Но желанията за харчене през 2025 г. са 3 пъти по-големи от очакваните приходи

По-пълни и ревизирани данни за икономиката на България през последното десетилетие представи НСИ тези дни. Ревизията следва европейския статистически календар и в данните няма нещо особено фрапиращо, но е повод да погледнем на тях в сравнителен план. Както и към предизвикателствата пред родната икономика в следващите години.

И по старите, и по новите данни изглежда сигурно, че през 2024 г. българският брутен вътрешен продукт ще достигне 100 милиарда евро - за първи път в историята. Това нарежда икономиката сред най-големите на Балканите – веднага след Румъния, която надмина 300 милиарда евро, и Гърция с малко над 200 милиарда евро. За сравнение, Хърватия отчита 78 милиарда евро БВП, Сърбия е с под 70 милиарда евро, Босна и Албания са с под 25 милиарда евро, Северна Македония е с под 15 милиарда, а икономиките на Черна гора и Косово са под 10 милиарда.

Ако измерим БВП на човек от населението, България е на четвърто място на Балканите след Гърция, Хърватия и Румъния.

100 милиарда евро е огромно число и сме на светлинни години от времената на

комунизма, когато икономиката ни беше десет пъти по-малка

Обаче сме далеч от предела на възможностите – например Финландия и Дания са с по-малко население от България, но икономиките им произвеждат съответно 273 милиарда и 376 милиарда евро годишно. Средно за Европейския съюз брутният вътрешен продукт на човек от населението е тройно по-висок от България. С други думи, българската икономика има потенциал да се увеличи поне три пъти. Но как да стане това?

На първо място, увеличение на инвестициите. Дори по новите данни брутните инвестиции като дял от БВП в България са сред най-ниските в ЕС – под 19% от БВП. Само четири страни имат по-малко инвестиции, включително Гърция, Малта и Люксембург, които са по-скоро изключения, защото имат различна структура на икономиката. В другата крайност са

Естония, Чехия и Румъния, с инвестиции над 27% от БВП,

които са най-високи в целия ЕС. Това трябва да гоним като цел.

Много хора правят грешката да мислят, че проблемът е в частните инвестиции, но реалността е по-сложна. Бизнесът инвестира сериозно, особено що се отнася до инвестиции в машини и оборудване, където България се представя отлично в европейски мащаб.

Проблемите са в публичните инвестиции – например инфраструктура, както и в ниските инвестиции на домакинствата в ремонт и строителство. Също така като цяло са ниски и инвестициите в изследвания и наука, както и в информационни технологии.

Към това се добавя и

погрешният фокус да се привличат трудоемки инвестиции,

при положение че вече има дефицит на кадри и всъщност са необходими инвеститори с висока добавена стойност.

С времето ниските инвестиции ще стават все по-голям проблем, защото без тях е трудно да се постигнат висока производителност и висока добавена стойност. Но освен инвестиции във физически капитал са нужни и инвестиции в човешки капитал. Особено при намаляваща работна сила не може да се залага толкова на количество, колкото на качество на трудовия ресурс. Високото качество на образованието трябва да бъде дългосрочен фокус на политиката, защото в образователната система отнема десетилетия да се види резултат. Не бива да се пропуска и образованието през целия живот, където България е доста назад в класирането.

Но демографията не бива да се възприема като даденост. Многократно сме коментирали, че извън страната има значителен брой българи -

по последни данни около 1,6 млн. български граждани

Повечето от тях са напуснали страната в търсене на по-добри условия на живот и заплащане. Съответно част от тях биха могли да се върнат, ако в България се подобрят качеството на живот и заплащането.

В последните години забелязваме плаха тенденция за обръщане на посоката на емиграцията – повече българи се връщат, отколкото заминават. Все още числата са малки, но потенциалът е значителен и трябва да се използва. В Европа има добри примери за обратна миграция – вкл. Естония и Ирландия, т.е. не говорим за нещо теоретично.

Накрая стигаме да въпроса за държавния бюджет – исканията към него са безкрайни, а възможностите са сравнително ограничени. Например за 2025 г. се очаква увеличение на приходите от 5-6 милиарда лева, докато желанията за харчене са поне три пъти повече. В същото време неизползвани стоят близо 50 милиарда лева европейски фондове. Какво е решението? Решението е отпушване на еврофондовете и определяне на приоритети, към които да се насочат повече средства. Задължително приоритетите трябва да включват инфраструктура, образование, наука и технологии – неща, които увеличават стопанския потенциал на страната.