“Нема хора” за работа. Ами да - далеч сме още от високите заплати
Време е да търсим инвеститори с висока добавена стойност
В последно време се чуват коментари, че заплатите в България са станали толкова високи, че вече вредят на конкурентността на икономиката. Това е станало някаква мода и в последно време почти всеки бизнес, който има финансови проблеми, се оправдава с растежа на заплатите. Дали обаче наистина заплатите вредят на конкурентоспособността в България?
Ако погледнем данните на Евростат, наистина в България се отчита висок растеж на заплатите през последните години. Обаче растежът не е много по-различен, отколкото в други страни от региона. Например в средата на 2024 г. България е на второ място (след Хърватия) по най-висок растеж на разходите за труд,
но Румъния е на десети от процента след нас,
а малко по-назад са Унгария и Полша. През 2023 г. България беше на пето място по растеж на заплатите след Унгария, Румъния, Полша и Хърватия.
С други думи, растежът на заплатите в България е сравним с динамиката в целия регион и няма нищо особено различно, което да е плашещо за конкурентността. Напротив - ако погледнем номиналните нива на заплатите, те в България остават най-ниски в Европейския съюз и не само. Още години трябва да растат, за да настигнат дори нивата в Централна Европа – въобще не говорим за доходите в Западна Европа. Така че, за съжаление,
все още сме далеч от високите заплати
Можем да погледнем на въпроса и макроикономически, като погледнем платежния баланс. За първите седем месеца на годината той отчита излишък от над 2,8 милиарда евро по салдото за стоки и услуги. Това означава, че българският износ на стоки и услуги е значително по-голям от вноса и в страната влиза повече валута, отколкото излиза. При това не само, че имаме голям излишък от износ на стоки и услуги, но и той се увеличава – което е знак, че конкурентността на българския износ се увеличава.
Но най-важен е пазарът на труда, защото реално той е движещ за заплатите. Буквално тези дни Евростат отчете, че безработицата в България остава сред най-ниските в Европа. В същото време отново данните на Евростат показват, че заетостта в България е най-висока в сравнение с всички съседни страни и е на нивата на Централна Европа, като вече се доближава до добрите примери в Западна Европа.
Висок процент на заетост и ниска безработица, преведено на човешки език, означава дефицит на кадри. Когато кадрите не достигат и при растящо търсене на труд, резултатът е вдигане на заплатите. С други думи,
реалността е точно обратна на страховете – икономиката е конкурентна и точно затова се вдигат заплатите. При липса на конкурентност щяхме да видим масова безработица, дефицит по платежния баланс и спад на заплатите. Нищо подобно не се забелязва.
За заетите сегашната ситуация е добра – по-лесно се намира работа, вдигат се заплатите. Обаче за бизнеса това създава проблеми и предизвикателства. Общо взето, голяма част от бизнеса е свикнал да работи с евтин труд и лесно намиране на персонал и все още отказва да приеме, че ситуацията се е променила. Това е логично – все пак повече от две десетилетия имахме огромна безработица, която водеше до ниски заплати. Но е крайно време да се разбере, че това положение е минало. Вече сме в ситуация на дефицит на кадри, което неизбежно води до вдигане на заплатите.
Вместо да тъгуват за "добрите" времена на евтиния труд, все повече бизнеси осъзнават, че изходът е в инвестиции и повишение на производителността, така че с по-малко хора да се произвежда повече. Автоматизация, информационни технологии, нови машини, обучение на персонала – това са само примери за успешни подходи за повишение на производителността.
Това вече се вижда и в икономическата статистика – инвестициите в машини и оборудване в България са сред най-високите в целия Европейски съюз като дял от БВП. Така че повечето бизнеси реагират адекватно на ситуацията, инвестират и успяват да повишат конкурентността. Неизбежно и останалите ще ги последват.
Проблемът обаче е на ниво политика. Все още цялата ни инвестиционна политика е насочена към привличане на инвеститори с ниска добавена стойност –
само и само да създават работни места
Тази политика беше адекватна преди години при високата безработица, но вече е напълно погрешна. При липса на хора да се стремиш да привличаш трудоемки бизнеси е абсолютно неадекватно. Затова е време за преглед на инвестиционните приоритети. Имаме нужда от фокус върху инвеститори с висока добавена стойност, които могат да плащат високи заплати. Имаме успешни примери в региона за привличане на инвеститори - и Румъния, и Унгария, и Турция, и Чехия, и просто трябва да следваме добрите примери. Не е нужно да измисляме топлата вода, просто трябва да следваме добрата практика.
Най-четени
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже
-
Време да си кажем - ние сме един лабораторен експеримент на ченгета
От вчера вече и Пееф заплаши с "немирен" протест. Преди няколко дни активисти на Възраждане, ВМРО и обикновени плоскоземци и мангъроиди се опитаха да превземат Народния театър