И кой всъщност е силният пол

На Запад нямат проблем с 8 март. И на Изток нямат проблем. А ние, на кръстопътището, имаме. Ние тук винаги имаме някакъв проблем с празниците. Дали да е Дядо Коледа или Дядо Мраз. Дали да е Свети Валентин или Св. мъченик Трифон Зарезан. Дали да е Бабинден  на бабата с внуците или на родилната помощ. Дали - или, дали - или, не по врат, а по шия излиза.

Международният ден на жената, забит в календара на 8 март, всяка година е от оспорваните дали да се празнува, или да не се празнува. Ама от кого да се празнува и защо да се празнува. Ден на жената - майка, сестра, дъщеря, гражданка и селянка, баба и леля, колежка и комшийка,

човешко същество с хикс хромозоми

Разбира се, че насила ни хубост, ни празник става, никой никого не принуждава да празнува. И се хващаме гуша за гуша, всеки с неоспорими аргументи.

Аз само един ден в годината ли трябва да бъда уважавана?

Е, защо пък да си нямаме женски празник с всичките му салтанати - цветя, бонбони, ресторант, какво като е един ден в годината, ама специален.

О, специален, да, бе, комунистически!

Колко да е комунистически, като на 8 март 1857 г. в Ню Йорк е първият  организиран протест на работнички срещу лошите трудови условия. Той води до създаването на първия женски работнически синдикат две години по-късно. Синдикат не е мръсна дума, нали? Все пак Лех Валенса, нали. Това е история, факти. През 1908-а (някъде 1909-а) е най-масовата изява. В Ню Йорк. Исканията са справедливи - по-кратък работен ден, в сравнение с мъжете и съответно по-високо заплащане, знаем, че жените са получавали поне наполовина по-малко  от мъжете. Нормално - по-слаби са като организъм, по-малко издържат на физическо натоварване. В трудови условия, не в чисто женските дейности - раждане, домакинство, отглеждане на бъдещите работници.

Напоследък все по-често се застъпва  тезата, че

жените, а не мъжете са силният пол

Но тук разглеждаме исторически обусловени фактологии.

Та тръгва тя, еманципацията на жената като равностойна на мъжа. И ни яде главите, честно казано, щото хем се бъхтим  наравно с мъжете, а понякога и повече, хем на практика досега те ни една женска функция не са иззели. Това го казвам за разведряване на нагнетената обстановка покрай различните конотации на официално утвърдения от ООН Международен ден на жената.

Аз нямам нищо против още един празник. Не се чувствам втора ръка, че синовете ми ме уважават с нарочни за целта букети, че ми честитят колеги и приятели, че си обличам официална рокля за вечеря в ресторант и си правя нарочна  прическа, за да изпъкнат обеците, които ще украсят ушите ми, защото този, който ми е устроил празника, чудесно знае колко обичам обеци. На Осми март. Традиция. Майка съм - родила съм ги и съм ги отучвала, че и възпитала тези синове като канари

за радост не само моя, но и на момичетата до тях

Момичетата, които получават своите букети и се радват на празничната вечеря и подаръците.

Любима съм - единствената между всичките милиарди жени в този свят аз съм тази, на чиито уши слагат специално избраните обеци и в тези уши шепнат... абе знаете какво шепнат мъжете на любимите си жени. Жена съм - така съм се родила, така живея, така ще умра - с всичките си хикс хромозоми, които няма да идат зян, защото вече съм ги предала нататък. Не се срамувам от слабостта си, че не мога да преместя дивана, не мога да насека дърва за камината, не мога един пирон да зачукам, ако се наложи. Хубаво ми е да ме закрилят, да ме глезят, да се грижат за мен.

О, не че извън дървата и пироните не мога да се справям с всичко в този живот, но

защо пък да не съм слабата до силния?

Жената до мъжа. С равни права, с право на глас, с право на труд и право на себеизява. Имам право да работя като дървосекач, но мой е изборът дали да го упражнявам. Просто е много просто. И няма смисъл да го усложняваме. Празника го отричат жените и мъжете, които не се чувстват достатъчно такива, но аз не отричам това тяхно  право.

Жената в съвременния свят е някъде

между барбитата и мъжкараните

и е ту към едната, ту към другата страна, ама какво да се прави, мили Евини щерки, полът се определя в четвъртия месец на бременността, самосъзнанието - години по-късно, самоутвърждаването - цял живот.

И в този си живот нека всеки си избира празниците. И да са му празнични. Щото делникът не пропуска никого, волю-неволю битът и битието  имат равни права в човешкия живот.