БГ учени измерват избухванията на Слънцето от Антарктида
- 30-годишният гл. ас. Ивайло Начев от Техническия университет е 50 дни на Ливингстън
- Ще остави на базата ботушите си, за да се върне пак на работа там
- Тича да хване боклуче във въздуха, за да не мърси природата
Български учени изследват слънчевата активност от Антарктида. Първият полярен астрономически проект е на консорциум, воден от Института по астрономия към БАН в партньорство с Техническия университет в София и Висшето военноморско училище във Варна.
За първи път от полярната база на остров Ливингстън се изследват детайлно пулсациите в йоносферата на Земята, причинени от слънчеви бури. Основна цел на проекта е изследването на активността на слънчевата корона – слънчевите избухвания и изхвърлянията на маса от нея. Високочестотните радио наблюдения, които ще се осъществяват с апаратурата, подготвена по проекта, ще предоставят ценна информация за скоростта и енергията на короналните изхвърляния на слънчева маса.
Проучваме активност от слънчевите избухвания, които може да наблюдаваме дистанционно до ефектите върху йоносферата на Земята и радиационния фон и как той се променя по време на слънчевата активност.

"Това е уникална възможност, която получихме, да разположим наша уникална радиоастрономическа апаратура на Ливингстън. Целта на проекта да се изследва слънчевата активност от слънчевите избухвания, които може да наблюдаваме дистанционно до ефектите върху йоносферата на Земята и радиационния фон и как той се променя по време на слънчевата активност", разказа доц. Камен Козарев от Института по астрономия, който е ръководител на проекта. А той има 4 основни експеримента.
Първият се състои от апаратура за директно наблюдение на слънчевата активност. През южното лято Слънцето е над хоризонта до 20 часа на ден, което улеснява работата, обясни доц. Козарев.
Вторият експеримент чрез радиоантена показва как се променя йоносферата по време на слънчеви изригвания.
Третият експеримент мери радиацията на повърхността чрез плаки вън и в базата. Четвъртият проверява магнитното поле.
Екипът от София се свърза чрез видеовръзка с 30-годишния гл. ас. Ивайло Начев от Техническия университет, който в момента е на остров Ливингстън. "Радиочестотният спектър е изключително чист. В населените районите пречат мобилните комуникации, радиата", обясни младият учен, който иска догодина да се върне отново на работа в Антарктида. Затова ще остави там чифт ботуши. Признава, че се е променил - тича да хване боклуче във въздуха. Трябва да пазим средата максимално чиста, категоричен е ученият.
Ивайло е все едно на космическа мисия, защото обстановката колкото е позната, толкова е и непозната и страшна, каза доц. Веселка Радева от Висшето военноморско училище. Тя уточни, че работата на полярниците е станала много по-лесна и по-интересна с помощта на Научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий".