Трябва час по-скоро да бъде проучен районът, категорични са археолози 

Истински Клондайк за археолози и любители на древните загадки са могилите край пловдивското село Белозем. Част от тях са проучени в миналото, но над 30 все още очакват своите откриватели. Учени не крият, че от тях могат да се появят сензации, които да обогатят историческата наука с артефакти и писмени документи.

"Районът е много богат на древно минало

Има много селищни и надгробни могили. Били са около 50, днес са запазени над 30 - големи и хубави", заяви пред "24 часа" археоложката от Пловдив Елена Божинова, която дойде в ледената съботна вечер в селото, за да се включи в изложбата по случай 100 г. от първите археологически проучвания в Белозем.

Техен родоначалник е Александър Пеев, който през лятото на 1925 г. открива римско погребение в една от могилите, датирано от II-III век.

"Това са първите и засега единствени проучвания в Белозем, в които са намерени безценни артефакти", коментира Тодор Тодоров, ръководител на сдружение "Паремболе".

Това е името на античното тържище с представителни сгради и пътна римска станция, разположени край Белозем.

Според Божинова потенциалът за проучвания е голям.

"Правихме теренни обходи преди 2 г. в района. Нямахме ресурс да извършим пълно теренно обхождане, което би дало цялостна представа за археологическата карта.

Тогава минахме през по-известните обекти, за да установим състоянието им.

Всички периоди са представени в този район - от праистория до Късна античност",

коментира археоложката. 

"Могилите край Белозем биха разкрили интересни детайли. Разположени са около трасето Виа милитари - така наречения диагонален или военен път, който тръгва от Сингудунум (Белград) и стига до Бизантион (Константинопол). Освен пътната станция има могили от бронзовата до римската епоха", допълни гл. ас. Божидар Драганов, преподавател по археология в Пловдивския университет.

Едни от най-бляскавите находки са бронзови статуетки на божества.

"Невинаги златото и съкровищата са най-важни. Регистрирани са няколко древни надписа, единият от които може да се обвърже с император Нерон, който е доста основополагащ за ранния период на романизацията на градската територия на Филипопол", казва Драганов.

По думите му, ако приемем, че автономното монетосечене започва доста по-късно в Тракия, знаем, че е имало едно псевдоавтономно сечене на монети във Филипопол наред с близките пътни станции.

"Че надписите са по-ценни от златото за науката, това е безспорно", включва се и Тодор Тодоров. И показва единствения открит постамент с текст за император Балбин, намерен край Белозем. Този принцепс е управлявал едва 90 дни през 238 г. Но е увековечен с посветителски надпис. 

Пак в могилите на това село е

намерен и фрагмент от мраморен текст, посветен
на Нерон,

открит в местността Бахчалъка.

"На Нерон Цезар Август Германик, син на божествения Клавдий, внук на Германик, правнук на Тиберий Цезар", гласи посвещението.

"Кое е ценното в него? Знаем, че по-нататъшните императори се хвалят с направеното от тях, докато този текст е в началото на управлението на Нерон и той се хвали с произхода си", пояснява Тодоров.

В Белозем е открит и надпис за император Филип Млади, който носи титлата "цезар" от 244 до 247 г. и "август" - от 247 до 249 г.

"Това е диплома, на която пише, че войникът е роден в Паремболе. Намерена е от иманяри и продадена в Лондон", допълва археологът.

Десетки са находките, намерени в района на Белозем. Но учените са категорични, че при по-обстойни проучвания могат да излязат още по-големи сензации.

"Сигурно ще работим тук в бъдеще", обнадеждена е и Елена Божинова.