева може и да тича за здраве на бягащата пътека вкъщи, но с това май се изчерпват допирните й точки с един наистина болен проблем на българското общество. Успехите й са в друго поприще. Колегите й я признават за един от изтъкнатите ни българисти и уважаван специалист по синтаксис в Института по български език към БАН. Тя чете лекции по езикова култура, език и стил в медиите и политическа лингвистика в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Във визитката й присъстват още няколко значими постижения в сферата на образованието, но никъде нито дума за спорт. Чак да се чуди човек дали премиерът Орешарски не е разместил, без да иска, жълтите листчета с имената на новите министри, докато е пътувал към президентството. Все едно да сложиш ядрен физик да се грижи за българското пчеларство, а боксьорът ни Кубрат Пулев утре да го назначат за шеф на екип в отделението за сърдечни операции.
Именно българският спорт
се нуждае от спешна животоспасяваща операция
Поне така твърдят спортните хора, с които тепърва ще трябва да се запознава изтъкнатият езиковед проф. Георгиева. Само преди няколко дни шефът на Българска федерация по лека атлетика Добри Карамаринов обяви, че клубовете в най-масовия спорт са в колапс. По същото време и други деятели изреваха, че техните подопечни дисциплини също са в будна кома и всеки момент има опасност да бъдат изключени животоподдържащите системи. Всички до един се оплакват, че до клубовете, до треньорите, спортистите и подрастващите таланти не достига нито стотинка държавна помощ.
"Преведоха ни пари да раздадем на клубовете и сега се чудя да се кръстя ли, да се смея ли, или да танцувам от щастие", разказа съвсем наскоро шефът на Българска федерация по вдигане на тежести Неделчо Колев. Другите спортове нямат същия късмет и чакат истинско чудо от новия министър.
Не е за завиждане проф. Георгиева. Едно е да четеш лекции на студенти и да ги смразяваш с поглед, съвсем друго е да се разправяш с десетки федерации, които искат финансиране на момента. Не утре, не другия месец, а веднага, защото иначе спират да функционират.
Затова и старите кучета в спортното министерство нападаха досегашния шеф на българския спорт Петър Стойчев, че е велик спортист, но все още е недостатъчно обигран мениджър. Искаха опитен бизнесмен, който да намери достатъчно пари за подготовка, да финансира модернизацията на базите и да обърне поглед към младите. Получиха изтъкнат езиковед, който на предизборен митинг на ДПС обещава да се бори за реформи в образованието, в българското училище и в какво ли не още,
но пак нито дума за спорт
Коментаторите с лошия навик да се заяждат вече заподозряха, че професорката е получила поста заради дългогодишното си сътрудничество с лидера на ДПС Лютви Местан. Ако има нещо вярно в подобни коментари, ще е много жалко именно българският спорт да бъде вкаран в ролята на тих и слънчев курорт за заслужили политически деятели. Дори и да е съвсем друга идеята на премиера с назначението на бившата учителка, той по никакъв начин досега не е показал, че спортът му е сред приоритетите.
Орешарски и всички около него говорят за тока, за монополите, за майчинските, за връщането на пушачите в баровете и не проронват нито дума за спорта. Сякаш е някаква изхабена от смисъл и плътност дума. Новите управляващи толкова упорито я избягваха, че остана съмнение
дали не я възприемат
за мръсна псувня,
с която ще обидят електората. И май са съвсем прави за себе си.
Огледайте се в градинките и по площадите. Тийнейджъри с добре оформени бирени коремчета надигат до дъно пласмасовите двулитровки. Мързи ги дори капачките да си хвърлят в кошчето, камо ли да спортуват на стадиона. Никой не ги и кара. Липсват програмите, липсват състезанията, липсва престижът да си номер едно в бягането и в плуването. Нали всички телевизии учат, че е по-добре да се наблъскаш с анаболи за фалшиви мускули, да купиш черно БМВ, да прегърнеш през кръста русо гадже и да го закараш на състезание по мятане на гюбеци в местната чалготека.
Това, разбира се, са проблеми не от вчера или от онзи ден и едва ли проф. Георгиева може да ги реши с магическа пръчка. Дано се заобиколи с опитни зам.-министри, иначе я чакат страхотни ядове. Не е лошо и да погледне как сме се представили на последната олимпиада в Лондон, където завоювахме един сребърен и един бронзов медал.
Тогава се вдигна
голяма олелия,
затиснаха ни с пророчества, че на следващите игри ще останем без нито един медал. И после всичко се кротна. Българите никога няма да се сетят да излязат на улицата да протестират срещу слабите резултати на лекоатлети, боксьори и щангисти. Затова и има накъде още да копаем надолу, без да се притеснят особено отговорните фактори в държавата.
И все пак има малък шанс Пламен Орешарски да си е направил добре сметката и с назначаването на професорката да планира завръщането ни на международната спортна сцена. Неговият патрон Сергей Станишев коли и беси в Партията на европейските социалисти. Има достатъчно авторитет лидерът на БСП да прокара идеята синтаксисът да бъде приет в семейството на олимпийските спортове. Проф. Георгиева за има няма два-три месеца ще подготви такъв национален отбор по вдигане на подлог и хвърляне на сказуемо, че на чужденците свят ще им се извие.
Само че в случая шегите са неуместни и дано не става дума за някоя лошо скалъпена закачка с назначаването на проф. по български език за министър на спорта. От самата Мариана Георгиева зависи сега как ще се представи пред новите си подопечни и с какви приоритети ще седне в горещото кресло. Приемат я с недоверие и ще й дадат твърде малък толеранс. След това идват скандалите, бойкотите и провалите на стадиона. Не че ще е нещо ново, но е гадно за душата и сърцето.
Добре, че ги има Григор Димитров и още един-двама. Тях няма как да ни ги вземат, каквито и експерименти да се правят още с българския спорт.