И настъпва Денят на борбЪтЪ с 'рЪнЪтЪ 😉 тринаесети февруари. 🥳Дано всички жени, на които се разчита да приготвят романтична вечеря на следващия ден, се позоват на правото на протест и да не пазаруват ни-що 😁👌

Докато всички гости в телевизорите до изнемога нищят ценообразуването из търговската ни мрежа, мога да се обзаложа, че и през ум не им минава каква може да е поне една от причините в Австрия и в Германия да е доказано по-евтино оттук.

Много искам да видя реакцията на нашето задружно общество когато досущ като в Германия и Австрия, магазините за храна не работят от обяд в събота и цяла неделя и затварят в 19 ч всеки ден.

Искам да видя реакцията на затворени молове в 19 ч и затворени изцяло магазини по празници - хранителни и всякакви.

Хората, които работят в нашите магазини, трябва да получават заплати. А за да ги получават при нашия режим на постоянна ежедневна многосменна работа, парите трябва да идват от някъде.

Грубата сметка сочи, че персоналът на всеки български хранителен магазин работи поне 104 дни повече отколкото колегите им в Австрия и Германия. Като добавим и официалните празници - отиват на над 110. Но не става дума за 1 работещ човек, а например минимум 10-тина на смяна. Тоест всеки магазин в Германия и Австрия плаща за всеки служител за 104-110 дни по-малко и поради по-късото работно време на всички магазини - по-малко извънреден труд.

У нас условията в супермаркетите са по-взискателни откъм хигиена на самия магазин (във Фантастико чистят и лъскат като да е болница), с повече условности, отколкото е на Запад. А това струва още пари.

Колко процента надува цената крайният търговец - супермаркетът - не знаем, но на раменете му тежат 1/3 повече платежни дни спрямо колегите му в Австрия и Германия и още стотици часове работно време в повече от това в споменатите държави.

Ако пакет масло струва 2,75 евро в Австрия, то само с тези 30% отгоре става 7 лева. Продават ни го за 10. Би могло да го продават за 8, но пак няма да е 5,5 лв.Никой от нас обаче не иска да се лиши от пазаруване по всяко време, всеки ден, когато ни хрумне - ама как - това е наше право! А ние чудесно познаваме всички неотменни наши права!

Да добавим и още една драма: родното производство.То е енергоемко, производствено скъпо и неконкурентно. За начало: никой не смее да пипне хранилката на прекупвачите. Производители на битово ниво продават нелегално продукция на доверени хора и за разлика от Австрия не могат да разчитат за честно изкупуване, дори да искат да продават от пет овце, две крави и една градина.

Досега в нито една перфектна къща за гости в австрийския ски курорт, където ходим (където се проведе и световно първенство), не сме видели дом без собствен краварник. Направен перфектно, с техника, с всичко. Там стопаните товарят продукцията в специализирани съдове и я карат до място с което имат договор.

У нас най-немощното и упадъчно решение би било да бъде въведен таван на каквото и да е - цени или надценка. И това само значи, че пак никой няма да пипне прекупваческите вериги и няма да въведе такова законово ограничено работно време за търговците, че хем потребителите да се дисциплинират, хем търговците да реагират пазарно.

Приятен протест 🙂

От фейсбук