Замислям се, като свидетел на събитията от годините на прехода къде започна тая история с компроматите...

Май стартът беше ден след като падна Тодор Живков. Във все още комунистическия парламент на България думата взе един от ветераните на БКП - Славчо Трънски. Бивш партизанин, изобщо, човек, тясно свързан с комунистическия преврат през 1944.

Славчо Трънски стана и подпука Тодор Живков и обкръжението му. Особено Милко Балев.

Наричаше го "душепроказчик" и изобщо, това за нас, в онова време звучеше като някаква революция.

Комунисти ядат комунисти - знам как ви звучи сега, но тогава това беше не скандално, а чак се щипех да се убедя, че не сънувам.

В този момент в парламента настана суматоха. И тогава излезе фамозния математик - академик Сендов, който застана на амбразурата, заявявайки прословутия цитат от библията "Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме".

Само че вече беше късно. Вече не зависеше само от компартията какво ще се случи.

Но самата компартия с цялата си мощ не се беше отказала.

Опозицията започна да набира сили. И тогава, с помощта на цялото познание и ноу-хау, които комунистическата партия имаше, водейки нашата клета полурепублика на СССР (щото, за сведение на тъпите мурзилки ние си бяхме такава, а в химна ни се пееше за Москва) във вестник "Дума" се появи една рубрика - "Всички сме грешни".

В тая рубика всеки опозиционер, който започваше да набира популярност, биваше отсечен с брадва от кръста надолу.

Примерно - еди кой си е блеснал с антикомунистическа риторика. Обаче бившите разведки в средите на компартията веднага вадят досието му и намират как през 1973 той е подал документи за членство в БКП (щото ако не стане член на БКП, нема да има кариера, тогава така си беше). Или - еди кой си е блеснал в телевизионно участие. Веднага се появява "Всички сме грешни, господин еди кой си" и излиза негова статия в прослава на Маркс, писана във вестник "Добруджански компайнер" през 1973 година.

И така БКП, преименувана в БСП, създаде компроматната война.

Нейната идея беше простичка - да срине авторитета на всички, които и се противопоставяха.

От днешна гледна точка това изглежда така - вкарват те в затвора, не те хранят и за да хапнеш един залък хляб, трябва да пуснеш писмена молба до шефчетата на пандиза.

Те запазват тая писмена молба за къшей хляб и я изкарват след години, за да покажат колко си бил слаб и как сега нямаш право на мнение, щото лошите са те нахранили, а ти си им се подмазал за насъщния...

Така започна историята с компроматите. Веднъж преди няколко години си говорих с един висш функционер от БСП. Никога няма да забравя какво ми казваше - "Ние все още притежаваме цялото знание, останало от времето на комунизма у нас. Но, понеже сме на кланове го ползваме не за да бием другите, а да се бием един с друг".

Защо ви разказвам това ли? Защото днес политиката ни не е политика, а гнусно фекално блато, в което няма битка на идеи, а битка на компромати.

Но това не се роди сега. То бе създадено от бившите.

А сега и самите бивши страдат от него. Как беше - "Всички сме грешни, господа и другари".

Живеем в страната на ченгетата. Бившите от ДС ги знаем. Те успяха с течение на времето да изгладят имиджа си, а децата им ни управляват (за един кмет на София говоря например).

Но странното е, че вместо днес, в светлината на демократичния строй да скъсаме с тая шибана ченгеджийска атмосфера и тягостно ченгеджийско минало, ние създадохме 5 пъти повече служби, отколкото имахме по времето на социализма и тоталитаризма.

И тия служби, повярвайте ми, не работят за нас. Те работят за едни 10 души, корпулентни и не чак толкова, които искат да притежават всичко. За всички.

И, ако не дай си боже вие блестнете някъде и хората ви харесат, моментално тези служби ще издирят някой вълнуващ момент от бикграфията ви - как сте се натискал с някоя колежка в кенефа на службата или как сте пафкал трева с приятели или как сте се напил на сватбата на ваш приятел и сте повърнал на стълбите...

Помните как изкараха голи снимки на гаджето на един кандидат-кмет на София. Това си беше гнусна ченгеджийска акция по каталог...

Да, скъпи ми приятели.

Всички сме грешни.

И за това днес живеем в страна, която бе програмирана в началото на 90-те да създаде бъгава демокрация, която в един момент да се самоизяде.

Как се самоизяжда нещо ли? Когато не работи.

А как спира да работи? Когато сринете авторитета на всяка една фигура, която става за нещо у нас...

Вече няма авторитети. Нито в изкуството нито в политиката, нито в здравеопазването, нито в науката.

Никъде!

А без авторитети, без духовни водачи нямаме никакъв шанс.

Защото, как беше..."Всички сме грешни".

А когато всички сме грешни, как беше - "Вкупом непотребни станахме"...

Това е положението. Но ние сме си виновни.

От фейсбук