Учениците са претоварени с академизми. Не може всеки предмет да е отделна пътечка, трябват комплексни задачи

Още акценти от интервюто:

• Изпитваме глад за учители по основни предмети. Не искам да се връщам към соца и разпределението, но трябва да има държавна политика за привличането им
• Не трябва да има абсолютна забрана на телефоните
• Мислим как в училищата да се ограничи достъпът до сайтове за възрастни или ТикТок
• Идеята за задължителна матура по математика не е лишена от логика. Разбира се, да няма сложни задачи, а чисто практически

- Г-н Плачков, защо решихте за 50-годишния юбилей на училището учителите да се облечете с български народни носии за календар, който пък да се продава и средствата да отиват за “Българската Коледа”?

- Идеята се зароди у мен, но съм щастлив, че ме подкрепиха моите две заместнички Огнянова и Грозданова, които танцуват във фолклорни групи. Искахме да направим нещо, което ще се запомни и ще остане. Искахме да покажем една заедност на цялата училищна общност - учители, ученици и родители. Започнахме подготовката още през октомври. Допитахме се до колегите кой има собствена народна носия. Не бяха много, затова организирахме да вземем около 50 носии от четири места. Взехме носии от различни области, защото в противен случай щяхме да изглеждаме като фолклорен състав. Над 90% от колегите се включиха в тази инициатива. Снимките направихме навън в златната есен. На втория ден снимахме в коридорите и в някои от стаите на училището заради дъжда. Получи се интересно преживяване. Учителите сме като артисти, всеки ден излизаме пред нашите ученици. Влязохме в роля. И песни се запяха. Минавайки по коридорите, особено по-малките ни гледаха с почуда. В същото време искрено казаха: “Ма много сте хубави така.” Като свалихме носиите, стана по-сивичко.

Ние сме различни по възраст и по характер, но това са неща, които обединяват - фолклорът, хорото. И най-вече искахме да подчертаем българското или това, което ни е запазило през вековете.

- Част ли е инициативата ви от тенденцията да се повишава гражданската култура на младите и възпитанието им в патриотизъм?

- Да. През последните една-две години на главната фасада като стенопис минава националният флаг, изписани са двата куплета от химна на България и двата куплета от “Върви, народе възродени”. Стремим се и визуално да подчертаваме българщината и традициите. Това също беше наша идея, която да се пренася и в бъдеще, независимо че сме част от ЕС и световната култура. Да запазим това, с което може да сме горди. Сега е модерно младите да се занимават с танци, да участват в много фестивали. Това е нещо, което е радостно.

Ние традиционно участваме в “Българската Коледа”. Тази година на благородната инициатива е посветен и календарът. Ние не търсим само финансов ефект. Много от календарите са дарявани - на институции, на медии. Това не е само реклама на училището, а на това, което носим в себе си като българско самосъзнание. 

- В училището ви се обучават 950 ученици. След 7-и клас имате профилирана паралелка “Киберсигурност”, защитени ли са децата в интернет?

- Стремим се по всякакъв начин да влияем. Споделих и с министъра - по отношение на телефоните още преди десетина години сложихме във всяка класна стая етажерки на стената с малки клетки, в които всеки ученик си поставя телефона по време на час. В междучасието може да си го ползва. Според мен не трябва да има абсолютна забрана на телефоните. Може да ги ограничим поне в часовете, за да има повече съсредоточаване върху учебния материал. Както всъщност е по време на матурите. Телефоните се събират, слагат се в отделните клетки и в края учениците си ги вземат.

Разбира се, мисли се за това в самите училища да се ограничи чрез съответните технически системи достъпът до сайтове за възрастни или ТикТок. Би могло по този въпрос да се помисли по-сериозно.

- Има ли инциденти в училището от игри като “Летящ Супермен”?

- Засега не, слава богу. Стремим се и с външни лектори, и с нашите колеги по информатика децата да имат по-висока култура. Ние въведохме тази паралелка още през 2013 г. и сме в близки отношения с Университета по библиотекознание, където също има подобна специалност. От 2 години и в Университета за национално и световно стопанство има специалност “Киберсигурност”, така че част от нашите ученици и професионално се занимават с това.

- Педагози предлагат матурата по математика също да стане задължителна, като въпросите са с практическа насоченост, как приемате идеята?

- Вече години наред се коментира въпросът с учебните програми. Учениците са претоварени с академични знания. Неслучайно в последните години министерството обръща внимание на практическата насоченост. По математика може би не е толкова важно да знаеш синус и косинус, но поне трябва да можеш да си измериш квадратурата на банята и да прецениш колко плочки са необходими и колко боя ще отиде. Така ще бъде и по-интересно на учениците. Това важи за всеки предмет - да знаеш за какво го учиш. Често учениците питат за какво трябва да учат това или онова. Питат именно заради тези прекалено големи академизми в учебниците. Надявам се това да се промени. А за идеята за задължителната матура по математика мисля, че не е лишена от логика. Разбира се, да няма някакви сложни задачи, а чисто практически.

- Повече ли са въпросите във външните оценявания, които мерят по-скоро умения, отколкото възпроизвеждане на знания?

- Такава е тенденцията. Последната година резултатите от PISA не са много весели за българското образование. Трябва да се търси практическият момент. За да може учениците след 5-и клас да ползват наученото в часовете в живота.

- Чупи ли се нещо в образованието между 5-и и 7-и клас, защото учениците са добри на TIMSS, а закъсват на PISA?

- Не чак да се чупи. Когато започнах преди много години като учител, беше въведена т.нар. Сендова система. Учебните предмети бяха свързани един с друг. Не се учеше пътечка история, отделна пътечка география. Когато учиш литература, не може да нямаш някаква основа за историческите времена, в които е писана творбата. Както и знанията по математика, химия и физика са обвързани. Това беше полезно по онова време, после всички предмети си хванаха отделната пътечка. Днес в нашето училище се стремим да правим интерактивни уроци. Това е пътят - на интегрираното обучение.

Другата голяма тема са изпитите в 7-и клас. Преди 40 години сме работили с изпити по български език и математика. Лошото е, че усилията на децата в 7-и клас са насочени към тези два предмета и останалите се пренебрегват. Това е съвсем закономерно. Като влязат в 8-и клас в езикова гимназия, химия, физика, история и география за тях остават непознати. В 9-и клас вече им става по-трудно. Имаше идея да се направи интегрален изпит върху повече предмети, какъвто провеждат в Нов български университет, но тази формула не се прие. Останаха изпитите по български език и литература и математика, както и частните уроци. Усилията на родителите и учениците са огромни, защото е съдбоносно. Децата са под стрес, който е излишен. Не може в 7-и клас да се явяваш два пъти на изпит. Получават се според мен излишни драми. Но засега ситуацията е такава.

- С какво самочувствие посрещнаха учителите 2025 г., добре ли е оценен вече трудът им?

- В нашето училище поне учителите посрещнаха учебната година в много добро настроение. По традиция получиха 13-а заплата. В училище имахме хубаво коледно парти. Гостува ни дует “Шик”. Стремим се да работим в по-спокойна среда. Достатъчно натоварена е работата ни. Има толерантност. Ако нещо пропускаме, родителите ни сигнализират. Не бягаме от отговорност в името на децата.

- Като цяло по-добре ли се чувства учителското съсловие?

- Мисля че, да. Но големият проблем, особено за столицата, е, че независимо че се повишиха учителските заплати, няма голям прилив на желаещи да работят в образованието, особено млади хора. Изпитваме глад за учители по основни предмети като български език и литература, математика, информатика. Столицата предлага на младите доста повече възможности. Нямам нищо против големите търговски вериги. Там обаче един начинаещ работник започва с над 2000 лв., докато при нас стартовата заплата е 1800 лв.

Не искам да се връщам към соца и разпределението, което съществуваше тогава, но трябва да има държавна политика в тази посока. Не трябва да се разчита само на директорите на училищата, а да се започне още от университета. Ако трябва, нека има допълнителни стимули младите да се насочват към учителската професия. Сега, след като си отиде поколението, родено около 1960 г., се получава истински недостиг. Затова и много колеги пенсионери продължават да работят. Нищо лошо, но трябва да даваме път на младите хора, в тях е бъдещето.

CV

Роден през 1960 г. в София

Завършва средно образование в 35-а гимназия с преподаване на руски език, а висше образование- в Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност "История и философия".

През 1990-1991 г. е учител във 2-о средно училище "Акад. Емилиян Станев", а от 1992 г. преподава в 128-о средно училище "Алберт Айнщайн"

От 2004 г. е зам.-директор и от 2011 г. директор на училището.

През 2017 г. е удостоен с приза "Знакова личност" на район "Младост"