За да си световен хулиган, ти трябват две неща: да имаш сила, с която да парадираш, и да има други, които да ти се подчинят.

Могат ли САЩ и Русия да решат съдбата на Украйна, без да се занимават с Европа - просто да я подчинят на своята воля, докато разпределят територията и ресурсите на Украйна?

Сигурно ще разочаровам много от путинистите в България, които от два дни са вече и фенове на Джей Ди Ванс, но отговорът е категорично "НЕ".

Защото Европа може да не парадира със силата си, но реално я има:

1. Европа е замразила над 200 млрд. евро в руски активи. Като министър-председател участвах в създаването на тази мярка в Европейския съвет, а Асен Василев участваше в договарянето й с финансовите министри на ЕС. Днес само Европа може да реши каква е съдбата на тези активи. Ако например ги даде на Украйна за въоръжаване, Украйна ще има средства да се защитава поне още 4 години. Продължаването на войната е опасно и никой не печели от това, но също е добре да се знае, че това все пак е възможен ход от Европа, ако Русия прекали с исканията си или не се съобразява с европейската сигурност и мнението на Европа. Разбира се, поне част от тези пари би било смислено да се дадат за възстановяване на Украйна вместо за оръжия.

2. Икономиката на Русия е засегната най-вече от европейските санкции. Не толкова от американските или на други държави, а точно от европейските. Преди да започне войната, Русия изнасяше за Европа близо 240 млрд. долара на година. За сравнение, най-високо ниво на износ за САЩ за година е било само 17 млрд.

Така че каквато и реторика Джей Ди Ванс да използва на Мюнхенската конференция, и той добре знае, че не може да предложи никаква сделка, ако тя не обхваща замразените активи на Русия от Европа и вдигане на санкциите към европейския пазар. Ако Европа и Украйна не са на масата на преговори, двустранните разговори могат да са просто едно добро начало за отношенията между САЩ и Русия, но не могат да стигнат до реално работеща сделка.

От Мюнхенската конференция се видя още, че Украйна е готова да бъде част от бъдещите преговори. И те не искат хората да им умират на фронта. Не са готови обаче да предадат своите земи на Русия и 50% от всичките си подземни ресурси на САЩ и да нямат гаранция за бъдещата си сигурност. Това не е сделка, това е подарък и няма как да са готови за такова нещо най-малкото в името на толкова много техни войници, загубили живота си в защита на родината си. НАТО би било решение на темата за бъдеща сигурност, но ако САЩ не са готови на това, то тогава като минимум трябва да има зона за сигурност по подобие на тази между Южна и Северна Корея и бързи стъпки към членството им в Европейския съюз. За Европа разширяването, общото възстановяване на Украйна и сериозен буфер на сигурност с Русия също работи.

Някои критици казват - добре, но САЩ може да накара Европа да прави каквото си иска през търговска война. И тази теза е дълбоко невярна. Та нали САЩ също изнася 370 млрд долара на година към Европейския съюз. Също Европа има какво да направи, като започне с тежки глоби на Мета и Х заради това, че спират да третират пропагандата на база фалшиви новини като проблем. Така че мисля, че независимо от говоренето, нито САЩ, нито Европа могат да си позволят големи битки помежду си, нито едната страна да преговаря без другата. Все пак да имаме контекст на големината на икономиките на тези три сили: САЩ са 27 трлн. долара, Европа е 17 трлн. долара, а Русия е 2 трлн. долара.

Има няколко неща, за които САЩ са прави и за своето добро Европа е хубаво да им обърне внимание. Въоръжаването на Европа трябва да достигне до 3% от БВП, защото не е съвсем честно САЩ да са над 3,5% от БВП, а някои от европейските страни да са под 2%. За България също би било смислено да увеличим бюджета за отбрана, но с по комплексна стратегия. Израелският тип отбранителна стратегия може да е по-подходяща от продължаване на покупките на парче. Също е вярно, че европейските еквиваленти на "Възраждане" се надигат, което означава, че за големи групи хора предишните партии не са допринасяли достатъчно за техните нужди. Затова трябва всички да се замислим какво да променим, за да се върнат тези избиратели към по-балансираните партии. Конкурентоспособността ни трябва да се промени - няма как чрез еврофондове и традиционни банки да биеш бързината и ефикасността на инвестиционните фондове на Силиконовата долина и капиталовите пазари.

Но нека си го кажем - в Европа хората живеят с много по-малки неравенства от САЩ (Gini коефициент от 0.29 за ЕС и 0.40 за САЩ), да не говорим за Русия, където неравенство е с коефициент 0.65. С някои изключения, Европа има по-добър достъп до здравеопазване и средното образование е на по-добро ниво. Търговският баланс на Европа е леко положителен, докато на САЩ е силно отрицателен. Задлъжнялостта на Европа е много по-малка от тази на САЩ.

Така че моля критиците на Европа - давайте го малко по-спокойно. Реално никой не може да каже на Европа какво да прави, ако тя е единна. Защото всяка една държава членка е много по-силна като част от съюза и реално няма никаква алтернатива на Европейския съюз за държавите членки. Винаги съм смятал за смехотворни твърденията за излизане на България от ЕС и присъединяването й към БРИКС например, защото най-малкото болшинството държави в БРИКС имат по-малко БВП на глава от населението от България. Каква безумна идея е да напуснеш клуба на най-развитите и богати държави и да влезеш в клуба на бедните?!

Какво значи това за България и как можем да се възползваме от новата ситуация:

•  Бързо влизане в еврозоната още на 1 януари 2026. Сега вече и Европа ще иска да ни интегрира по-бързо.
•  Усилване позициите на Европа чрез вкарване на руската транзитна такса за газ.
•  По-решителни стъпки срещу корупцията, защото не веднъж съм казвал, че корупцията е основният инструмент на Русия за влияние в България.
•  Продължаване с инвестиционните фондове и фондове за рисков капитал в България и развитие на технологичните клъстери.
•  Основен фокус върху образованието, здравеопазването, младите семейства и доходите, за да продължим положителните демографски тенденции от миналата година.

Бъдещето е пред нас, икономическите интереси ще продължат да държат САЩ и ЕС като добри партньори, дори сега да се опитват да предоговарят част от отношенията си. А ние в България трябва да си свършим нашата работа, защото нея нито ЕС, нито САЩ ще ни я свършат: да си изчистим корупцията, да заработи правосъдието, да се фокусираме в икономическия си растеж, който ще ни доведе и позитивната демография. Това трябва да продължава да ни занимава най-много.

"Продължаваме промяната" ще продължи да защитава проевропейския курс на България, бързото й членство в еврозоната и, както новият финансов министър каза, "благоразумната финансова политика на България" от последните години, която ни доближи до доходите на средните европейци.