Синтетична ДНК за съхраняване данни, устойчиво извличане на литий и коралови "детски градини" са част от идеите на научни предприемачи, които събарят стени на науката в Берлин

Германска, швейцарска и британска компания грабнаха наградите за стартъпи, базирани на наука, на глобалната научна среща Falling Walls – “Падащи стени”, в Берлин. Изгряващите фирми претенденти, които успешно излизат от лабораториите и се превръщат в научни предприемачи, се състезаваха в 3 области - медицина, инженеринг от бъдещето и устойчивост във формата Falling Walls Venture - едно от многото състезания на глобалната среща, но единственото, в което науката среща бизнеса.

Биотехнологии, енергетика, чисти и квантови технологии, храни и селско стопанство, медицина, нови материали, мобилност и транспорт са само част от сферите, в които изгляващи компании, базирани на наука, не само предлагат, но и прилагат научни решения за значими проблеми и се мъчат да привлекат вниманието на инвеститори и публика.

25-те най-добри стартъпа, които представиха работата си в германската столица, са избрани сред 124 кандидатури от 36 държави и са подкрепени от топуниверситети.

“Да се изберат само 25 финалисти от 12 държави в състезанието за стартъпи, е наистина предизвикателно. Номинациите идват от толкова разнообразен набор от сектори и превръщат в бизнес авангардни изследвания от цял свят”, казва Себастиан Търнър - един от основателите на фондация Falling Walls. Личното присъствие на всички от 14-членното жури на 5-минутното представяне на всеки стартъп и гласуването в реално време нажежават състезателния дух и амбицират още повече кандидатите.

Германският стартъп ActiTrexx спечели журито с клетъчни и биологични терапии, предназначени да спрат отхвърлянето на трансплантирани органи – това е разстройство, при което имунните клетки от трансплантираната тъкан разпознават тялото на реципиента като чуждо и започват да атакуват неговите клетки.

Компанията победител обяви, че успешно лекува първи пациент с патентованата клетъчна терапия Actileucel след трансплантация на стволови клетки. Новият подход, който прилагат, има за цел

да намали необходимостта от използване на имунопотискащи лекарства

Подгласници на стартъпа победител станаха една швейцарски и една британска компания. Швейцарската Nanoflex Robotics, която грабна приза за инженеринг от бъдещето, разработва микро телероботизирани решения от следващо поколение за критични ендоваскуларни интервенции. Те могат да бъдат вмъкнати в кръвоносни съдове и така да реагират при инсулти, особено на места, които нямат равен достъп до медицинска помощ.

Британската Sparxell, която грабна приза за устойчивост сред стартъпите, базирани на наука, създава следващото поколение цветове и ефекти, като елиминира токсичните химикали и ги заменя с щадящи природата алтернативи.

И другите финалисти предложиха не по-малко интересни научни решения, които вече прилагат успешно. Американската AI Proteins например преосмисля протеиновата терапия. Стартъпът предлага подход за проектиране на нови протеини, използвайки изкуствен интелект.

Подобна е идеята и на германската Exazyme – те предлагат начин за проектиране и оптимизиране на протеини от ензими до антитела.

И друг германски стартъп – PRAMOMOLECULAR, са насочва към протеините. Фирмата разработва

лекарства с нов начин на действие при лечение на особено агресивни и нелечими в момента форми на рак на белия дроб и панкреаса

или на сърдечна недостатъчност, като регулира протеина, причиняващ болестта.

Германският стартъп ARQUE Systems използва полупроводникова технология, за да разработи и комерсиализира системи за квантови изчисления, които достигат далеч отвъд настоящите възможности, базирани на завъртанията на електрони в силиций.

Bioeutectics от Аржентина разработва следващото поколение разтворители, базирано на създадена от тях биотехнология – амбицията им е да заменят нефтохимическите разтворители в индустрията.

Германската Cyclize използва съществуващи източници на въглерод, като например пластмасови отпадъци и въглероден двуокис, за да произведе с помощта на плазмен реактор синтетичен газ - смес от въглероден окис и водород. Младите предприемачи смятат, че

тази нова технология може да замени природния газ

И колегите им от френския стартъп Linium Biochemicals разчитат на химията - те предлагат нисковъглеродна и ценово конкурентна алтернатива, която не съдържа изкопаеми горива, за производството на основни ежедневни химически продукти, използвани при производството на храни, хигиенни и фармацевтични продукти.

Друг германски стартъп - DeepEn, твърди, че разработва най-тънките микроендоскопи в света, които са способни да наблюдават субклетъчна разделителна способност в труднодостъпни области на тялото, като причиняват минимално увреждане на околната тъкан.

Създателите на ЕcoLocked от Германия смятат, че въглеродът от местната биомаса може да се превърне в иновативни строителни материали, които не съдържат въглерод. Към улавяне на въглероден двуокис се насочва и друг германски стартъп - Greenlyte Carbon Technologies. Тяхната технология Direct Air Capture създава водород. И финландската Origin by Ocean се насочва към справяне с вредни субстанции. Стартъпът предлага начин за неутрализиране на вредните водорасли, като ги трансформира в ценни устойчиви продукти.

Австралийската ElectraLith твърди, че е измислила рентабилен метод за устойчиво извличане и рафиниране на литий – основна съставка в батериите на електрическите коли.

Безценният литий е фокус и на германския стартъп Qkera. Те разработват твърди електролити за литиево-йонни батерии от следващо поколение. Иноваторите твърдят, че техните батерии са не само по-безопасни и по-мощни с 30-50% по-висока енергийна плътност, но и на достъпни цени, което ги прави по-масово приложими за електрически превозни средства.

Gisens от Аржентина е разработила ново устройство, което позволява пациенти, страдащи от хронични заболявания, да следят състоянието си, като се тестват у дома.

Level Nine от Германия

разработва първите в света нанозими -

следващо поколение катализатори, които обещават рентабилно и устойчиво химическо производство.

Да победи цитокиновата буря - основна причина за смъртта на хиляди пациенти в няколко глобални пандемии, е амбицията на платформа, разработена от израелския стартъп Nano24.

“Изкуствен дигитален нос” е разработила автрийската NOSI. Нейните химически сензори са машинно обучени да разпознават миризми.

Френският стартъп PEARCODE се насочва към по-ефективното съхранение на данни, като използва ултракомпактната, издръжлива природа на синтетична ДНК. Напълно автоматизираната ДНК памет, разработена от тях, предлага капацитет за съхранение на данни, милиард пъти по-голям от традиционния.

Египетската Reme-D се съсредоточава върху бедни региони, които не разполагат с достатъчно ресурси, за да осигурява равен достъп до диагностика на хората, живеещи там.

Украинската S.Lab насочва своите усилия към създаване на нов здрав и надежден материал, способен напълно да замени стиропора и пяната за уплътнение, като съчетава селскостопанските отпадъци и свързващата сила на мицела.

В сферата на новите материали работи и германската xemX, която разработва високопроизводителни материали за зелената химическа промишленост, които са съобразени с целта на прилагането.

“Като излизате на пазара, вие поемате не само бизнесриск, но и научен риск. Знам какво е това, защото и аз бях в същата позиция миналата година.” Така Алесандро Грилини-Кром, победител от Falling Wall Venture през 2023 г., окуражи учените, които имат амбиция да правят бизнес.

Пътят на Алесандро, който тази година е член на журито, може да бъде вдъхновение за всички млади учени. През 2019 г., докато все още работи върху своята докторска степен по компютърни невронауки в Университетския медицински център - Гронинген, той е сред финалистите във Falling Wall Lab – формата за изгряващи научни таланти на световната среща в Берлин. Тогава представя нова технология за невровизуална диагностика, базирана на мултидисциплинарния му опит в медицината, инженерството и бизнеса. Скоро след това решава да превърне научните си занимания в бизнес модел за разработка на медицински изделия. Така основава стартъпа Reyedar, на който става главен изпълнителен и технически директор. Днес ученият е не само всепризнат експерт в невроофталмологията, психофизиката, обработката на биомедицински сигнали и изкуствения интелект, но е успешно на пазара. Той определя себе си и други учени, които опитват да превърнат науката в бизнес, като sciencepreneurs – наукопредприемачи – съчетание от 2 думи - science – наука, и entrepreneur – предприемач.

От 2013 г., откакто съществува форматът, повече от 1500 предприемачи са били номинирани за участие в “Падащи стени”. Според изчисленията

те са успели да привлекат повече от 3,3 млрд. евро и да постигнат завиден процент на оцеляване – 90,

което е далеч повече от обичайното - много стартъпи умират в рамките на 1 година. Оттук са тръгнали стартъпи за нови терапии срещу рак, за нови въглеродно неутрални материали или такива, базирани на растения, за така наречената фюжън енергия.

Как стигат обаче тези постижения до обществото? Във Falling Walls са разбрали колко е важно научните усилия да бъдат “преведени” на езика на хората. Затова са създали формата Science Engagement - “Научна ангажираност”. В него се състезават проекти, които сближават науката и обществото. Тази година победителят бе избран измежду 21 проекта финалисти от 15 страни, които от своя страна се пребориха с общо 130 кандидатури от 60 държави.

Приза грабна проф. Апъл Чуй, известна още като “майката на коралите”. Тя основава Коралова академия, която успява до достигне до 60 училища с над 30 000 ученици. Те превръщат училищата в своеобразни разсадници за корали – нещо като коралови “детски градини”. В продължение на 12 месеца учениците отглеждат корали, които по-късно се “засаждат” обратно в морето и така допринасят за усилията за възстановяване на кораловите рифове край бреговете на Хонконг.

Медицински и космически технологии, управление на околната среда, електронни отпадъци, различни форми на изкуство, които представят науката на достъпен език, STEM образование - обучение, при което се учат заедно 4 дисциплини Science, Technology, Engineering, Mathematics - наука, технология, инженерство и математика, бяха само част от темите, по които работят другите претенденти за ангажиране чрез наука.

Германската Sustain.ALL насърчава устойчивостта и климатичното образование в университети и училища чрез изкуство, семинари, хакатони и йога, като подкрепя трансформирането на организации и сгради за адаптиране към промените в климата.

Parkers Resilient Health от Нигерия дава възможност на хората да се адаптират или смекчат въздействието на изменението на климата, като използват захранвани със слънчева енергия мобилни клиники за достъпни и устойчиви здравни услуги.

6-седмична програма в Кения обучава младежи в ремонт на електронни отпадъци, създаване на зелени работни места и справяне с изменението на климата чрез отклоняване на електронните отпадъци от сметищата и намаляване на емисиите на метан.

Tech4Climate от Нигерия дава възможност на момичета и жени на възраст 13-35 години да развият технологични умения, свързани с приложения за смекчаване на измененията в климата и адаптиране на техните общности.

“Наука за всички” е проект за научна ангажираност и иновации, който привлича ученици от Малави. Австралийският Wonder of Science насърчава STEM културата сред ученици на възраст от 9 до 15 години. Това е подход, при който се учат заедно 4 дисциплини: Science, Technology, Engineering, Mathematics - наука, технология, инженерство и математика.