СБОГОМ, ПРОФЕСОРЕ!

Вчера внезапно почина големият български историк проф. Петър Ангелов.

Много ми стана мъчно и тъжно, защото с него свързвам Класическата гимназия още преди да стана неин ученик.

Той присъстваше на приемния изпит. Падна ми се да говоря за създаването на българската държава като събитие от българската история. Той ми зададе няколко въпроса, както се казва, разходи ме из целия конспект, а накрая се засмя и рече "Достатъчно, достатъчно... работата е ясна."

---------

Сетне в университета с вълнение изчетох и статиите, и монографиите му, дори ходех на лекциите, които водеше на други випуски, само за да го слушам.

Правеше впечатление, че винаги държеше на историческата фактология, и за разлика от мнозина негови колеги никога не се подхлъзна в националистическа посока.

Рядко срещан ерудит, проф. Ангелов притежаваше наистина тънко чувство за хумор и осезаемо човеколюбие, което винаги личи в отношението към студентите.

------------

Винаги съм се гордял с това, че никой ученик не може да препише на тест или контролно при мен. Бях обещал – и продължавах да поддържам това обещание – че който успее, ще получи истинска историческа книга с автограф от автора.

За 19 години само едно момиче успя. (Моника, здравей!) Тя беше намерила бяла хартия в същия цвят като пластмасовата саксия на прозореца. Написала на нея всичко, което ѝ трябваше – целия материал, всички дати и теми – с изключително бледи букви и я залепила върху саксията. Оказа се, че докато е писала, е запомнила информацията, но фактът е, че успя – за разлика от всички онези преди нея, които се провалиха.

Книгата, която ѝ подарих, беше "Средновековната българска дипломация" от професор Петър Ангелов, който я подписа по негови думи "със страхотен кеф".

--------------

Не можете да си представите вълнението ми, когато имах възможността за пръв път да играя с професор Ангелов да

за нашия отбор на учителите в традиционния футболен мач в седмицата на 24. май срещу абитуриентите - изведнъж този коджа ми ти мъж започна да се движи с неподозирана лекота по асфалтовото игрище.

Лек път нагоре, професоре!

P.S. Моля да ми простите нескопосаното селфи от онзи дъждовен 11. май 2015 година, когато заради някакви политици честването беше преместено от 0900 ч, но аз и джедаите на снимката отидохме по навик в 1100.

*От фейсбук