Подкаст: Рая Пеева мечтае за много деца, кучета, пълна маса с приятели и вкусна храна
От малка Рая Пеева е запленена от сцената, но майка ѝ, актрисата Красимира Демирова, се опитва да я откаже, обяснявайки ѝ, че в България това е доста неблагодарна професия. Страстта ѝ към модата я подтиква да се пробва като дизайнер и тръгва на уроци по рисуване, но скоро разбира, че не ѝ се удава много.
“Майка ми видя, че няма как да ме откаже от актьорството, и още на първия кастинг, на който ме заведе, аз се влюбих завинаги в тази професия”, разказва Пеева в подкаста “24 часа от живота”. Според нея освен късмета и таланта трудът е много важен в актьорството. Но не може да се примири с факта, че един доайен в театъра получава заплата, колкото продавач в хипермаркет.
До голямото кино се докосва с ролята на Леа Иванова във филма “Пеещите обувки”. И до днес в критични моменти в главата ѝ кънти репликата от филма: “Само да не припаднеш, моето момиче”.
Обича да си седи вкъщи, да чете книги и да готви, да създава уюта, който научава от баба си. “Преди години, когато сядахме на маса, си говорехме за съвсем различни неща. Сега разговорите се въртят около това кой какво е сготвил и кой каква прахосмукачка си е купил. Много е смешно, защото осъзнаваш как навлизаш в друг етап от живота, който много ми харесва. Не съм спряла да излизам, но вече е по-кротко”, разказва актрисата и телевизионна водеща, която мечтае един ден да има живо и здраво семейство, много кучета, деца, пълна маса с приятели и вкусна храна.
Колко е важно човек да загърби егото си, от кои шамари на живота си взема поука и още от интересния разговор с Рая Пеева слушайте в подкаста “24 часа от живота” в сайта на “24 часа” и във всичките ни подкаст платформи. Ще ни откриете като “24 часа podcast”.
Най-четени
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже
-
Време да си кажем - ние сме един лабораторен експеримент на ченгета
От вчера вече и Пееф заплаши с "немирен" протест. Преди няколко дни активисти на Възраждане, ВМРО и обикновени плоскоземци и мангъроиди се опитаха да превземат Народния театър