1998. Заедно с Кирил Маричков сме жури на конкурс за некви нови рок-песни, отделно че се намерихме и по тогавашна "седесарска" линия. Решаваме, че ще спечелят "Бейбифейс Клан" с тяхната "Hip Swindlers", не помня дали заслужено, но той се съобрази с моето мнение. Оттам тръгна и нашето приятелство. Не такова, при което си ходим на гости всяка седмица, но все пак. И аз му викам, сър, ти трябва да излезеш и да кажеш нещо на финала на тоя конкурс, ти си звездата и т.н. А той: не. Звездите тук не сме ние, а групите, които са се явили. И още, "Ивайло, представяш ли си каква отговорност е това - та ние можем да пречупим някакви съдби на млади музиканти, ако не внимаваме.". И аз цитирам Ленън, нали: "Разбрах. Накрая the love you take is equal to the love you make". А Киро: "То не е кои песни ще оставиш, а кои няма".

Дано там някъде, с кухарката, да напишеш новата "Клетва" или пък нова бас-линия като в "Конникът". RIP, монсеньор, ти винаги ще си част от саундтрака на XX-ти век.

*От фейсбук