В миналото в земите ни вилнеят вносни ходжи,

хекими, биляри, знахари и други "лечители",

които предлагат чудеса на народни цени

Скандалът с пострадалите от фалшивия ботокс на самозваната дерматоложка Арина Осипова взриви общественото мнение у нас. Представящата се за "д-р Гуудс" рускиня, която вкара 11-те жени в "Пирогов", беше разпитана, но така и не беше задържана от полицията. Този факт от своя страна също повдигна дебат по въпроса чия вина е по-голяма - на фалшивия лечител, готов на всичко в името на лесна печалба, или на доверчивия пациент?

За някои може да е учудващо, но според историците първата забрана хора без дипломи да практикуват лекарската професия по нашите земи влиза в сила още по времето на Османската империя - в средата на XIX век.

"24 часа - 168 истории" потърси известни случаи с

незаконни

козметични процедури

и лекарски измами от миналото, които потвърждават, че подобен спор се е водил у нас и преди векове. Друга прилика със сегашната ситуация е, че и тогава тъкмо чужденци са успявали по-лесно да омагьосат лековерните и да практикуват незаконни изцеления и козметични операции. Разбира се, страстта към чудотворно средство за подмладяване и изцеряване я има откакто свят светува и е характерна не само за българите, а и за други народи. Достатъчно е да споменем конкистадорите, които съвсем сериозно се отправят на експедиции да търсят извора на вечната младост чак в днешна Флорида.

Но в по-ново време у нас първите измамници, представящи се за изцерители и подмладители, идват от Изток. По правило за такива чудотворци се представят хекими, джерахи, ахтари, знахари, баячки, които предимно лекуват чрез билки и други методи, дело на народната медицина. Така хекимите били не само умели бръснари, а и способни да извадят и някой болен зъб на закъсал пациент. Ходжите обикновено

"лекували" с баене

и разваляне на магии

но техните методи били безобидни - като даване на листчета с цитати от Корана - и ако не помагали, то поне не нанасяли вреда.

В същото време и тогава по-образованите се отнасяли с недоверие към тези процедури. Още през 1855 г. била отпечатана книгата "Огледало на гръцко-арнаутските магесници, шарлатани и биляро-бозаджии хекими". Тя е написана от възрожденеца Георги Икономов, който успява да разобличи някои гадатели и мними народни лечители, осъждайки зловредните им занимания. А през 1857 г. в "Цариградски вестник" е публикувано сатиричното стихотворение "Билеринът", подписано от д-р Петър Протич - първия български професор, преподавател в Букурещката медицинска академия. Макар и написано на старовремски език, то излага проблема с шарлатаните по начин, който звучи учудващо съвременно:

"Чумата от Египет иди,

Пак биляринът от Загора;

Тя и той затриват хора,

Но биляринът ми се види,

Че й джелатин по-изкусен!

Чумата тя та приспива

Заведнаж, а той те мъчи,

Като псе те гложди, дъвчи,

Чи най-сетне те удавя

Тоз джелатин най-изкусен.

Тя без плата те затрива,

А той скъпо ти продава

Някой си зехир, отрова..."

В този дух е и следният съвет от учебника по здравословие на възрожденския просветител Сава Доброплодни, който е достатъчно

показатeлен

за състоянието

на медицината

в онези години: "Да си предаваме на един лъжлив лекар и неучен здравието, най-драгоценното си нещо, то е една голяма наша глупост!".

"Първият опит за забрана на нелегалната медицина по нашите земи в рамките на Османската империя датира още от 1861 г. - разказва по този повод пред "24 часа - 168 истории" проф. Пенчо Пенчев, завеждащ катедра "Политическа икономия" в УНСС. - В който и източник да погледнем - не само тогава, а и в по-късните времена, - в България изобилстват

случаи на фалшиви

лечебни практики

Дори и след османското владичество - говоря за преди стотина години - забраните не възпират хората. Имало е дори случаи да слагат полицаи да пазят разни изворчета. Така през 20-те години на ХХ век в едно ломско село откриват подобно изворче, което става много популярно. За него някой пуснал мита, че като отидеш там, ще се излекуваш, без никакви изследвания, и накрая властите се принудили да сложат стражари да пазят хората да не ходят на него. От Румъния пък идвали мечкадари, понеже се вярвало, че

като те разтрие мечка,

всичко ще ти мине

А някои може и наистина да са помагали - разни чакръкчии например, но въпросът е много по-сложен, защото не е ясно кой носи отговорност, ако стане беля. Затова, общо взето, регулацията не върши много работа, а забраната по-скоро прехвърля личната отговорност на хората да не влагат собствено мислене - доказва го и случаят с ботокса."

Под турско робство ширещата се масова необразованост сред населението имала изключително негативни последствия, особено върху здравето на хората. В този период се появило съсловието на билярите. Тези "лечители" си служели с билки и други средства, те били самоуки хирурзи и знахари. Извършвали кръвопускане, давали очистителни, серен цвят, кремотартар и други "лекарства".

Една от най-печално известните им практики е методът за лечение на катаракта. "Хирургът" пробивал с игла очната ябълка на пациента, разкъсвал ципата на очната леща, която падала във вътрешността на окото. Тази примитивна "операция" се извършвала на свещи, без всякаква асептика и често давала усложнения, водещи до тотална загуба на зрението.

"Билярите или билерите, както са ги наричали в различни краища на България, са основно гърци без медицинско образование, най-вече от района на Янина (дн. Йоанина в Северна Гърция) - споделя проф. Пенчев. - Те все пак имали някакви познания за употребата на билките и някои от тях, подобно на хекимите, помагали на хората, а и като нямало алтернатива... По-лошото е, когато разни мошеници и знахари пробутвали "вълшебни" мехлеми за подмладяване, пълни с различни отрови."

Постепенно от Европа

у нас започва

да навлиза козметиката

В отдалечените села тя била недостъпен лукс, но градските жители все повече се увличали по европейската мода. Там през ХIX век един от еталоните за красота бил бялата кожа. А и хората имали повече основания да полагат грижи за лицето си, защото върлували болести като морбили, рубеола, тиф, холера - все заболявания, за които нямало лечение, но които оставяли неприятни следи по лицата на оцелелите. Отделно различни кожни болести - циреи, струпеи, гнойни акнета - били истински бич, за което особено допринасяла лошата хигиена в онази епоха. Ето едно свидетелство за нея, оставено ни от Любен Каравелов в неговата статия "Записки за България и българите" за тогавашна София:

"Разказват, че столицата на еврейското отрицателно благовоние е Солун, а аз ви уверявам, че тоя град трябва да падне на колена пред София и да предаде своя венец. Ако солунската нечистота се нарича готова холера, то софийският еврейски арсенал може свободно да се нарече вонещейша чума. Аз нийде не съм виждал, даже и в Измаил, такова улично блато, каквото видях в София. Софийските нечистоти се отличават от нечистотите на другите градове - аз говоря само за някои махали, а особено за еврейската - с това, че в първите вие рядко виждате мъртви котки, издъхнали кокошки и магарета, незатъпкани още черупки от варени и пържени яйца и т.н."

Случайно или не, един от най-знаменитите скандали с фалшиво лечение в самото начало на ХХ век също е от столицата. Според градската легенда там особено се прочула някоя си баба Суза, която, ако съдим по името, вероятно също е била от чуждо потекло. Нейните козметични процедури бързо спечелили многобройни клиенти, но били не само странни, а и много опасни. Така за избелване "лечителката" препоръчвала измиване на кожата с амоняк и евтино продавала чудодейна пудра - "европейско производство", чиято основна съставка била... оловото. Отровната беладона била използвана за капки за очи, за да имаш влажен поглед - много модерен по онова време. За гъсти "гайтанени" вежди, според тогавашната мода, самозваната лечителка продавала намазка с живак. Едва ли клиентите й са получавали желания ефект, защото, както е известно, сребристият метал е силно токсичен и дори в малки концентрации може да причини необратими увреждания и слепота. Явно

"лечението" бързо

довело до "ефект",

защото накрая пострадалите и унижени недоволни пациентки, според в. "Вечерна поща", тръгнали да я издирват някъде из "Овча купел". Но безуспешно - знахарката била изчезнала овреме яко дим.

Мечкадарите също били известни като лечители на всякакви болести по костната система. Когато пристигнат в някое село, възрастните мъже и жени, които от тежката полска работа имали болки в кръста, вярвали, че ще им помогнат. Процедурата била проста - изнасяла се една голяма шарена черга, по-безстрашните пациенти лягали на нея, а мечкарят довежда животното, което с предните си лапи - по команда ту с едната, ту с другата - стъпва по гърбовете им. Смятало се, че по този начин болките ще намалеят и мнозина плащали щедро в пари и в натура "да ги гази мечка".

Някъде в този период се появили и "барове", които обещавали чудодейни лекарства, кремове и процедури, които щели да помогнат на дамите да изглеждат по-красиви, да освежат лицето си или да се справят с различни кожни проблеми. Не били рядкост и вещества, които носели славата на мощни афродизиаци, като "екстракт от испанска муха".

Често тези процедури и илачи не носели никаква полза, а вместо това водели до здравословни проблеми и сериозни странични ефекти. "Лекарите", които предлагали тези услуги, понякога били не само некомпетентни, но и измамници, които събирали пари от бедните хора, без да им помогнат реално. Документи за такива случаи се срещат в историческите архиви. Описват как хора, които сами се наричали "лекари", провеждали съмнителни хирургически операции.

През 20-те и 30-те години на ХХ век, с навлизането на рекламата, измамите придобиват друг характер. Особена популярни стават различни вносни "препарати" и "пенкилери", които обещават чудодеен ефект. В тази връзка

една от най-големите

измами е с крем

за уголемяване на бюста. Той бил внасян чак от Египет и дълго носел сериозни приходи на находчиви търговци, макар да няма убедителни свидетелства да е помагал.

В този период специално жените по съвети на баячки и акушерки прилагали и някои козметични трикове. Един от тях е натриването на устните с разни билета, чиито етерични масла ги правели да изглеждат издути, а и по-сочни и червени. Вероятно ориенталско влияние ги карало да използват подобни съмнителни методи за разкрасяване и на по-интимни места, на които дори поставяли пиявици - обичайно средство за непристойни симулации в първата брачна нощ. От онези години е и забележителната история на баба Дена, която била известна и с прякора си Инсталацията, защото била майстор на тези процедури. Тя самата разказвала как още от далечната 1929 г. спасявала семейната чест на много невести: "... През август отивам на блатото. Събирам две шепи пиявици и ги стривам на каша. След това почвам да коля кокошките, дордето напълня едно малко гърненце с кръв. Слагам вътре кашата да не замръзва кръвта. После пълня с нея рибешки мехури или чревца от врабче и ги слагам в по-голямо гърненце, пълно със зехтин и злъчката на кокошките. Напълня ли го, връзвам го с мушама и го слагам в кладенеца на студено. Почнат ли по Димитровден сватбите, майките, дето знаят, че дъщерите им не са цели, а пък ще се женят, по тъмното като невестулки се шмугват в двора ми. Давам им по един мехур или чревце и им казвам кое как. По Васильовден гърненцето се опразваше..."

И макар при този случай бабешките измами вероятно да са били полезни за някого, то невероятната устойчивост на злоупотребите с козметични и медицински процедури през различните епохи показва само едно – забраните на държавно ниво не могат да се справят с тях. И в тази ситуация не ни остава нищо друго освен сами да си изработим сигурна превенция, и то най-вече като разсъждаваме със собствените си глави.

Висши комунисти искат липосукции и кръвопреливане

Живков се оплаквал от хормоните за
сексуална мощ, които му инжектирали

В България, въпреки засиления контрол, в периода след Втората световна война също има много измами с медицински и козметични средства. Все пак точно по времето, когато пластичната хирургия започва да се утвърждава в света, на пръв поглед у нас официалната държавна политика не била насочена към разкрасяване на населението. Напротив – носители на естетическия идеал в първите десетилетия на "народната" власт били здравите, грубовати труженик и труженичка.

Но постепенно хората с по-големи възможности - от т.нар. "червена буржоазия" - правели опити и в тази насока. Тогава се появяват и първите случаи на неквалифицирани хора, които извършват козметични корекции като липосукция, ринопластика и т.н. До тези опити за разкрасителни процедури обикновено прибягвали жени, които търсели по-атрактивен външен вид, но
резултатите били
катастрофални
и водели до сериозни здравословни проблеми.

Така сред номенклатурата били популярни специални екскурзии до "Съюза", където ексцентрични съветски лекари предлагали такава помощ. Нашите дами обикновено отивали да изправят някой по-накриво стърчащ нос или да се отърват наведнъж от натрупаните тлъстини, но според разкази на запознати от онези години често се случвало дъщерята или съпругата на някой партиен велможа да остане силно разочарована от радикалните намеси по тялото и лицето . А и въпреки уверенията, че не оставят следи, постепенно по черноморските ни курорти в почивните станции за специални хора се появявали жени със странно провиснали меса и издайнически белези от
многобройните
оперативни намеси
Друга съмнителна практика, прилагана най-вече в лагерите за елитни спортисти, но и за висши партийци, е смяната на кръвта - т.нар. "кръвен допинг". Най-често практикуваната техника се състои в източване и замразяване на литър кръв от спортиста няколко седмици преди участието му в състезание. Ден-два преди спортното събитие кръвта се размразява и се влива обратно. Това е т.нар. автоложен кръвен допинг, а негова разновидност се явява хомоложният кръвен допинг, при който се влива прясна кръв, взета от друго лице, в организма на спортиста ден-два преди състезание.
Според някои сведения постепенно от такова кръвопреливане - за възвръщане на младежките сили и общо укрепване на здравето, започнали да се възползват и застаряващите членове на Политбюро на ЦК на БКП. Проблемът е, че използването на този метод, освен че нарушава правилата на международните спортни организации, е в състояние да доведе и до сериозни здравословни проблеми. Чрез повишаването на вискозитета и плътността на кръвта, по този начин може да се стигне до инфаркт, белодробна емболия, мозъчен инсулт, а и да се пренесат опасни инфекции.
Макар и запазил здравия си селски скептицизъм, на съмнителни медицински намеси понякога се подлагал дори Тодор Живков. Освен че огромен медицински персонал бил ангажиран със специалните грижи за бившия Първи, той често надавал ухо и на различни слухове за чудодейни лекарства, създадени у нас. Въпреки че е женен за лекарка - д-р Мара Малеева, някои документи от личния му архив показват, че в един дълъг период той е поощрявал държавата да помага на съмнителни "откриватели" на лекарства срещу
всякакви болести,
и най-вече срещу рак,
колкото и ненаучни да са били претенциите им. Но когато съпругата му си отишла от злокачествено заболяване и никой не успял да помогне, той явно се разочаровал окончателно от шарлатаните.
А в крайна сметка поне в един случай той също е пострадал от такава интервенция на съмнителни медици. Преди време пред в. "168 часа" за него разказа Дамян Дамянов - син на партийния и държавен функционер Райко Дамянов - дългогодишен първи зам.-председател на Министерски съвет и председател на Народното събрание преди 10 ноември.

Някъде през 1966 - 1967 г. за повишаване на сексуалната мощ на генералния секретар на БКП му инжектират хормони, селектирани от тестисите на испански бикове, и поне на теория уж всичко било научно издържано - препаратът бил немски и доста скъп.

"Аз познавам актриса, която ми разказа интересен епизод с нейно участие след тази "интервенция". - разказа по този повод Дамянов. - Въпреки похожденията си обаче Живков не беше женкар.
Беше
човек с нормално
мъжко влечение
И много се разчу тази работа - че Живков си прави това нещо, за да си повдигне потентността. А една актриса, с която самият аз бях близък след 10 ноември и която първа опитва хормоналното му "усилване", ми разказа всичко, така че умрях от смях. Живков направо й казал: "Мене ми бият тука едни инжекции, немски - хормони-мормони, па да вземем да ги ползваме, а? Ха-ха!"
Все пак по нейните думи хормоните вършели "средна работа", ама
като за "човек
от народа" - бивало
Проблемът дошъл след това. Оказало се, че вследствие на силния афродизиак, добиван от избрани говеда и вливан директно в кръвта на височайшия пациент, той започнал прекалено бързо да свършва."
По свидетелства на негови приближени, особено в годините след смъртта на съпругата му, тази "нежелана реакция" с преждевременната еякулация силно притеснявала бай Тошо и той много се опасявал, че жените, които му водели в специална стаичка в Партийния дом, все някъде ще се изпуснат и ще накърнят авторитета му на "мъдър" управник, който обича да довежда нещата докрай.