Значи: налага ми се да мина през банката за една кратка справка, обаче бързам и за работа в същото време.

Стискам палци да няма хора.

Гледам през джама - няма.

Вече съм почти до входа, когато виждам, че и една дама тръгва да влиза.

Кажи-речи на същото разстояние.

О, не! Сега ще ми се отвори висене.

Някои клиенти са много пипкави; не е да не съм ги чакал.

Аз ускорявам.

Ама и дамата ускорява.

Опитвам се да достигна пръв вратата.

Обаче конкуренцията е бърза.

Правя гигантски крачки.

И тя прави не по-малки.

Супер напрегнато става.

Почти едновременно посягаме към дръжката.

Тя ме води с малко, аз разчитам, че ще се поколебае накъде да тръгне и ще я изпреваря в последните метри.

Тя знае какво прави явно. И тръгва уверено баш към свободното гише.

Аз влагам всичко във финален спринт, като гледам да не изглежда нахално. А то баш така си изглежда.

Стигаме едновременно.

После жената минаваа зад бюрото и ми казва най-любезно: Да, кажете?

От фейсбук