• 65% от българите вярват на фейк новини, че равнопоставеността между половете разрушава традиционните български ценности
• У нас висшистките се оказват по-често без работа. Единствено в строителството и администрацията те вземат повече пари от мъжете

Сексуален тормоз, психическо насилие, изнасилвания. Това срещат жените в армията. А за първи път военните си отвориха очите за проблема и признаха съществуването му. След като години наред уверяваха, че работят за равноправието на жените в униформа, но не признаваха проблема.

Само за миналата година девет жени , които работят за армията или са партньорки на военни, са се оплакали от сексуален тормоз. Други 7 са подали сигнали за сексуално психическо насилие, а 22 за сексуално физическо насилие (включително изнасилване или опит за такова). Това показва статистика, която Министерството на отбраната (МО) е предоставило към Доклада за равнопоставеността на мъжете и жените за 2023 г.

Данните са обобщени от всички сигнали и жалби, подадени във военноокръжните прокуратури в България, служба “Военна полиция”, Инспекторат на МО, Щаб на отбраната и Сдружението на жените военнослужещи. Статистиката включва информация за жени и мъже военни, цивилни служители в отбраната и граждански лица срещу военнослужещи и цивилни при изпълнение на служебните задължения и в домашни условия.

Най-много жени са сигнализирали за тормоз, но не сексуален - 71

Военните не уточняват какво включват в дефиницията за тормоз. По този параграф оплакване са подали и 8 мъже. Жалбите от страна на нежния пол за домашно насилие пък са били 12, има една и от мъж. По един сигнал от двата пола пък е подаден за “домашно насилие с установена смърт”.

“От сравнителния анализ, извършван в МО, се формулира извод, че процесите в българското общество на значително увеличаване на проявите на агресивно поведение и насилие във всичките му форми огледално се отразяват при военнослужещите и цивилните служители от отбранителната система на Р България”, отбелязват от министерството.

Военните твърдят, че са взели и мерки - обучили са пет жени (три военнослужещи и две в администрацията), така че да могат да разпознават насилието и да помагат на служители при нужда.

Жените, които работят в армията, пък са едва 18% от всички наети. Точният им брой обаче не се съобщава, тъй като информацията за това е класифицирана.

“Следвайки военната логика за участие и като най-многобройни военните формирования от Сухопътните войски са с най-висок процент на участие на жени военнослужещи от състава на Българската армия. В процесите на вземане на решения (висше ръководство) от ниво “министър” до ниво “директор на дирекция” в администрацията на МО са представени 5 жени и 13 мъже. В средно ниво на управление жените са съответно 80, а мъжете 95.

При младшите служители жените преобладават”,

посочват от министерството. Негов анализ показва и че жените в армията са по-склонни да останат на работа, отколкото мъжете.

Министерството разполага и с друга интересна статистика.

От анализите на МО и страните - членки на НАТО се формират заключения, че 65% от българите са повлияни от дезинформация и фейк новини относно прилагането на евроатлантическите политики за равнопоставеността на жените и мъжете.

За голяма част от хората в страната равнопоставеността е “заплаха за традиционните български ценности”.

Как обаче стоят нещата с равнопо- ставеността между мъже и жени у нас?

Оказва се, че дамите работят на непълно работно време и полагат неплатен труд много по-често от мъжете.

“Стереотипите по пол относно т.нар. женски и мъжки професии продължават да са двигател в избора на образование и последващата професионална реализация. Все още повече жени са заети в икономически дейности, където заплащането традиционно е по-ниско и/или работят на позиции с по-ниско заплащане”, се посочва в доклада.

“Традиционните роли в семейството по отношение на домакинския труд и грижата за деца и зависими членове също са пречка пред пълноценната интеграция на жените на пазара на труда”, пише още в документа. Освен това трудности в кариерното развитие за дамите предизвикват и прекъсването на професионалната дейност поради ползването на по-дълъг отпуск по майчинство.

“Местоживеенето също оказва влияние. Икономическата ситуация в някои райони в страната не създава подходящи условия жените да са част от работната сила. Липсата на информираност и прозрачност в заплащането също е неблагоприятен фактор”, заключава докладът.

Жените с висше образование обаче най-често остават без работа. През 2023 г. техният дял сред групата на регистрираните безработни е бил 64,5%.

Докато при мъжете най-често на борсата се записват тези със средно образование (48,8%), показват данните на Агенцията по заетостта.

Коефициентът на безработица през изминалата година пък е с близки стойности за мъжете (4,4%) и за жените 4,2%. Сходен е и този на продължителната безработица - за мъжете е 2,4%, а за жените 2,1%.

Положителен тренд отбелязват работещите дами - увеличават се тези на ръководни позиции. През 2023 г. техният брой е достигнал 68 хил. - с 3200 повече в сравнение с предходната година. А делът на тези, които са част от управленски бордове, се е увеличил от 14,8% на 18,3%.

Разликата в заплащането между двата пола обаче е била 13% в полза на мъжете

Оказва се, че единствените сектори, в които жените получават повече пари, са администрацията и строителството. В институциите средно годишната заплата на мъжете е 17 131 лв., а на жените - 18 562 лв. В строителството пък силният пол получава 15 791 лв., а дамите - 17 724 лв.

Най-голяма разлика в заплащането между двата пола има в сектор “Финансови и застрахователни дейности”. Там мъжете вземат 44 397 средно на година, а жените - 27 189. Осезаемо се различават и възнагражденията в сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. Там мъжете получават по 59 459 лв. средно на година, а жените- 40 971 лв.

Почти еднакво пък е заплащането в “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”. Наетите там мъже вземат 110 лв. повече, или общо 33 411 лв. средно на година. В областта на транспорта, складирането и пощите отново силният пол води, но взема едва 17 лв. повече (средно по 17 130 лв. за цялата година).

Разлика в заплащането продължава да се отчита и при средния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. За мъжете той е бил 942 лв., а за жените – 765 лв. Дамите обаче са получавали пенсия средно по 27,6 г., което е с над 7 г. повече в сравнение с мъжете. През 2023 г. средният осигурителен доход за жените е бил 1445,55 лв. А за мъжете - 1488,15 лв., или с 6,2% повече.