Заради критиките му към властта за него имало служебни справки с резолюция "Да не се пуска" - това били и проблемите му за някои гастроли

Ако забравеният баритон Костадин Шекерлийски беше роден на Запад, а не в малка България, сигурно щеше да направи световна кариера. Такъв мащабен певец и артист се ражда рядко. Природата го бе дарила с всичко - голям прекрасен глас, музикалност, безспорна артистичност, внушителна сценична фигура, силен темперамент. И заедно с това завидно трудолюбие, интелигентност и стремеж към съвършенство. Последното го кара да изработи своите роли изключително задълбочено, прецизно и в същото време мащабно. Неговите Борис Годунов, княз Игор, Яго, граф Ди Луна, Шакловити от “Хованщина” ще останат в аналите на нашата оперна история.”

Това пише за родения в Благоевград певец в сайта на Софийската опера.

Пред таланта на Костадин Шекерлийски се прекланя лично кралят на Белгия. В същото време баритонът е трън в очите на нашата Държавна сигурност (ДС) - за него се пишат справки, правят се предложения за наказания. И всичко това, защото не мълчи, “позволява си” да критикува “партийни и правителствени мероприятия” и да прави “неправилни политически изказвания”. Шекерлийски е роден на 22 декември 1921 г. в Горна Джумая (днес Благоевград - б.а.). Има трима братя и сестра, а според справка на ДС произхожда от “реакционно семейство”. Баща му Никола е преселник от Вардарска Македония, членува във ВМРО и е виден михайловист (симпатизира на Ванче Михайлов). Майка му починала, когато Костадин е на 10-ина години.

Завършва прогимназия, а като юноша е метач и портиер в читалището и киното в

в Благоевград.

“Докато работел, често си припявал, и така го чул диригентът на хора към черквата и на хор “Македонска песен” към читалището Василий Соловьов. Поканил го да е солист на църковния хор. През 1941 г. с финансовата подкрепа на Соловьов и на още двама видни джумалии е изпратен да учи в консерваторията в класа на Мара Маринова Цибулка.

Имал е много възможности след гастроли в чужбина да остане, но винаги се е връщал в родината си”, разказва Михаил Чалъков, внук на сестрата на Шекерлийски – Елена.

В консерваторията Костадин се запознава със Светослав Обретенов, който го кани за солист при основаването на Държавния радиохор. На един от концертите присъства военният министър Георги Дамянов, който останал впечатлен от гласовите данни на солиста и го привлича във В оенния ансамбъл. По-късно Шекерлийски печели конкурс и през 1951 г. започва работа в Народната опера.

Първата му сериозна роля на сцената е на Жорж Жермон от “Травиата”, а

критиката го определя като изгряваща звезда на нашата опера

В следващите години играе Яго от “Отело”, Риголето от едноименната опера, барон Скарпия от “Тоска” и е определян като несравним баритон. Заедно с още петима свои колеги през 1953 г. заминава на едногодишна специализация в Болшой театър, където се подготвя при именити вокални педагози и при големия руски диригент Генадий Рождественски.

Там подготвя и емблематичната си роля на княз Игор от едноименното произведение на Бородин и е първият български оперен певец, който излиза на сцената на Болшой театър в ролята на княз Игор, а публиката го аплодира близо 10 минути.

Докато е в СССР, гастролира в Киев, Ленинград, Екатеринбург и други градове. След завръщането у нас следват турнета с “Княз Игор” в Испания и Белгия, където критиците го определят като “грандиозен, внушителен и истински славянски принц”, който гордо може да носи доспехите на княз Игор.

Шест месеца подготвя другата си голяма роля - на Борис Годунов, както и две роли в “Аида” и “Трубадур”. През 1958 г. гастролира със Софийската опера и “Борис Годунов” отново в Барселона и в Брюксел. След последния гастрол диригентът на Белгийския кралски оперен театър Херберт Изел пише: “Апогеят на своето величие този велик българин Костадин Шекерлийски постигна,

когато един крал по задължение слезе от кралската ложа и отиде на сцената при един цар по призвание

Поклони му се, прегърна го и се обърна към аплодиращата го публика.”

Белгийското посолство му подарява пежо за изключителните му заслуги в оперното изкуство.

Получава възможност да отиде на специализация в Италия и по този повод за него през май 1959-а ДС изготвя справка дали е надежден.

“Има добри гласови данни и изпълнява първи баритонови партии. През 1951 г. става лауреат първа степен на Берлинския фестивал. Има перспективи да се развие като голям оперен певец. Не е членувал в политически организации. Няма добра политическа подготовка и често прави неправилни политически изказвания. Често пъти стига до хули по адрес на ръководството на операта”, пише в справката за него лейтенант Вучев.

Агент Ети е докладвал, че при гостуването си в Хелзинки пред немец Шекерлийски е казал, че при благоприятна възможност би изменил на родината си. Това обаче не се потвърдило, защото певецът ходил и се върнал както от Хелзинки, така и от Италия.

По данни на агент Денев пък Шекерлийски одобрявал политиката в Югославия

и критикувал партийни и правителствени мероприятия у нас. Агент Верди пък е докладвал за изказване на певеца по повод проблемите с пускането му да гастролира в Канада.

“Не искат да замина! Защо? Защото не съм имал жена и деца да ги оставя като заложници. Като че ли не избягаха артисти партийци с по няколко деца! Говеда! Идиоти! Така се спъва възходът на млади певчески кадри от страна на простаци в милицията!”

Това били гневните му думи, запечатани от агента на ДС, а резолюцията на тази справка е “Да не се пуска”.

Въпреки проблемите, които създавал с непокорния си дух и чувство за справедливост, все пак Шекерлийски гастролира в Германия, Холандия, Франция, Чехословакия, Унгария, Австрия, Монголия и други страни.

Не успява обаче да отиде на турне в арабска държава и е изключен от групата. Преди това - през октомври 1960 г., директорът на операта Д. Петков, както и партийният и профсъюзният секретар пишат лично до зам.-министъра на културата Иван Башев справка за недопустимото според тях поведение на певеца по време на годишната конференция на профсъюзната организация.

Там направил “провокаторски изказвания за политиката на народната власт по отношение на заплатите на артистите”, които били “по-малки от на шофьорите”, и прекъснал изказването на директора на операта. Позволил си дори да апострофира високопоставен гост на събранието с думите:

“На вас ви плащат да ни агитирате да се примиряваме с мизерните заплати”,

и така хвърлял кал по народната власт.

“Този случай не е изолирано поведение на Костадин Шекерлийски. Когато ръководството на операта реши да претвори в дело решенията на Седмия конгрес на БКП за създаването и утвърждаването на български репертоар, пак на събрание Шекерлийски заяви, че българските опери нямат стойност и той няма желание да участва в тях.

Когато ръководството пое курс за изпълнение на лозунга на др. Тодор Живков “Повече между народа, по-близо до живота”, Шекерлийски отказа да участва в бригадите, които операта изпращаше”, пише още в справката на шефа на операта до зам.-министъра на културата.

От нея става ясно още, че ръководството на операта не го е предложило за Димитровска награда, но въпреки това той е станал лауреат трета степен. Заради тези му прояви дирекционният съвет, партийното бюро и профкомитетът предлагат певецът да бъде изключен от състава на групата, която заминава за ОАР, и да бъде изпратен за 6 месеца в някой от провинциалните оперни театри.

Година по-късно предстои представление на операта в Германия. От Хамбургската опера настояват Шекерлийски да гостува в ролята на Борис Годунов и по нареждане на министъра на културата наказанието му е отменено и той заминава за Германия.

Следват нови турнета, а на едно от тях във Виена се среща с Борис Христов, с когото се познават отпреди. Прочутият ни бас кани Шекерлийски да гастролира в “Ла Скала” в операта “Хованщина” в ролята на Шакловити и след доста перипетии около получаването на разрешение двамата българи застават един до друг и триумфират на италианската сцена.

През 1967 г. певецът получава инфаркт и около 7 месеца се възстановява, а после продължава с участията си у нас и в чужбина.

Има над 15 централни партии в най-популярните опери

И макар понякога да е изказвал съмнения относно качествата на българските произведения, оценява високо творбата “Янините девет братя” на Любомир Пипков и играе ролята на Георги Грозника.

“Баща ми е гледал невероятното изпълнение на вуйчо си като Борис Годунов не къде да е, а на сцената на Болшой театър. През 1970 г. татко е бил командирован в Москва и там по същото време е бил дядо на частно посещение. Вечеряли са и той го е поканил на следващата вечер да гледа операта в Болшой театър, но не му е казал, че той е в главната роля.

Когато татко седнал в ложата и започнала операта, видял на сцената вуйчо си. Не могъл да повярва, че руснаците са поверили тази изключителна роля на него”, разказва Михаил Чалъков. След края отишъл в гримьорната, където освен Шекерлийски били още най-големият руски бас по това време Евгений Нестеренко и диригентът Генадий Рождественски, които били категорични, че това е най-доброто изпълнение на Борис Годунов до момента.

Шекерлийски е носител на орден “Св. св. Кирил и Методий” втора степен през 1959 г. и на първа степен – през 1966 г., както и на още много наши и международни награди.

След близо 20 години раздаване на сцената получава втори инфаркт през 1972 г., който се оказва фатален.