Служебният финансов министър готви меню от мерки, за да стигне до 3% дефицит 

За втори път в последните две години служебен финансов министър обявява публично стряскащи тенденции за парите на държавата. И това се случва преди избор и преди да бъде изработен бюджетът за следващата година.

Преди дни финансовият министър Людмила Петкова обяви, че се очертава

догодина да има дефицит от 18 млрд. лева,

което прави почти 9% от БВП. В края на 2022 г. Росица Велкова, която тогава бе на същия пост, обяви, че за 2023 г. се очертава дефицит от 6,9% заради планирани нови разходи. И ако не се вземат мерки. ще трябва да се тегли нов дълг от 16 млрд. лв.

След това Велкова смекчи прогнозите си и обясни, че държавата не е пред фалит. Бе направен бюджет с 3% дефицит, без да се вдигат данъци. Но за сметка на това бяха свити публични инвестиции, в бюджета отиде целият дивидент от печалбата на държавните предприятия, приходите се увеличиха заради високата инфлация. През декември 2022 г. дойде и първото плащане от над 2,6 млрд. лв. по плана за възстановяване.

Сега ситуацията с парите на държавата е сходна - вдигане на разходи, само че възможностите за повече приходи май са изчерпани. Във финансовото министерство в момента има два работни документа - вариант на базов бюджет и прогноза, която трябва да бъде четиригодишна. 

 В т.нар. базов бюджет са

остойностени всички разходи, които следват от решения на парламента

 Сметките на експертите  показват, че   разходите в бюджета за догодина  ще нараснат с  18,1 млрд. лв.   Това означава  нов дефицит за 2025 г. от  11,9 млрд. Сумата, събрана с оставащите непокрити за тази година 6,2 млрд., прави общо  18 млрд. лв.

 Ако не се вземат мерки, предупреди министърката, това означава да завършим 2025 г. с дефицит от близо 9% от БВП. При обявяването на числата Петкова изрично подчерта, че това не е бюджет и ще търси подкрепа от партии, синдикати и работодатели, за да свие този дефицит.

Само че решаването на задачата се оказва трудно заради рязко увеличените разходи. А те идват след поредното увеличение на пенсии и заплати в държавната администрация. За тази година например разходите за персонал ще стигнат 18 млрд. лева, като те са се вдигнали с почти една четвърт за последните две години. Още по-внушителен е скокът при социалните и здравните плащания, включително пенсиите - ръст от 36% до 34,9 млрд. лева.

За догодина 5 млрд. лв повече ще отидат за здравни, социални плащания и пенсии, 4,4 млрд. за персонал и 2,5 млрд. за издръжка.

Към сметката трябва да се добави и гласуваната от парламента програма за финансиране на общински проекти. Тя набъбна за следващите три години до почти 8 млрд. лева, като основните плащания по нея се очаква да са през 2025 и 2026 г. И ако всичко това не стига, за догодина да се добави и поисканото увеличение на парите за отбрана до 2,5% от БВП, което прави приблизително 5 млрд. лв.

Всички тези разходи трябва да бъдат покрити с увеличени приходи и заеми. За догодина обаче прогнозата сочи, че в хазната ще влязат 6,2 млрд. лв. повече. И с това май се изчерпва възможността за повече пари. Защото второ плащане по плана за възстановяване не се вижда скоро. 1,277 млрд. лв. трябваше да дойдат още през 2023 г., но и досега ги няма. Петкова предупреди, че има вероятност не само да не дойдат следващи плащания, а и да се връщат пари заради неизпълнени реформи.

Хазната не може да разчита и на значителен дивидент от държавните предприятия. През миналата година влязоха 1,55 млрд. лв., докато през тази са едва 100 млн. при планирани поне 340 млн. Инфлацията, която допреди година помпаше приходите от ДДС за бюджета, падна до почти 2%.

В такава ситуация възможностите не са много и на са особено популярни, твърдят финансисти.  Най-бързата мярка е вдигане на ДДС за всички и отмяна на преференциалните ставки. Запознати твърдят, че Людмила Петкова вече е сондирала мнение с някои партийни лидери за това, но получила отказ. Поради това остава вариантът, при който

ще бъдат махнати преференциите по ДДС без тези за хляба и брашното,

самият данък няма да се пипа.  

Ще има и предложение за съкращения на чиновници и индексиране на заплатите им с процент, не по-висок от инфлацията. За догодина прогнозата е тя да бъде малко над 2%.  Обсъжда се отново дали чиновниците да плащат сами осигуровките си.

Ще бъде предложено и да спре субсидирането от държавата на бизнеса през цените на тока. Подобна мярка бе пробвана през тази година. В крайна сметка държавата отстъпи и ще плати близо 600 млн. лева за тока на бизнеса.

Основното “оръжие” срещу огромния дефицит, който се очертава за догодина, всъщност ще бъде орязването на публични разходи. Една от опциите е проекти, които не се очаква да започнат да се изпълняват до края на 2025 г., да не бъдат бюджетирани. Значително могат да бъдат свити и парите за издръжка на ведомствата и администрацията - там имало резерви за близо 2 млрд. лева. Ако предвидените мерки и увеличените приходи покрият поне дефицита, който ще се прехвърли от тази година за 2025-а, то тогава ще може да се направи и бюджет, твърдят експерти.

Рамката на държавните финанси тепърва ще се уточнява след консултации с партии, работодатели и синдикати. Петкова прави и опити

България да получи поне част от парите по плана за възстановяване

Разговаряла е с депутатите и се надява да има и извънредно заседание на парламента по този въпрос.

До няколко седмици Петкова  трябва да е готова и с т.н. средносрочен фискален структурен план за 2025-2028 г. Той ще бъде представен  в Брюксел. защото вече е задължителен за всяка държава от ЕС. Планът ще бъде готов, като минат разговорите за бюджета за 2025 г.

 .

Станислав Попдончев, зам.- председател на БСК: Харчим много, а икономиката не може да произведе толкова

Ще се стигне ли до близо 9% дефицит, за който загатват обявените от финансовия министър липсващи 18 млрд. лв., г-н Попдончев?
- Със сигурност дефицитът става обезпокоителен. Още през месец юни наблюдавахме 2,4 млрд. лв., юли - 972 млн. лв., за август има данни за близо 1,7 млрд. лв., което е около 0,8% от БВП. Притеснително е нарастването на разходите за персонал и за социални плащания. Аз лично се съмнявам, че ще се стигне до 9% дефицит. И се надявам бюджетът за догодина да е с под 3% дефицит.

Петкова обеща да консултира с работодатели и политически партии мерки за рязане на разходи, а може би и за вдигане на данъци. Бизнесът би ли подкрепил подобни мерки?
В последните няколко години сериозно нараснаха социалните разходи. Към края на юни имаме 24,8% нарастване на разходите за персонал и над 17% на социалните разходи. Те не кореспондират с реалните ръстове на икономиката. При забавяне растежа на БДС (брутната добавена стойност) до 1,9% и 0,6% производителност на един зает през второто тримесечие и от друга страна нарастване с над 14% на реалната работна заплата, са сериозни дисбаланси.Харчим много, а икономиката не може да произведе толкова. Данъчните постъпления растат с над 12 на сто, което показва, че бизнесът и гражданите са коректни към фиска. Категорично сме против увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. И без това, по данни на ЕК достигаме 39,3%, т.е. доближаваме психологическата граница от 40%, над която няма мотив да се плащат данъци и осигуровки в пълен размер, особено при настоящия брой, достъпност и качество на публичните услуги.
- Спиране на субсидирането през тока, промени в облекченията при данъка за големите компании също са в списъка с опции. Как би погледнал бизнесът на тези мерки?
- Миналата година въведохме допълнителното облагане на големите корпорации по погрешен и непълен модел. Със сигурност трябва да останат облекченията за разходи за възнаграждения на персонал. Категорично сме против отпадане на компенсациите за високите цени на електроенергията, защото и с тях българският бизнес плащаме най-високата цена в ЕС. При този спад на индекса на промишленото производство – двадесет поредни месеца, ако и тази мярка престане да действа, конкурентоспособността ни ще остане в учебниците по стопанска история.
- Какви сигнали даваме за еврозоната с подобни картини, а знам, че бизнесът, който БСК представлява е твърдо за членството ни?
Сигналите са лоши. Все още не са формализирани. Вярвам, че ще видим бюджет с 3% дефицит, както обеща финансовият министър. Забавянето по ПВУ обаче е ключово, и не толкова заради бюджета, а заради неспособността ни да инвестираме ресурса по предназначение. Усвояване в размер на от 5-6% и по плана, и по европрограмите е драматично ниско.
- Преди избори служебен финансов министър би ли намерил подкрепа за непопулярни мерки, ако се наложат?
Съмнявам се. Трябва да се сформира новото Народно събрание и тогава да се внесат предложенията. Колко могат да са непопулярни мерките, не знам, но нещата, които направихме през последните години бяха прекалено „популярни". Минимална заплата в размер на 50% от средната, 60 лв. добавка към пенсиите, и то към всички, включително и тези, отпуснати след ковид, автоматичен механизъм за увеличение на заплати за определени професии много над средната. Всичко това вече дава своите негативни резултати върху бюджета. Опасността е, че можем да надхвърлим и трите процента. Въпросът е до колко намаляване на хроничните дефицити е постижимо, защото сега берем плодовете на тези решения. Има притеснения в бизнеса, както от това, което се случва, така и от говоренето за данъчни промени, каквито категорично не следва да се правят преди членството на България в Еврозоната.