Много ми е трудно да пиша...

Познавам Краси от 1985 година. Това са 40 години без няколко месеца...

Помня го от Докторска градинка - с тромбона (Краси беше тромбонист, но бас китарата беше истинската му страст).

Винаги сме се разбирали чудесно - въпреки, че аз бях пънкар, а Краси - той харесваше джаз, фюжън, фънк.

В годините, в които той пое по пътя със своята "Акага" се засичахме постоянно къде ли не. И винаги не можехме да се разделим - толкова много неща имахме да си кажем.

Видяхме се последно в началото на годината. Лафихме си, Краси беше много горд с бандата на синът му. Помагаше на младите с каквото може.

Подари ми от неговата ракия. Каза, че в момента той не може да пие и че има някакви здравословни проблеми. Говорихме си колко амортизира нашата работа, за която всички вие смятате, че е просто едно неспирно забавление.

Чухме се последно някъде в средата на ноември. Разбрахме се да се видим след Нова година.

Е, виждането ни ще се отложи замалко.

Краси е напуснал земната сцена и е поел нагоре, където ще слуша наживо Майлс Дейвис, Джако Пасториъс, Дизи Гилеспи, Чик Кърия...

Когато се видим отново, ще отворим бутилката, която Краси ми подари.

Почивай в мир, приятелю. Казват, че човек е жив, докато другите го помнят.

Ние ще те помним...

*От фейсбук