Властта искаше да строи небостъргачи за чиновници, а сега остават без дом
Провали се идеята за милиарди държавната администрация да бъде събрана извън центъра, здравното министерство ще трябва да купува отделен имот
Правителствен комплекс, а после и небостъргачи обещаваше да строи властта за администрацията си, за да не бъде тя пръсната на куп адреси в столицата. Обещаваше го първо Сергей Станишев като премиер (2005-2009), а в края на третия си кабинет Бойко Борисов почти задвижи идеята, с която трябваше да се реши “жилищният” проблем на българското чиновничество.
Към днешна дата обаче няма нито комплекс, нито небостъргачи. Няма и да се строят. А Министерството на здравеопазването, на което бе обещано първо да се нанесе там, сега спешно си търси дом.
Второто сити на София трябваше да е готово още през 2019 г., ако идеята на Станишев бе сработила. Кабинетът му похарчи няколко милиона лева за избор на проект за бъдещия правителствен комплекс. Той трябваше да се намира на 4-и километър в близост до “Тех парк”, на непотребни за военните имоти с площ от около 660 дка в местността Къро. Според експерти комплексът щеше да излезе около 5 млрд. евро. Тази сума включваше само строителството на сградите и улиците вътре, но не и довеждащата инфраструктура, например.
Планът бе освен правителствени сгради там да се построят хотели, офиси, магазини, банки, жилищна част, научен център с обсерватория, алеи, градини. Макар идеята да бе далеч от реализация, още през 2009 г. се обсъждаше цена от по 3 хил. евро на квадрат за частните офиси там. Замисълът бе цената за построяване да се изплати с продажбата на площи - държавата дава терена, а инвеститорите строят нейни и други сгради и печелят от продажбите им. Конкурсът за направата на комплекса тогава бе спечелен от френския архитект Доминик Перо. Той обаче не видя реализация на идеите си заради липсата на финансиране и се отказа.
Проектът залежа чак до края на третия мандат на кабинета “Борисов”, когато той взе ново решение да се строи мега комплекс, който да събере администрациите. Пак щеше да е до зала “Арена Армеец”, но вече на терен от 24,8 дка. Планът бе да се построят две офис сгради - едната със 75 м височина до кота корниз, а другата - 50 м. Срокът бе 21 месеца. Зад проекта бяха “Държавната консолидационна компания” (ДКК) и “София тех парк”. Новият устройствен план за сградите пък бе изработен бързо и също толкова
скорострелно успя да мине през всички обществени обсъждания
Одобрен бе и от бившия главен архитект на столицата Здравко Здравков на 9 март 2021 г.
Именно на здравното министерство бе обещано първо да се нанесе там. Впрочем идеята за това дойде още през 2019 г., когато кабинетът на Борисов реши да го премести, за да настани съдебната власт в сградите му на бул. “Ал. Стамболийски” № 39 и на пл. “Света Неделя” № 5 (но решението за строежа на небостъргачите се появи 2 г. след това).
Скоро обаче мандатът на кабинета изтече и държавата отиде на последните оттогава редовни парламентарни избори – през април 2021 г. На власт дойде първият служебен кабинет на Стефан Янев. Като министър на икономиката в него Кирил Петков разкри, че са дадени пари за строителството на комплекса, но без да е имало конкурс. От “София Тех парк” обясниха, че дружеството не е инвеститор в проекта, не е получавало финансиране за неговото изграждане и не е извършвало никакви процедури за възлагане на дейности за неговото реализиране. Но е учредило право на строеж на ДКК, тъй като е собственик на имота, където трябваше да се строи. Компанията пък е превъзложила това чрез вътрешна поръчка на дъщерното си дружество “Монтажи”, а то избрало за изпълнител консорциума “Планекс - ГЕС”. Предвиждаше се договорът да е за 182 млн. лв., като последната фирма е получила
аванс от 66 млн. лева
За да ги даде, ДКК взела заем от Българската банка за развитие (ББР).
В крайна сметка служебният кабинет “Янев” взе решение за прекратяване на проекта. А след дълги спорове кой на кого и колко дължи, “Планекс – ГЕС” върна 48, 2 млн. лв. от дадения аванс. Компанията настоява, че е имала разходи за проектирането на обекта и за закупуване на материали, затова и не трябва да връща пълната сума. Засега няма информация какво се случва с остатъка, но пък кредитът на ДКК към Българската банка за развитие бе изцяло погасен.
Така теренът си остана празен. Но вече има нови планове за него.
Вероятно там ще се изгради централа за държавните енергийни дружества,
след като в края на октомври кабинетът на Димитър Главчев позволи на “Българския енергиен холдинг” (БЕХ) да придобие от ДКК правото за строеж.
На фона на цялата тази драма сега без дом се оказа Министерството на здравеопазването, както и НЗОК, която ползва част от сградите му. Решението, с което министерството трябва да се измести, бе взето финално от първия служебен кабинет на Гълъб Донев през 2022 г. Първоначално властта обсъждаше преместването му да е или в бившата сграда на полицията на Лъвов мост, или на бул. “Стамболийски” срещу мола. Те обаче се оказаха неподходящи. А
министерството има срок да напусне до ноември 2025 г.
И то спешно си търси нов имот, който да побере неговите и на НЗОК служители - общо 735. Сградата или комплексът трябва да е с разгъната застроена площ 14 000 - 18 000 кв.м, да е въведена в експлоатация или поне да притежава Акт 15. Пред “24 часа” наскоро обясниха, че търсят комуникативно място в центъра на София. Предимство ще е сградата да има подземен паркинг и да е близо до спирки на обществен транспорт. Сериозен плюс е тя да е разположена в самостоятелен парцел с възможност за закупуване. Оферти се приемат до 9 декември.
Ако не успее да си намери дом в центъра, здравното министерство ще стане второто далеч от жълтите павета. В момента единствено това на външните работи се помещава по-далече - до зала “Универсиада”. То си е там от 1983 г. Сградата му е строена 13 г. специално, за да приюти дипломатите. Но на няколко пъти са се чували гласове и МВнР да бъде преместено. Даже през 2013 г. в първия си кабинет Борисов бе решил да настани в сградата му Софийския районен съд. Това обаче предизвика брожение сред дипломатите и отпадна.
Всички останали ведомства са пръснати в центъра на столицата.
Две сгради в столицата заема Министерството на отбраната. Централната му администрация се намира в сграда на столичната ул. “Дякон Игнатий” № 3. Щабът на отбраната, военната полиция, съвместното командване на силите и др. обаче са в сградата, известна като МО-2, на бул. “Тотлебен” №34.
Точно до президентството пък е залепено Министерството на образованието. И за него на няколко пъти излизаха идеи да се търси отделна сграда, но до преместването му така и не се стигна.
С Министерския съвет сградата си делят социалното министерство и Конституционният съд.
Цялостна реставрацията на фасадата, за
да възобнови вида си отпреди 100 г.,
получи миналата година пък Министерството на транспорта и съобщенията. Сградата му е част от археологическия резерват “Антична Сердика и Средновековни Средец”.
Построена е в началото на 20 век на мястото на къщата на българския политик и общественик Петко Каравелов. Там се намирала и приемната му, докато е бил министър-председател.
Най-четени
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия BG снаха, изтезавана от Палача на нацистите
Заради атентат срещу сина на Бенито Мусолини, организиран от първата ѝ любов, тя е хвърлена в щабквартирата на Гестапо Вторият ѝ мъж Илия Пейков рисува Космоса, а виждайки картината му
-
Най-известната руска шпионка - тънка талия, плътни гърди и водопад от червена коса
Анна Чапман разкрива в книга как е вербувана, докато живее в Лондон Докато в Лондон продължава процесът срещу шестимата българи, обвинени в шпионаж в полза на Москва
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст