• ЕК разширява “забранените” територии и продукти след тревожни данни на Световната здравна организация
• Мерките не са задължителни за държавите - всяка ще решава как да пази и навън хората от цигарения дим

Еврокомисията препоръча във вторник забрана за тютюнопушенето на тераси към кафенета и ресторанти, на автобусни спирки, както и на редица други места на открито.

Брюксел преразгледа и разшири вече съществуващите препоръки на Съвета на ЕС от 2009 г., които целят да намалят пасивното тютюнопушене на обществени места. Проектът се стреми

да премахне всички аерозоли от публичните пространства,

не само от дима от цигари.

Основна част от директивата е разширяването на забраната за пушенето на открито, което досега се регулираше индивидуално от страните членки. Съгласно новата рамка откритите или полуоткритите пространства - в това число покриви, балкони, веранди и вътрешни дворове, свързани с ресторанти, барове и кафенета, следва да станат зони без тютюнев дим. Автобусните спирки и летищата също влизат в обхвата на директивата, а пушенето ще бъде забранено и на открити места, свързани с работни помещения, болници и старчески домове. Зоните за отдих, в които има деца, например

детски площадки, увеселителни паркове, плувните басейни и зоопарковете

също са обект на новите ограничения, както и учебните заведения - от детски градини до университети.

Насоките обаче не са законово обвързващи - те са по-скоро рамка, която държавите-членки на ЕС да следват като част от усилията на блока да ограничи раковите заболявания, причинени от пушенето. ЕК твърди, че още през първите години от прилагането на директивата през 2009-2012 г. има спад в излагането на хората на тютюнев дим.

Препоръките на Брюксел са насочени към широк кръг от нови продукти, сред които и “нагреваеми тютюневи изделия и електронни цигари независимо дали съдържат никотин, или не”. Идеята идва, след като Световната здравна организация (СЗО) подчерта отрицателните ефекти от излагането на вторични емисии от новите продукти, включително значителни респираторни и сърдечносъдови проблеми.

Част от рамката на ЕК са и “заместители на тютюна и всякакви други изделия, отделящи дим и/или аерозоли”. В документа се посочва, че продуктите, които често се

предлагат на пазара като по-безопасна алтернатива,

също излагат околните на вредни химикали. “Доказателствата за ползването на новите продукти като средство за отказване от тютюнопушенето са неубедителни”, казват още от комисията. Оттам допълват, че са налице “все повече доказателства, че пасивният прием на аерозоли от електронни цигари със и без никотин излага околните на прахови частици и токсични вещества”.

Предложението първо беше планирано за януари, като отлагането му породи опасения колко всъщност е ангажиран ЕС с борбата с тютюнопушенето. Реформата на директивата за данъчното облагане на тютюневите изделия пък беше оставена за 2025 г., като това доведе до твърдения, че лобисти от тютюневата индустрия са повлияли на Брюксел.

“Никотиновата зависимост и болестите, предизвикани от тютюнопушенето, не трябва да имат място в бъдещето на Европа”, категорична е обаче отиващата си еврокомисарка за зравеопазването Стела Кириакиду. Препоръките са част от по-големия план на ЕК “Да победим рака”, чиято цел е до 2040 г. да се постигне “поколение без тютюн”, а до 2025 г. употребата на тютюн да се намали с 30% и делът на пушачите да е само 5%.

ЕК освен това насърчава държавите членки да обменят добри практики да засилят международното сътрудничество, за да увеличат максимално въздействието на мерките в ЕС. Брюксел ще предостави

подкрепа, включително чрез пряка безвъзмездна помощ

на стойност 16 млн. евро от програмата EU4Health и 80 млн. евро от програмата “Хоризонт Европа” за засилване на контрола върху тютюна и никотина, както и за превенция на пристрастяването.

ЕК ще разработи и набор от инструменти за превенция в подкрепа на защитата на здравето на децата и младите хора. Тютюнът е водещият рисков фактор за онкологични болести, като над 25% от смъртните случаи от рак в ЕС, Исландия и Норвегия са причинени от тютюнопушене.

Ресторантьори настръхнаха - щели да се борят, ако новите правила стигнат до България

Ако Брюксел забрани пушенето на откритите тераси на заведенията, ние ще водим борба срещу подобна забрана на местно ниво, когато и ако това стане факт и в нашето законодателство. Това каза пред “24 часа” председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов.

“В момента в това отношение в България цари мир и любов - 80% от площта на заведенията е за непушачи, а за останалите 20% колегите приспособиха различни открити площи, включително и тераси. Не виждам някому да пречи, а и не смятам, че забраните изобщо решават нещо. Даже напротив - пушачите се увеличават, откакто забраниха тютюнопушенето в закрити помещения”, смята Алибегов.

Според него и бездимните цигари не пречат на околните, защото при консумацията им не се отделят катрани като при обикновените. Освен това по-ефективно било акцизите да се увеличат, вместо да се налагат забрани, каза той.

Алибегов обаче изрази силно съмнение, че намерението за готвената забрана ще стане реален факт, защото тепърва щяло да има дебати, а и трябва да влезе в българското законодателство.

Не е казано, че нечие желание непременно ще стане законодателен факт или поне не скоро, реагира и друг браншовик - Емил Коларов, председател на Сдружението на заведенията в България. По думите му ще трябва да минат години, докато се забрани пушенето на открити тераси например. Той припомни, че борбата срещу тютюнопушенето на закрито е отнела цяло десетилетие.

У нас забраниха пушенето в офиси и заведения преди 12 г.

Пушенето във всички видове закрити заведения, на работните места, на детските площадки и дори на стадионите в България бе забранено през 2012 г.

Депутатите тогава приеха и че цигари не могат да се палят в летни кина, амфитеатри, в дворовете и тротоарите към детските ясли, детските градини, училищата, ученическите общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца. Забранено бе и пушенето на открити обществени места, на които са организирани мероприятия за деца и ученици.

Отговорник за това дали забраната се спазва пък са регионалните здравни инспекции. През изминалата година те са направили общо 130 638 проверки. Установените нарушители са едва 448, а санкционираните юридически лица - 28.

Въпреки забраната България остава на първо място в ЕС по употребата на тютюневи изделия. Данъците, които всяка година влизат от продажбата им, пък допринасят за огромна част от бюджета. Само през 2023 г. от това са събрани 4,2 млрд. лв., или 12,2% от парите в държавната хазна.