Провеждат се две събития, които имат за цел да се опитат да променят ситуацията в Близкия изток. (Разните агенти, които покровителстват мрежите в България, ще трябва да отделят време да проследят новините, че ги засягат.)

В саудитската столица Рияд започва срещата на върха на Арабската лига, на която е поканен сирийският лидер Башар Асад. (Помня, че през 2017-та саудитските власти хванаха два милиона хапчета каптагон, голяма част от които произведени в България и пратени из Близкия изток в партньорство със сирийски офицери. Тогава бях в Джеда и успях да разговарям със саудитски представители за българската връзка и как режимът на Асад стана основен дистрибутор на наркотици в региона. Но подобни новини вероятно нямат значение за днешната история.)

Темата на срещата в Рияд е известна: прави се опит да се отстрани Иран от бушуващите в региона конфликти или поне да се намали неговата роля. Асад е поканен с тази цел; може би ще му бъдат направени някои финансови предложения, за да се откаже елитът от офицери и олигарси около него от „водещата и направляваща" роля на Иран в живота на Сирия. Обединените арабски емирства вече няколко години опитват да убедят сирийският режим, че Иран не му е нужен, но беше постигнато обратното - Дамаск остава верен съюзник на Иран, дори на фона на спирането на субсидираните продажби на електроенергия и петрол от Техеран. Няма как да е друго. Братята Махер и Башар Асад дължат оставането си на власт на Руската федерация и намиращата се в Сирия руска военна сила, но за физическото си оцеляване трябва да са благодарни на Иран и неговите милиции и апарат за сигурност.

В същото време Иран и Русия се впуснаха в действия, близки до ритуалите на некромантията и съживиха отдавна мъртвия поради пълната си безполезност „процес от Астана". Иран, Русия и Турция се срещат в Казахстан с участието на сирийското външно министерство. Това е показателно, тъй като обикновено на срещите в Астана, на които се обсъждаше бъдещето на Сирия, нямаше представител на Сирия. Темата на тази среща, както обикновено, е неясно формулирана, но смисълът й е ясен, а именно, че Иран няма намерение да се откаже от позициите си в Сирия и Ливан напълно в синхрон на изказванията на иранските лидери, че за страната им Дамаск е по-важен от Исфахан, пренебрегвайки напълно недоволството у дома.

Като цяло и двете срещи на върха вероятно ще бъдат безполезни събития заради предимно два фактора: 1) заради пълната импотентност на Арабската лига и страха на арабските лидери от Иран - много по-голям от онзи към САЩ или Израел и 2) поради неработоспособността на т.нар. „група от Астана", не на последно място защото има противопоставяне на Турция, която няма намерение да жертва интересите си.

Много е възможно цялостната политическа картина в Близкия изток да се промени драматично много скоро, но не благодарение на местни срещи на върха, а чрез решения, взети от Доналд Тръмп.

(От фейсбук)