Електроразпределителните фирми са това, което в учебниците по икономика се нарича "естествени монополи". Тяхната дейност изисква големи начални инвестиции за инфраструктура, но впоследствие - относително малки оперативни разходи. Такива монополи са и повечето предприятия за обществени услуги: топлоподаване, водоснабдяване, канализация и др.
Но за "експерта" Владимир, вторачен в конкуренцията като универсален лек за всички икономически неблагополучия, истинското решение е да се направят десетина паралелни електросистеми и всеки потребител да знае как да купува енергия с най-оптималното съотношение качество/цена.
Такива гигантски
инвестиции са абсурд
Още по-невероятно е да се очаква, че точно българското образование ще възпита във всеки необходимата математическа култура, за да е компетентен потребител. Така че предлаганата "либерализация" ще е пародия, прах в очите, който трябва да избършем веднага.
Най-вероятно ефектът от либерализацията ще е повишаване на цената. Поради необходимите по-големи инвестиции и допълнителния бюрократичен товар.
В древността - в икономическия смисъл, т.е. преди няколко десетилетия, ЕРП са били единствено публична или държавна собственост. "Новата ера", както за много неща, започва от САЩ, където им додява от прахосничеството и лошото управление на енергоснабдяването и създават законови условия, позволяващи ЕРП да бъдат приватизирани.
Оттам тръгва и модата в развития свят ЕРП и другите комунални услуги да се предлагат от частни фирми. Стриктно регулирани обаче, именно поради монополния им характер. Чрез държавни/обществени комисии като нашата ДКЕВР.
Модата обаче не завладява всички: около 30% от домакинствата в САЩ си купуват електричеството от
създадените
преди 50-100 г.
държавни дружества!
В по-ново време в САЩ им додява от прахосничеството и лошото управление на частните комунални услуги и възниква определена тенденция фирмите и дружествата да бъдат национализирани или да станат публични.
Най-решителни са жителите на Боулдер, щат Колорадо, които поръчват и плащат милиони за изследване и оценка на изгодите, ако поемат електроснабдяването от частната "Хиксел енержи". Мотивите на жителите на Боулдер идват не толкова от високи сметки, а от нежеланието на частната фирма да инвестира в нови технологии.
И в двата случая на собственост бизнес моделите могат да имат някои предимства, но недостатъците са това, което преобладава. Когато оперират частни фирми, се влиза в това, което се нарича регулативна хватка: Данъкоплатецът Иван си има множество грижи, така че какъв е съставът на ДКЕВР е проблем далече от приоритетите му.
Поне докато сметките,
не го хванат за гърлото
От друга страна, мениджърът на ЕРП Франц също си има множество грижи, но кой точно е назначен в ДКЕВР е от ключова важност за печалбата на дружеството му. А и той знае телефона на управителя Драган. Тежката му работа включва участия в приеми, чествания, благотворителни инициативи, спортни прояви, където се среща с комисионерите от регулиращите органи и има възможност да им обясни какво точно да направят, така щото фирмата му да спести някои разходи. За обществена полза, разбира се.
Ето и едно документирано неблагополучие при държавно ЕРП в САЩ. Управителят му Джим е длъжен да договори справедлива система за работа със синдикалния лидер Хари с участието на губернаторката Джейн. След няколко месеца заседания, обеди и вечери те се споразумяват да използват
мотивиращата система "Избери"
На работниците се дава право да избират коя част от мрежата да поддържат, като най-добрите избират първи. На всеки 6 месеца изборът се завърта отново. Справедливо, нали?
Разбира се, опитните работници избират секторите, които са в най-добро състояние и така заслужено работят по-малко. От друга страна, на по-неопитните хем се падат проблемните участъци, хем те знаят че ако оправят мрежата, наградата ще е... по-занемарен участък при следващия цикъл!
Някой съмнява ли се, че ако му се даде възможност, българският гений няма да измисли и "по-иновативни" номера да работи по-малко и да се прехвърли работата на другаря?
Така че нека да е ясно - добри решения, още повече магически, няма. Частни или държавни, ЕРП и другите фирми за обществени услуги трябва да са под непрекъснат контрол и натиск да оптимизират дейността си. Съществената разлика обаче е
кой прибира печалбата
- хазната, общината или частни собственици.
И още нещо: регулаторната хватка важи и при клиент Ханс, мениджър Франц и управител Адолф, но при нас има утежняващо обстоятелство. Франц трябва да се отчита пред акционери, изискващи високи печалби в евро, и да плаща заплати на европейски служители. Плащани - да, от клиента Иван.
Пазарен механизъм и натиск все пак има и той се казва национализация или да използваме по-мекото одържавяване. Тук трябва да кажем на клиента и избирател Иван, да не се хваща на думите на първосвещеника на пазарния фундаментализъм Симеон, че национализацията е грях. Държавната собственост е една от възможните видове собственост, а смяната на собствеността от една форма на друга е същността на пазарните отношения.
Честата смяна на собствеността вкарва монополите в пазара. Смяната от частно с държавно дружество позволява да спрем необузданото скубане на клиентите. Обратно, добре осъществена, приватизацията би могла да докара модернизация и инвестиции.
Здравословният микс от държавни и частни ЕРП позволява да се види кой работи добре и кой не толкова. Това личи от приложената карта, показваща къде в САЩ и с колко частният ток е по-евтин или по-скъп от държавния.
Как да го направим?
Със сигурност опитният Франц си е осигурил точен и трудно пробиваем договор. Но има стотици начини да му покажем, че е прекалил, че не е желан и че трябва да продава. Пример - някои от мерките на ДКЕВР и особено на прокуратурата в последните седмици. Но е нужна много по-голяма скрупульозност и компетентност, последвана от безпристрастна работа на българския съд.
Много е възможно ЕРП да ни наклепат на Барозу и да ни дадат на международен съд. Няма страшно! И вселенски съд не може да наложи нещо на население, решено да бойкотира плащанията. Справка - френски и други почини за масов бойкот на глупавите и вредни решения на ЕК и ЕЦБ. Франц го знае и няма да допусне да се стигне до пълно "пазарно" обезценяване на дружеството. Вервайте му!

* Авторът е старши изследовател от БАН, ръководител на лаборатория по микровълнова физика и член на Американското дружество на физиците.