Със скок от високо се самоуби психично болният мъж, който се хвърляше пред коли. След като е арестуван за 24 часа, преди да го пуснат, медици му поставят успокоителна инжекция и му пожелават приятен ден.

Ако този тежко болен 30-годишен мъж беше успял да загине под гумите на кола когато се мяташе пред автомобили, напълно невинен водач щеше да бъде разследван, разпарчетосван и животът му щеше да спре, за да докаже, че няма вина, но поне година от живота му щеше да се обърне с главата надолу.

Защо болен човек с явна заявка, че иска да умре не е настанен в съответната болница – ами нямало място.

А сега - няма психично болен - няма проблем. Той още товарищ Сталин го е рекъл...

Четвърт век в ХХІ век у нас отговорни за тази смърт няма да има, а двама шофьори благославят, че не са обект на разследване за убийство.

Преди десетина дни на кварталния булевард някакъв хуква да пресича на червено, докато колите се движат в строен трафик – хей така, мята се между автомобилите, щото бърза. Бях на 20-тина метра, но чух свиренето на спирачките, от малък опел излезе млад мъж, стигна до неправилно пресичащия, отлющи му страшен шамар и се качи обратно в колата. Спрялата колона от неговата страна търпеливо изчака и никой не натисна клаксон. Убедена съм, че повечето водачи искаха да разцелуват водача и здравата му песница.

Иначе това се нарича саморазправа. А какъв избор имаме всъщност?

Млада жена с тежка психиатрична диагноза, която по силата на нашите закони е проблем на себе си и на близките си, почти уби човек и лошо рани друг в момент на криза. Точно два дни по-късно друга жена с нож в Търново също атакува, но е спряна навреме.

В България не съществува регистър на хората с установени психични заболявания. Защо ни е? Те съседите им и без това знаят, че живеят до луди. А лудите могат да крещят и да пеят по цяла нощ; да събират боклуци, да правят наводнения, да нападат съседи, да се облекчават по стълбищата, да бесят животни по балконите си и никой нищо не може да направи, защото психически болният човек бил в правото си да реши дали иска да се лекува. Със същия ефект може да се иска мнението на крайни консерватори дали биха искали свободно да си сменят пола.

Нашата държава казва на близките на душевно болни: „Абе, я се оправяйте!"

Само преди няколко седмици бе официално съобщено, че у нас ще бъде изготвен регистър на педофилите. Писала съм статии по темата още около 1994-95 година и тогава ми обясняваха, че у нас това не е „чак такъв проблем". Всъщност: у нас не знаем колко деца са жертва на сексуално насилие, не знаем колко са системните насилници. Просто не знаем.

В същото време неконтролируеми в природната им простащина депутати демонстрират на цяла България, че няма нищо по-лесно от това да си свръх простак – да замеряш председателя на Народното събрание с правилника за дейността му, да налиташ на бой между седалките, да истерясваш пред микрофоните, да ругаеш и да използваш срамни квалификации за когото ти хрумне.

Не е нужно човек да е с психиатрична диагноза, за да се чувства унизен и засрамен от това, в което ни хвърлят ежедневно. Логично е да очакваме, че кризите на агресия и опитите за саморазправа само ще се увеличават.

Някакъв батка е на съд за това, че с крак натискал коте, за да може кучето му да разкъса беззащитното пищящо животинче, докато го усмърти. И този тип не се чувствал виновен – било на игра. И на какво ще го осъдят? На няколко лева глоба?

В мига, когато на цяла България стана ясно, че не може да се инжектира нищо в клиентите на козметичните салони, защото това не е място за спринцовки и игли, мрежата прелива от оферти за страхотно изгодно инжектиране с каквото ви хрумне.

Още едно препушено дете с вейп припадна на улицата – той е с мозъчно сътресение и шевове на главата. Другото дете обаче почина. България е единствената държава в цяла Европа, която няма проблем да се „вейпва" на всяко обществено място – мол, кино, сладкарница.

Всичко това се нарича разпад. А разпадът води до обезверяване и отчаяние, а оттам до агресия и куп непредвидими последствия - и за болните, и за здравите.

От Фейсбук.