Отрова без вкус и мирис се оказва безценен помощник на жените в Ренесансова Италия, които мечтаели да се отърсят от оковите на брака. Отварата убивала жертвите за време, достатъчно да подредят личните си дела и да се изповядат пред свещеника

В сряда следобед Джовани Монтали усеща, че нещо не е наред със здравето му. Застигнала го е досадна кашлица и му се вие свят. Предишния ден го е надухал вятърът и той решава, че е пипнал настинка. В четвъртък сеньор Монтали вече трудно става от леглото и нарежда на съпругата си Франческа да повика помощ. Семейният лекар чуква тук, пощипва там и успокоява важния си пациент, че като хапне от супата на любимата и се наспи хубаво, болестта ще изчезне яко дим.

Само че болката не само не си отива, но се превръща в агония и се настанява уверено в тялото на благородника. В петък той едва диша, а в събота се изповядва пред свещеника и няколко часа по-късно си отива от този свят. На опечалената съпруга не й остава нищо друго, освен да организира погребението и след това да се заеме с уреждането на делата на заможния сицилианец. Приживе Джовани Монтали е бил достатъчно успешен и подреден човек и е завещал на Франческа единственото задължение да пропилее огромното му богатство.

*Вижте повече в първото специално издание на "Космос" за тази година в брой 1/2025.