Колкото и да звучи невероятно, еврото има по-големи основания да се нарича българско, отколкото левът. Причината е, че националната ни парична единица има чужд произход, докато единната европейска валута носи древно тракийско име, което от хилядолетия е свързано с нашите земи.

До този извод достигна изследване на "24 часа - 168 истории" за историята на двата вида платежни средства.

Изненадващо, но се оказва, че левът няма нищо общо с държавния ни символ, както изглежда на пръв поглед. Всъщност той се явява наследник на стара нидерландска сребърна монета, която доста се е разпространила при търговията в Леванта и оттам в големи части от Османската империя. В същото време еврото е кръстено на старото тракийско име на Марица - най-дългата река, извираща от територията на България. (За сложните перипетии при приемането на названието му четете тук)

Монетата, от която произлиза българският лев, е нидерландски талер, сечен за първи път още преди 400 години през Златния век на Нидерландската република – факт, който

отдавна е известен

на специалистите

в тази област, но някак е останал скрит за широката публика у нас. Тези талери (даалдери – нид.) на Белгийската конфедерация, както тогава е официалното название на Нидерландия, са били няколко вида. А един от тях, който става много популярен, защото е със стойност, удобна за тогавашните обороти, има лъв на гърба и е наречен "льовендаалдер". Оттам впоследствие идват имената на няколко валути, между които е и българският лев.

Историческите извори

са категорични,

че по българските земи тези чужди монети са приети много добре - както от християнското, така и от мюсюлманското население. Именно по тази причина те са наричани льовенталери, т.е. "лъвски талери", и по разказите на граф Луиджи Марсили, който е пътувал по нашите земи през ХVII век, те стават известни като "левове" (т.е. лъвове) или "арслан гуруш" (лъвски грош).

А в своята книга "Нидерландски сребърни монети в българските земи" доц. д-р Красимир Кръстев например пише: "Любопитно сведение за предпочитанията на населението на София към льовенталерите ни е оставил Джовани Беноля, преминал през нашите земи в периода 1682 – 1683 г., и посетил днешната ни столица на 9 март 1682 г. Той отбелязва, че каруцарите, българи по народност,

не желаели

да им се заплаща

в каква да е валута, а специално в льовенталери, золоти или други едри сребърни монети, като на пътешествениците отнело доста време да си набавят такива от местните сарафи."

От книгата на доц. Кръстев стават ясни и други интересни подробности, които имат връзка с българските левове. По нашите земи най-често се срещат талерите с изобразен на реверса голям изправен лъв – гербът на Съединените нидерландски провинции. Именно от изображението на изправен лъв по тези чужди парични знаци е дошло и наименованието левове, много преди да имаме своя национална валута. В тази връзка конфузното за привържениците на паричната символика у нас е, че

доларът също

идва от този талер

В потвърждение на чуждия произход на лева съществува и един слабо известен факт - на Балканите има още две парични единици, чието наименование произлиза от лъвовете, изобразени на старите холандски монети - румънските и молдовските леи. При това на български погрешно се е възприело единствено число в женски род ("лея"), изхождайки от множественото "леи". Въпреки че правилната употреба предполага мъжки род – "румънски леу".

Очевидното съвпадение на наименованията на основните парични единици на трите близки държави съвсем не е случайно. Причината е, че те имат един и същи произход и той няма нищо общо с държавния герб и други национални символи, а защото и трите национални парични единици – българската, румънската и молдовската, са правоприемник на една и съща монета от времето на османското владичество.

Другото общо в историята на

паричната политика

на България и Румъния

е, че през 1889 г. те заедно де факто се присъединяват към Латинския валутен съюз. Международната финансова организация, в която освен България и Румъния влизат още и Франция, Австро-Унгария, Белгия, Италия, Швейцария, Люксембург, Испания, Гърция, Сърбия, Черна гора, Венецуела, Чили, Папската държава и Сан Марино, е създадена още през 1865 г. Държавите членки се споразумяват да приравнят националната си валута към стандарт от 4,5 грама сребро или 0,290322 грама злато, като по този начин ги правят взаимнозаменяеми. Съгласно договора монетите на всяка държава членка

са били законно платежно

средство във всяка

държава в съюза

По този начин още тогава се получава нещо като предтеча на еврото, но при запазване на наименованията на съответните монети и банкноти.

Нещо повече - в момента защитниците на лева искат и референдум, но когато със закон през 1880 г. е въведен българският лев, никой не е питал българите дали искат тази валута. Тогава по време на обсъждането в Народното събрание каква да е валутата, много от народните представители, включително и Петко Славейков, казват: "Ние от тази работа не разбираме и е по-добре да оставим на някои хора, които повече се занимават с търговия."

И когато се приема законът, единственият критерий, който е използван, е как да бъдем приети в Латинския монетен съюз, т. е. да бъдем еднакви с френския франк. Тогава единствено Стефан Стамболов става и казва: "Абе като ще сме част от Латинския монетен съюз, защо трябва да си правим валутата различна - нека да си се казва франкове и сантими."

В онези години има изключително голямо разнообразие на монетите, които се употребяват по нашите земи, но поне в дискусиите в Народното събрание не се споменава какво трябва чисто визуално да има на нашата монета. Но в крайна сметка

решават да се казват

лев и стотинка,

тъй като международната организация има изисквания само за златно и съответно сребърно съдържание, колкото на нидерландската монета, но не и за нейното наименование. Иначе ние, макар че спазваме почти всичките изисквания, официално така и не влизаме в този монетен съюз.

По този повод е добре да се каже, че проверката на логиката не издържа и друг аргумент на критиците на еврото - че левът е важен, защото е символ на независимост. За жалост, националната валута на България

не е толкова независима,

колкото си мислим

След въвеждането на валутния борд през юни 1997 г. левът се контролира от Българската Национална Банка (БНБ) и страната ни се отказва от правото си да упражнява контрол върху националната валута, като тя е приравнена първо към марката, а след това и към еврото.

На този фон излиза, че паричните единици в страната могат да бъдат единствено обект на изследване от икономисти и историци, но няма никакво основание те да се използват за целите на популистки политически кампании.