Граничният контрол с Румъния остава за поне 6 месеца

Австрия най-накрая се съгласи да пусне България и Румъния в сухопътен Шенген, като се очаква да влезем напълно в свободната зона за движение в ЕС заедно със северната ни съседка от 1 януари 2025 г.

Реално обаче пада границата само с Гърция, тъй като контролът с Румъния ще остане за поне още шест месеца.

Дългоочакваното решение бе постигнато в Будапеща в петък по време на преговори на вътрешните министри на България, Румъния и Австрия с посредничеството на Унгария, която е ротационен председател на Съвета на ЕС.

Срещата приключи с подписването на декларация

за пълното присъединяване на двете страни в Шенгенското пространство.

“България и Румъния принадлежат към Шенгeн. Премахването на проверките по сухопътните граници е последното препятствие. Приветствам резултатите от Будапеща”, коментира шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която поздрави София и Букурещ на родните им езици. “Следващият етап е официално решение на Европейския съвет”, отбеляза германката и призова: “Нека 2025 г. донесе по-силен Шенген”.

Преди финалното “да” на съвета решението ще мине и през вътрешните министри на блока на 12 декември - тогава България и Румъния ще бъдат официално поканени да се присъединят и по суша, обясни министърът на вътрешните работи на Унгария Шандор Пинтер. Българският му колега Атанас Илков отбеляза, че работата по проекторешението за 12 декември започва в понеделник. “Имаме уникалната възможност да се поздравим с огромния напредък и сериозната крачка, която направихме”, посочи още Илков и благодари на унгарското председателство, че е помогнало за постигането на споразумението. “Това е страхотен момент, много съм щастлива”, заяви и еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон, която също беше на срещата.

Двете страни бяха поздравени и от най-големите политически семейства в Брюксел. “Виждането ни винаги е било ясно - не може в ЕС да има граждани “втора класа”. Българите и румънците заслужават същото право на свободно движение, както всеки друг европеец”, заявиха от S&D, а ЕНП отбеляза, че беше “твърд защитник на тази цел” и влизането на София и Букурещ в Шенген “ще подобри защитата на външните граници”.

В общата декларация на България, Румъния, Австрия и Унгария страните са се споразумели за няколко мерки. Сред тях е разполагането на 100 гранични служители (15 от Австрия, 25 от България, 20 от Унгария и 40 от Румъния) на българо-турската граница. Друга точка е въвеждането на временен граничен контрол между Унгария и Румъния и между Румъния и България за най-малко шест месеца, който да “предотврати заплахи за обществения ред и вътрешната сигурност”. Страните трябва и да продължат борбата с нелегалната миграция.

България и Румъния, които вече са на финалната права за пълен Шенген, изминаха дълъг път. Двете страни

изпълниха техническите изисквания още през далечната 2011 г.

По това време обаче Франция, Германия, Нидерландия и Финландия ги блокираха поради опасения в корупция.

В следващите години София и Букурещ се стремяха да подсилят границите си, но дори и да постигнаха напредък, той се оказа засенчен от мигрантската криза през 2015 г. С нея темата за Шенген като че ли отшумя, преди да бъде възобновена през 2022 г. Тогава България, Румъния и Хърватия отново кандидатстваха за членство. Допуснат обаче беше само Загреб, а София се оказа с двойно вето от Амстердам и Виена, като последната реши да препречи пътя и на Букурещ към свободната зона за движение.

Впоследствие отношенията между България и Нидерландия се подобриха, като в края на 2023 г. страната ни получи зелена светлина от отиващия си тогава премиер Марк Рюте. От своя страна София подкрепи кандидатурата на нидерландеца за шефския пост в НАТО. По-малко от 2 седмици по-късно България и Румъния успяха да постигнат съгласие с Австрия да ни пусне, но само по въздух и вода, като решението влезе в сила на 31 март т.г.

Главчев: Със 70% по-малко са опитите за проникване на нелегални мигранти

 “Още веднъж подчертавам, че финалната стъпка - такава е процедурата, ще бъде взета на 12 декември на Съвета на вътрешните министри на ЕС.” Така посрещна новината служебният премиер Димитър Главчев, който инспектира в петък ГКПП Кулата заедно с шефа на Гранична полиция Антон Златанов.

Категоричен е, че процесът по присъединяване върви по план.

“Усилията в борбата с нелегалната миграция са не само на България и Румъния, но и на всички наши партньори от ЕС, с които съвместно постигнахме този резултат. И да не пропуснем и усилията на Турция, която много ни помага, за да се справяме в борбата с нелегалната миграция”, коментира той.

Със 70% са намалели опитите за проникване на нелегални мигранти, а с 46% - тези, които проникват в страната и са заловени на територията ѝ. “Проблемът не беше само в Австрия, преди това беше и Нидерландия. Имали са своите основания. Техническите критерии бяхме изпълнили още при последното правителство на Бойко Борисов”, допълни Главчев.

Той прогнозира, че в пакета от мерки, за който намекна и вътрешният министър на Унгария, “вероятно ще става въпрос за съвместни действия от страна на България, Румъния, Унгария, Австрия, че и на “Фронтекс”, в посока да не се изкриви моделът на мигрантския поток вследствие отпадането на граничния контрол”.

Очакват се и 100 души, които ще отидат на българо-турската граница, въпреки че и досега с 2400 наши полицаи и военни по думите му се справяме добре.

Няма компрометиране на защитното съоръжение на българо-турската граница, каквито сигнали се появили, отчете инспекцията. И най-малки нарушени участъци се ремонтирали за 24 часа. Дадени са още средства за видеонаблюдение, ще се изгради радиолокационна система.

Автор: Тони Маскръчка