Жената го оставила заради немотия, щастлива е, че момчето ѝ е простило

27-годишният Стефан от Копенхаген откри родната си майка в България. Това стана с помощта на популярната тв програмаSporlos (Без следа - бел. авт.) на датската обществена телевизия DR и скромната подкрепа на “24 часа”. 

“Няма думи, с които мога да изразя как се чувствам. Сбъднах една мечта. Щастлив съм, че намерих жената, която ме е родила. А най-щастлив бях да разбера, че е мислила за мен цял живот и искаше да ме види”, казва Стефан.

Той и майка му имаха емоционални часове заедно, а Стефан с изненада намери в България едно голямо семейство, което го посрещна с топлина и отворени обятия. “Срещата с майка ми е едно от най-вълнуващите неща, които съм преживявал, а да се запозная с чичо, леля,

още 3 сестри и двама братя, за които не подозирах,

със сигурност надмина очакванията ми”, казва Стефан за щастливата развръзка на своята стара мечта.

Стефан е роден през 1997 г. в Попово. Живее в България около година и половина, преди едно датско семейство да го хареса за осиновяване. “Винаги съм знаел, че съм осиновен. Родителите, които ме отгледаха, са прекрасни хора. Отраснах в чудесно семейство, обграден с много обич и топлина. Научих много от тях, от бабите и дядовците ми, всички винаги са ме подкрепяли във всичко”, разказва Стефан за живота си в Дания.

Семейството му застанало зад него и сега в мечтата му да намери жената, която го е родила. “Преди години пътувахме 2 пъти с родителите ми на почивка в България. Тогава видях само Черно море. Първият път бях на 10, а втория - на 16-17 години. Желанието ми да разбера кой съм не беше узряло”, разказва Стефан. Това се променило, когато пораснал. Споделил не само с родителите си, но и с любимата си баба по бащина линия. “Винаги сме имали много специални отношения с нея”, разказва младият мъж.

Документите за осиновяване, с които разполага семейството, са сравнително оскъдни, задачата изглежда трудна, но Стефан решава да се свърже със Sporlos- датската програма за търсене на разделени хора, с надежда, че журналистите ще могат да му помогнат. Винаги, когато гледал програмата през годините, си

мечтаел някоя от щастливите истории за намиране и събиране на деца и родители да се случи и на него

“Защото не всички случаи завършват с хепи енд, нали”, осъзнава Стефан.

Той изпитва цяла палитра от чувства, когато му се обаждат от телевизията и му предлагат да заминат заедно за България, за да търсят жената, която го е родила. От една страна, има надежда, че ще успеят да я открият, от друга - не знае дали е жива, къде се намира в момента, има ли ново семейство и други деца, как ще приеме новината, дали ще иска да го види. Въпросите са повече от отговорите, неизвестните - също.

Една от първите спирки на Стефан

и екипа е бившият дом “Майка и дете” в Търговище. Там Стефан е живял до първата си година и половина, преди да го открият родителите му, да го осиновят и да го отведат в Дания. Днес дом “Майка и дете” не съществува, но същото място е превърнато в нов модерен комплекс за здравно-социални услуги - дава подслон на млади майки и на деца, които се нуждаят от позкрепа или специални грижи. Единственото, което напомня за времената отпреди повече от 25 години, е формата на оградата. Точно тази ограда е запечтана на снимка, направена от родителите на Стефан, която той пази сред скъпите спомени за мястото, от което е тръгнал.

Когато пристъпва прага на дома, е повече от развълнуван да разбере, че

тук все още има хора, които си спомнят за него

Сред тях е медицинската сестра Павлина Стоянова. Тя му показва къде са били креватчетата на децата, къде са се хранили, къде са играли, а после го води в стаята, от която е тръгнал към новия си живот в Дания. Той едва успява да сдържи сълзите си и през цялото време споделя вълненията си с Мете Фриск, популярната водещата на телевизионната програма, с която опитват да намерят заедно истината.

Сестра Стоянова и нейната колежка Айлен Юстрефова се радват да разберат, че момчето е израсло в добро семейство и е получило обичта и подкрепата, от която се нуждае. С любопитство разглеждат снимките, които Стефан им показва - родителите му, бабите му, любимата му котка, къщата, в която е отраснал. Те обаче попарват надеждата му, че може да научи повече за биологичната си майка. Архивите на дом “Майка и дете” отдавна не са тук, а и да са - нямат право да му разкриват подробности.

Стефан обаче не се отказва. С надежда да се приближи до истината, се среща със Силвия Станчева, координатор на Центъра за междуетнически диалог “Амалипе” за Шумен, Разград и Търговище. От нея научава, че понятието малцинство, на което принадлежи и което е споменато в документите му за осиновяване, съвсем не е еднозначно.

Има 4 големи групи роми,

разказва му Силвия. Те са дошли в България по различно време и от различни места и не си приличат една с друга.

Милет, например, обяснява жената, не се самоопределят като роми. “Те са мюсюлмани, имат турско самосъзнание, общуват помежду си предимно на турски, а извън семейството - и на български”, казва тя. По времето на Османската империя им е бил даден статут, по-висок от този на останалите роми. Занимавали са се с дейности, обслужващи казармата, откъдето идва името им. Смята се, че в България живеят около 250 000 представители на милет.

Друга голяма група - една от най-многобройните в България, са т.нар. хорахане-рома. “Аз съм от тази група”, казва Силвия. Те говорят и български, и турски, и ромски. Иначе са мюсюлмани, но празнуват не само байрамите, но и големите християнски празници - Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, Коледа и Великден.

Голяма група са и т. нар. дасикане-рома. Те определят себе си като християни, говорят ромски, но също се разделят на множество подгрупи. Едно от най-характерните неща за тях е, че имат ромски съд - мешере, и пазят ревностно своите обичаи и традиции. Техните пищни и шумни сватби са сочени за едни от най-интересните ромски обичаи.

Обособена общност са и рударите, обяснява Силвия. Те говорят предимно румънски и имат румънско самосъзнание,по религия са православни християни и отказват да се идентифицират с други групи от ромската общност. Вярват, че са потомци на старите власи.

Ромите са общителни, сърдечни, много държат на общността и на мнението в нея, раказва Силвия. Признава, че в някои групи има отрицателни черти, които не са характерни за други, но това понякога хвърля сянка върху цялата ромска общност.

“Не трябва заради отделни прояви ромите да се слагат под общ знаменател”,

казва Силвия.

Тя споделя, че една от най-хубавите черти на ромите е, че са много музикални. Нейните родители например, свирят на китара. Своя талант са предали на двете деца на Силвия - Девора и Иван. Теса създали своя музикална група, с която през свободното си време свирят на различни места. Девора вече е студентка във Военно-морското училище във Варна, а Иван - 11-и клас в училището по изкуствата “Сава Доброплодни” в Шумен. Увлича се по компютри и мечтае да продължи образованието си в тази област. “Вярвам, че образованието е много важно, затова насърчавам не само моите деца да учат колкото може повече”, казва Силвия. Самата тя всеки ден обикаля ромските общности и училищата в региона, за да насърчава младите роми да продължават да учат, за да имат по-добро бъдеще. Тя самата е пример за това, че колкото по-образован си, толкова по-добри възможности се отварят пред теб и можеш да имаш живота, за който мечтаеш. Съпругът на Силвия е българин, занимава с музика, и двамата подкрепят децата си за всичко.

Девора и Иван изпяват на Стефан няколко ромски песни, които го пленяват. После запяват тримата заедно, защото и Стефан обича музиката. “Тя е в гените ти”, насърчава го Силвия и му подарява малък ромски флаг, изработен от ромско дете. Той се състои от два цвята - син - символ на вечните духовни ценности, и зелен - на земните. В центъра е червено колело с 16 спици - символ на непрекъснатото движение, който напомня за каруците на скитащите ромски семейства.

За съжаление, и Силвия не може да помогне на Стефан да открие майка си, но от сърце му пожелава мечтата му да се сбъдне.

Трудното търсене продължава. Скоро след това най-после има следа - майката на Стефан може би живее в малко селце, на около час път от Търговище.

Жената мисли, че я търсят, за да й платят месеците, в които е работила във Великобритания

След като й съобщават истинската причина, сълзи пълнят очите й. “Наистина ли ми казвате това?” Дълго остава безмълвна, но когато се съвзема, споделя, че няма търпение да види момчето, което е родила и е била принудена да остави преди повече от 25 години.

“От немотия го направих. Жиеехме много бедно. Нямаше кой да ме подкрепи. Баща му беше добър човек, но си пийваше. Сама вървях 15 км да се прибера от болницата, когато го родих. Не исках така да стане. Надявам се Стефан да ми прости”, плаче тя.

Когато прегръща момчето си за пръв път, сълзите рукват от очите ѝ

Казва му, че прилича много на баща си и на двамата си братя. “Ръцете ти са същите, очите ти са същите, лицето ти - всичко”, нарежда жената. Тя му показва снимки на таткото, за да се увери колко много двамата си приличат. Баща му починал отдавна. Тя вече има друго семейство, а освен двама братя от покойния му баща Стефан има по-малка сестричка от новия й съпруг. Двамата мъже се запознават и бързо намират общ език.

Цялото семейство е щастливо от новината, че момчето, което мислели за безвъзвратно изгубено, е дошло от толкова далеч да ги търси. Стефан е добра новина не само за майка си, но и за семейството на брат й, което от 25 г. живее в Нидерландия. По щастлива случайност той и съпругата му са за кратко в България и успяват да видят племенника си.

Няколко седмици по-късно Стефан пътува към Германия, за да се запознае с двамата си братя,

които от години живеят и работят там. Изненадата става още по-голяма, когато разбира, че в същия град има и 2 сестри от първия брак на баща си. Срещата между тримата братя и двете сестри е незабравима. Обещават си да не губят връзка. Стефан, който е фотограф и журналист, запечатва всеки миг от новата страница в живота си.

“Много съм щастлив, че започнах да търся корените си, но не по-малко щастлив съм от всичко, което преживях. Сега се чувствам цял, защото научих откъде съм тръгнал и запълних една празнина в живота ми. Нямам думи, с които да опиша огромната си благодарност към вас и всички, които ми помогнаха това да се случи”, казва Стефан пред “24 часа”.

А на тръгване обещава на всички: “Ще се видим пак!”