Сваляне на ветото за София и Букурещ предвиждат анализатори във Виена

Влизане на България и Румъния и в сухопътен Шенген ще предложат официално Еврокомисията и унгарското председателство на Съвета на ЕС, съобщи шефката на Европейската комисия у нас Йорданка Чобанова.

Тя обясни, че на 10 октомври еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон и вътрешният министър на Унгария Шандор Пинтер ще предложат на съвета “да бъдат премахнати проверките по сухопътните граници” за София и Букурещ. “Очакванията и твърдата категорична подкрепа на ЕК по този въпрос остава и вярваме, че

до края на тази година решението ще бъде взето”,

уточни още Чобанова и допълни, че Шенген на първо място е принадлежност към най-голямото пространство за свободно движение, но то въплъщава и икономика и сигурност.

По време на дискусията “Цената на оставането извън Шенгенското пространство - въздействието върху България и Румъния” шефката на ЕК у нас обясни още, че от присъединяването на двете държави ще спечелят всички страни от блока.

Отново Виена е тази, от която зависи дали София и Букурещ ще влязат и в сухопътния Шенген, тъй като не е свалила ветото за пълноправното присъединяване. В същото време държави от ЕС започнаха временни проверки по някои от границите си, което постави под въпрос смисъла на свободното движение. Последно Германия въведе ограничения с проверки по граничните пунктове с всичките си 9 съседки заради опасения от нелегални мигранти. Според някои експерти това нанася сериозен удар по всичко, което Шенгенското пространство въплъщава.

Тази неделя предстоят парламентарни избори в Австрия, като сред политическите залози е и пълноправното приемане на България и Румъния по суша. Според социологически проучвания към момента като водеща политическа сила се очертава крайнодясната Австрийска партия на свободата с лидер Херберт Кикъл. Той се възползва добре от

притесненията на австрийци за нелегалната миграция,

като под негово ръководство ултраконсерваторите успяха да се възстановят след години на политически неуспехи, главно свързани с надвисналата сянка на обвиненията в корупция. От 2021 г. насам обаче партията на Кикъл се издигна постепенно и дори зае челна позиция.

Крайната десница обаче ще влезе в оспорвана битка с управляващата Австрийска народна партия на канцлера Карл Нехамер. Тя все още има шансове да направи обрат и да поведе, тъй като данни от последните дни сочат, че подкрепата за крайната десница е започнала да намалява, макар и леко. Към момента според прогнозите двете формации имат разлика от само 2% в полза на ултраконсерваторите. Залозите за България, независимо кой спечели, май остават същите. Кикъл е противник на ЕС и е близък до унгарския премиер Виктор Орбан, а също и до Москва. Известен е и с антиимигрантски политики. Ако партията му спечели, то опасност от това ветото за България да остане има, но е малко вероятно която и да е политическа сила в Австрия да спечели мнозинство. За партията на Нехамер по-строгите закони за миграцията също са важни, но ако спечелят, те най-вероятно ще трябва да търсят коалиционни партньори сред либералите, социалдемократите или Зелените. Според местни политолози след вота, какъвто и да е резултатът, има голям шанс ветото за България да бъде свалено.

На фона на това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който също участва в дискусията за Шенген във вторник, посочи, че “седмица преди изборите в Австрия надали е най-доброто време да си говорим по тази тема”. Борисов подчерта, че винаги е гледал на Европа “като на семейство”, но “в това семейство всеки има своята задача”. Според него България

категорично не е свършила задълженията си

и допълни: “С какви очи да застана пред австрийския канцлер и да кажа, че през последните години шенгенската външна граница се пази добре?”. Борисов е категоричен, че е нужно редовно правителство, за да може България добре да пази границите си.

ЕК обаче от години е категорична, че страната ни е изпълнила всички изисквания за пълното си членство в Шенген. По време на речта за състоянието на ЕС през септември 2023 г. шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен за пореден път изрази ясната позиция на Брюксел, че и България, и Румъния заслужават пълноправно членство в зоната за свободно движение: “Нека най-накрая ги допуснем - без повече отлагане”.