Младо момче е залепнало за телевизора и не може да откъсне очи от малкия екран. На живо от Велико Търново върви финалът на музикалното състезание “Мелодия на годината”. И участниците, и водещите - говорителката Инна Симеонова и певецът Орлин Горанов, са така бляскави, красиви и талантливи, че момчето не спира да мечтае да е при тях на сцената.

Години по-късно същият този младеж застава до Инна Симеонова, облечена в същата блуза от онзи финал на “Мелодия на годината” през 86-а. Сякаш времето е спряло, никой не се е променил и мечтата наистина се сбъдва.

Така се чувства Драго Драганов - момчето, залепнало пред малкия екран, когато застава до Инна Симеонова за специалната програма по повод 65-ия рожден ден на БНТ. Годишнината беше в четвъртък, на 7 ноември, но утре Драго и красивата говорителка ще пренесат като с машина на времето зрителите през различните периоди на телевизията. В неделния ден от 9 сутринта до 1 през нощта ще показват знакови предавания, с които израстват цели поколения.

“Всичко ще е както едно време. Затова и Инна е облечена като от 1986-а - направо е феноменална”, казва Драганов. И както преди години, ефирът на БНТ 2 ще започне с емблематичното “Добро утро” на Александър Авджиев”.

Ще продължи с предаването, от което тръгна и голямата популярност на самия Драго Драганов - “Чай”. После зрителите ще си припомнят певческото състезание на Ники Априлов “Като лъвовете”, от което са тръгнали едни от най-големите музикални звезди днес. Росица Кирилова и нейното “За животните с любов” ще е с издание от 2003-а. Легендата Петър Вучков и неговото “Минута е много” също ще се върне на малкия екран, макар и с архивно предаване. В специалната програма на телевизията ще бъдат показани “Ах, тези муцуни” с гост Иван Славков.

В “Как ще ги стигнем” Тодор Колев ще си говори отново с Емил Димитров. Сашо Йовков отдавна е част от телевизията, но първото си запознанство с публиката прави през “Телевизионен неделник” (1988 г.), в което незабравимата Бригита Чолакова ще разкаже повече за него. На екрана ще оживее отново най-първият брой на студентското предаване “Ку-ку”, за което и до днес се разказват легенди.

Между отделните издания ще се появяват Инна Симеонова и Драго Драганов, които ще говорят съвсем с анонсите отпреди 20-30 години какво предстои на малкия екран.

“С нея не се бяхме виждали от повече от година. И никога не сме работили заедно”, разказва Драго. Но когато влизат в студиото, за да запишат заедно анонсите, застават пред камерата, изчитат всичко и го правят в такъв синхрон, че цялата апаратна ахва доволно.

Преди 40 г. Радина Червенова чете толкова бързо новините, че колегата ѝ излиза от студиото

Преди 40 години хубавата Радина Червенова за първи път влиза в новинарското студио, за да съобщи най-важното от деня. Тя е говорителка на една от кратките емисии във Втора програма на телевизията. Разбира се, че е притеснена, но се старае да не ѝ личи. Докато в един момент забелязва как водещият на жестомимичния превод Христо Семерджиев става и просто излиза от студиото. Оказва се, че Радина чете много бързо, а колегата ѝ не може да смогне с превода. “Почнах със стрес, така си продължих и до края”, разказва с усмивка Червенова.

Специално за рождения ден на обществената телевизия тя се съгласи да се върне отново в “По света и у нас”. Само за една емисия, точно на празника на БНТ - в четвъртък. “Нямаше как да не се съглася. Телевизията става на 65 г., а аз съм била в 40 от тях. За мен тя е повече от брак. Аз имах щастието да попадна в нея в най-хубавите ѝ години, когато тя беше само една и в нея работеха безспорни професионалисти”, обяснява Радина.

Сред хората, от които попива най-много съвети, са Бригита Чолакова, Хачо Бояджиев, Любинка Няголова. И от тях, и от останалите колеги знае добре, че журналистът не трябва да показва емоциите си, дори и да съобщава най-тежката новина. А такива случаи не липсват в кариерата ѝ.

Радина е говорителят, който съобщава в новините за атентатите по кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., за всички видове протести пред парламента, за взривения от терористи автобус в Сарафово на 18 юли 2012 г.

“Старала съм се да не ми личат емоциите по време на емисия. Но има неща, които ти остават в главата, абсурдни, невероятни случки, които са против моя морал и ценностна система и няма как да не ги мислиш”, казва водещата.

Тя си тръгва от БНТ преди 6 години, но няма ден, в който да не гледа новинарска емисия.

В БНТ минават и пубертетът, и ражданията на Кака Лара

В “Милион и едно желания” минават и пубертетът, и сватбите, и ражданията на Кака Лара. Тя самата се шегува с това, макар да е чистата истина за живота ѝ, свързан толкова много с БНТ.

Лазара Златарева е едва 14-годишна, когато става водеща на най-обичаното детско телевизионно предаване - онова същото, което малките чакат с нетърпение да се появи на голям празник като Деня на детето, а после не откъсват поглед от екрана дори за секунда от близо 4-часовия му ефир.

“Милион и едно желания” започва да се излъчва през далечната 1986 г. Първата водеща, която поздравява малките зрители, е Лили Вучкова, станала известна като кака Лили. След нея щафетата поема актьорът Владимир Люцканов - бате Влади. Той прави и “Измислици-премислици” - детската поредица на телевизията, в която актьори разказват едни от най-популярните приказки, променени почти до неузнаваемост и допълнени с хумор и песни. Именно това слуша и малката Лара всеки път, щом остане сама вкъщи и мечтае един ден да пее със същия този бате Влади.

“Родителите ми работеха в театъра. Всеки ден излизаха от вкъщи в 17 ч, защото вечерните представления са от 19 ч. Аз оставах сама и основното ми занимание беше да слушам плочата “Измислици-премислици” на бате Влади. С една неработеща маша в ръка се правех, че държа микрофон и съм телевизионна водеща и пея всички песни с него”, разказва Лара.

Един ден в театралната студия, която тя посещава, влиза създателят на “Милион и едно желания” Румен Николов. Търси нов водещ за предаването си и си набелязва някои деца, които му правят силно впечатление и би искал да види на кастинг. Николов изрежда имената на тийнейджърите, които кани на прослушване - Саня Армутлиева, Башар Рахал, Мариана Жикич, Иван Радоев. Лара така и не чува името си, затова решава сама да пробва късмета си. Когато Николов излиза от студиото, тя казва на преподавателя си Бончо Урумов, че трябва да отиде до тоалетната. Но вместо натам, се впуска да догони Румен Николов. “Извинете, нещо се бях разсеяла и не разбрах - вие мен извикахте ли ме”, пита тя. “Ама аз през цялото време тебе търся”, смее се сценаристът на предаването. Не след дълго момичето приема артистичния псевдоним Кака Лара и става водеща на “Милион и едно желание”.

“Заставах сама в студиото, а срещу мен - петима оператори, Не можех да повярвам на всичко, което се случва. Нямаше аутокю. Даваха ми сценария ден по-рано, аз го учих наизуст, а после си го припомнях, докато вървеше някое филмче”, спомня си Лара.

Тя застава на една сцена с идола си бате Влади няколко години по-късно за празничното издание на телевизията “Новогодишна телефеерия”. В него събират всички водещи на детски предавания. Програмата започва с отварянето на завеса, а на сцената са бате Влади и Кака Лара. “Трябва да изпеете песничка, но не наистина - ти само ще си отваряш устата, ще ти дадем да научиш текста”, подготвят Лара за шоуто тогава. И ѝ пускат парчето, което ѝ е най на сърце - “Песен за отминалото детство”. Това е една от мелодиите, които знае от плочата си. “Те искаха само да си отварям устата и да се преструвам, че я пея, а аз за това мечтаех от малка”, смее се тв водещата. “Беше много емоционално, защото виждаш как, когато много силно искаш нещо, то се сбъдва.”

На празника на БНТ в четвъртък тя поздрави всичките си колеги с няколко свои кадъра, които случайно намира в личния си архив.

На 7 ноември 1959 г. се чуват историческите думи “Внимание, излъчваме в ефир”

Първите опити за излъчване на тв сигнал започват още през 1951 г. Тогава екип от Катедрата по радиотехника и физика на Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) започва работа по предаване на образи на разстояние. След упоритите им усилия година по-късно идват и успешните опити. На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване - по кабел от една зала до друга е предадена снимка.

На покрив в центъра на столицата са поставени две предавателни антени - 20-метрова за предаване на изображение, и 10-метрова за звука. Благодарение на тях през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталният център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. - два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и стара киномашина.

Трябва да минат още няколко години, преди да се излъчи на живо сигнал от телевизията. Този решаващ момент настъпва в 9,45 ч на 7 ноември 1959 г.

С историческите думи на говорителя “Внимание, излъчваме в ефир” се поставя началото на професионалната телевизия в България. Първото предаване на Българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад “9 септември” (днес “Александър Първи”). То се прави от режисьорите Ангел Вълчанов и Лидия Ишимбаева, която идва от Съветската телевизия специално за случая.

На 20 юли 1960 г. е излъчена първата емисия на “По света и у нас”. Часът е избран съвсем умишлено да е 20 - половин час преди новините на Българското радио, така че да ги изпреварят.

Земното кълбо - запазената марка на “По света и у нас”, тогава е неподвижен декор, разположен зад говорителите. Първият и останал дълги години говорител на централната новинарска емисия е Никола Филипов, когото дълги години всички наричат с признателност Чичко Филипов. От 1961 г. новините започват с въртящо се земно кълбо, което е и една от първите “шапки” на Българската телевизия.

От 24 април 1961 г. започва да се излъчва “Педя човек - лакът брада”, а на 7 септември 1964 г. и рубриката “Лека нощ, деца!”.

На 11 декември 1973 г. ЦК на БКП взема решение за откриване на Втора телевизионна програма, която започва да излъчва всеки ден от 1980 г. с програма от 18,30 до 22 часа.

На 7 януари 1979 г. на екран се появява емблематичното предаване “Всяка неделя” с водещи Янчо Таков и Кеворк Кеворкян. Постепенно като титуляр се утвърждава Кеворкян. Година по-късно на екран излиза друго знаково издание на телевизията - умната игра “Минута е много”.

Кеворк Кеворкян, в качеството си на програмен директор на телевизията, дава задача на своята колежка Нери Терзиева за нова концепция за новините в края на 1989-а. Терзиева въвежда обръщението “дами и господа” вместо традиционното до този момент “другарки и другари”, сменя лексиката и пуска откритите телефони.

На 14 ноември 1989 г. е излъчен митингът на новосформиращата се демократична опозиция в България пред храм-паметника “Св. Александър Невски”. През януари 1990 г. става факт и култовото студентско предаване “Ку-ку”. На 6 март 1990 г. 9-ото народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции.