• Ивайло Стоянов - Сватбата първи се притече на помощ на парамедици, катастрофирали на АМ "Тракия"
• Преди 3 г. с няколко човека прави жива верига и вади мъж от камион, висящ над реката в Искърското дефиле
• Прави забележка на Кристиано Роналдо за екипировката, той му се обижда

Кола, забита в мантинелата на АМ “Тракия”. На 50 м от нея - друга, ударена. Първата е смазана. С извити гуми, счупени прозорци и излязла въздушна възглавница на дясната предна седалка.

Това е гледката, която футболният съдия Ивайло Стоянов - Сватбата вижда минути след като е оставил бащата на съпругата си в Елхово и се е включил на скоростния път от Ямбол за София. Веднага отбива, за да види какво е станало, и разбира, че инцидентът се е случил 60 секунди по-рано, а той е първият, който спира за помощ.

“Трябваше да оставя тъста си, който имаше работа със слънчеви панели в Елхово, и на връщане видях катастрофата - разказва пред “24 часа - 168 истории” Стоянов. -

Първо отидох при по-сериозно ударената кола,

защото там нещата изглеждаха зле. В нея бяха младо семейство мъж и жена, парамедици от Пазарджик. Те все още не бяха излезли на пътя. Попитах ги как са и дали някой друг е спирал, а те ми обясниха, че инцидентът е станал току-що, неочаквано. Просто колата, която се е движела зад тях, ги е ударила и те са се завъртели 3-4 пъти. Веднага се обадих на 112.”

Втората кола - “Тойота Корола”, е управлявана от възрастния мъж, който

дори не разбира как се е случило всичко

“Не знам как може да се сбъскат две коли по този начин на магистрала, но ето, станало е - допълва Сватбата. - Във втората кола бяха възрастно семейство с куче, а шофьорът беше в шок. Той не беше разбрал, че ги е ударил. Каза ми, че е видял другата кола да се върти, а след това и те са се завъртели. Обясних му, че той ги е ударил отзад. Извадили са истински късмет, добре че първата кола се е завъртяла няколко пъти и тогава се е ударила в мантинелата, защото, ако директно се бяха забили в нея със 100 км в час, не ми се мисли. Важното е, че нямаше и други автомобили, които да са станали част от катастрофата.”

Единственият по-сериозно пострадал е младата жена от първата кола, която удря ръката си във въздушната възглавница, когато се отваря. Не можела да я движи в областта на лакътя. Бързо се подула и почервеняла. Другите нямали видими сериозни наранявания.

“Господ е бил с тези хора в този момент - споделя реферът. - Основният проблем беше позвъняването на 112. Диспечерите очакват, че всички работим в службите и знаем в коя част от магистралата сме,

на кой километър сме,

в коя посока. Аз обяснявам, че съм се качил на АМ “Тракия” от Сливен за Пловдив, но жената на слушалката ме поправи, че посоката е София. Казах ѝ: “Госпожо, преди София има Нова, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, че чак тогава е столицата”. Тя обаче обясни, че си комуникира с колегите само за двете посоки Бургас - София и обратно.

Отвърнах ѝ, че не знам как си говорят те, а звъня като гражданин, който иска да се изпрати полиция и линейка, да окажат помощ и да си свършат работата.”

Полицията идва сравнително бързо, но

линейката малко се забавя,

защото диспечерката от 112 не разбира, че трябва да изпрати кола.

“Тя 10 минути ме разпитва пожарна трябва ли, необходимо ли е да се реже нещо, с какъв автомобил да дойдат огнеборците, но аз ѝ обясних да не ми задава въпроси, на които аз няма как да ѝ отговоря - посочва Ивайло Стоянов. - Молбата ми беше да изпратят полиция и те да преценят как да се действа. Понякога секундите при такива случаи са най-важни.”

Това, което истински шокира футболния рефер, е, че в следващите 30 минути само още един автомобил спира, за да помогне. Никой друг.

"Сложих триъгълник, обезопасих мястото, но нито един човек не намали скоростта, докато минаваше покрай нас, да не говорим за спиране - отбелязва Сватбата. - Почти никой не спира за помощ вече, българите сме такива. Мисля, че в чужбина ще ни обърнат повече внимание, което е жалко наистина. За цялото време само още едни хора спряха с тракторче и попитаха с какво могат да помогнат. Бяха трима мъже от Нова Загора и видимо работеха в селското стопанство. Те изчакаха с мен и дори предложиха да позвънят на Пътна помощ и да помогнат на доктора, защото неговата кола беше много зле. Личеше си, че тези хора са от малцината останали в България."

Най-тежкият урок от тази катастрофа за Ивайло Стоянов обаче е друг.

"Лекарят не беше щастлив, че се е спасил и са останали живи със съпругата му, а плачеше за колата си, защото разказваше, че

са с малки заплати в Бърза помощ и не може да си позволи да си купи нова

- огорчава се реферът. - Обясняваше, че точно е ремонтирал тази и сега няма с какво да ходи на работа. Разбирате ли колко сме зле българите - не се радваш, че си оцелял, а оплакваш количката си, която не беше нещо особено, да струва 5000 лв. Тогава звъннах на застраховател, когото познавам, и той обясни на парамедика какво да направи, за да му се изплатят някакви пари. Но тези млади лекари заслужават да се направи кампания, да се съберат 5-10 хил. лв., с които да си купят нов автомобил, защото тези хора го заслужават. Те работят за държавата и спасяват човешки животи."

Само че и този случай затвърждава мнението на Стоянов, че у нас в здравеопазването първо всичко се организира документално, а след това се обръща внимание на пострадалия.

"Имал съм случай, в който синът ми пострада на детска площадка. Разби си веждата - разказва футболният съдия. - Беше истински късмет, че мястото беше много близо до Бърза помощ и аз го занесох на ръце, защото от главата му шуртеше много кръв. Влизайки там, сестрата, вместо да вземе детето и да му почисти раната, да го зашие и да му превърже главата, ме попита: "Г-не, вие осигурен ли сте? Как се казвате? На колко години сте?" Нали разбирате до какво може да се стигне в такъв момент, в който един баща носи детето си на ръце и търси помощ. И се случват лоши неща заради това и цялата бумащина, която има там. Според мен в тези центрове първо трябва да се окаже бърза помощ и едва след това да се търсят лични карти и други документи. А те започват на обратно. Има моменти, в които са необходими буквално секунди, за да се спаси човешки живот. Ние го пропускаме.

Човещината сякаш липсва у хората вече."

Това качество обаче Стоянов все още го притежава и твърди, че то е нещото, което го води в живота. Затова и катастрофата на "Тракия" не е първият инцидент, при който той се притичва на помощ.

"Преди 3 години се прибирах към Петрич от мач в чужбина - спомня си Сватбата. - В Кресненското дефиле спрях, защото стана задръстване. Бях пета-шеста кола и видях, че камион е самокатастрофирал, излязъл е от пътя и беше надвиснал над реката. Шофьорът вероятно за момент беше заспал. Той беше в кабината и се оказа турски гражданин. Всички коли бяха спрели, но нито един не слизаше да отиде да види този човек жив ли е, какво се случва. Даже натискаха клаксоните. После правеха снимки. Аз тръгнах към камиона и излязоха още 4-5 момчета с мен и с тях заедно отидохме да помогнем на водача. Направихме жива верига, като най-слабото момче го пуснахме вътре в кабината. Той хвана шофьора и го извади, защото не се знаеше дали камионът няма да полети към реката във всеки един момент и какво друго може да се случи."

Той допълва, че всички хора, които тогава са се притекли на помощ, заслужават внимание, защото са били малцина.

"Трябва да знаете, че в България няма ненаказано добро - посочва Стоянов. - Аз имах клуб "Мечета" за трениране на деца в Петрич. За 10-11 години през него минаха около 1000 деца, помогнали сме на много и сме обърнали специално внимание и точно те сега не ни казват и "Здравей". Все едно да видиш учителя си от детството и да не го поздравиш. Това ме боли най-много, признавам си. Разбира се, голямата част от децата ме уважават до днес. Аз им бях като втори баща. Помагали сме на всички. Организирали сме кампании за събиране на средства, но когато на мен ми се е налагало да получа помощ, това не се е случвало. Сблъсквал съм се с много неща и съм разочарован като цяло от всичко, което се случва в България. Не е честно и в един момент животът и българинът е много несправедлив. Не сме благодарни, не си помагаме. Жалка работа. Например покрай съдийството имаше млади момчета, на които съм помагал и съм ги учил с каквото съм могъл и точно те бяха в основата на това аз да прекратя кариерата си.

Това не го пожелавам и на най-големия си враг,

защото ти му помагаш и го чувстваш като твой по-малък брат и същият този човек намира начини да ти навреди. Българите сме си такива. Винаги със семейството ми се опитваме да се раздаваме, независимо че не разполагаме с много средства. Хората знаят, че когато са ни потърсили, сме се отзовали. Съпругата ми се занимава също с такива инициативи, помага на деца в неравностойно положение и със специални потребности."

Това обаче не отказва Сватбата да продължава да прави добро и признава, че контактите, които е създал във футбола, използва предимно за помощ.

Самият той още от дете започва да се занимава с този спорт, но като младеж избира съдийството. Споделя, че най-тежкият му мач безспорно е през 2009 г. между "Левски" и "Литекс".

"Така да се каже това беше бойното ми кръщене - разказва Ивайло Стоянов. - Тогава това беше най-трудният мач за свирене и допреди това канеха само чужди съдии за него. Аз бях съдия на 2 години в А група, бях влязъл през 2007 г. Председателят рискува с моето назначаване, бях доста млад, но суперподготвен. Въпреки това няма да забравя, че

на 20-ата минута усетих как и двата крака ми се схващат

от самото напрежение около мача. Той мина супер, нямаше проблеми."

Според него мач се свири много по-лесно в чужбина, отколкото у нас. На един от тях е четвърти съдия, в който играе "Манчестър Юнайтед", когато част от него е Кристиано Роналдо.

"Имах пряк контакт с него, защото имаше проблем с екипировката и се наложи да му кажа да си я поправи - спомня си реферът. - Той се разсърди и беше интересно за мен, защото това е един от най-великите футболисти на нашето съвремие. След това в друг мач казах, че испанският футболист Алваро Мората е направил грешка при атаката си. Две години по-късно двамата пак се видяхме и той си спомняше, че съм му отменил гола."

Подобни случки Стоянов може да разказва с часове, но за него по-важното в момента е, че иска да наблегне на факта, че българите са забравили, че са хора.

"Не е лошо да си припомним как са живели родителите ни и дядовците ни, защото в основата на всичко стои човещината и ако не се променим в тази насока, нищо хубаво не ни чака - категоричен е футболният съдия. -

Ние трябва да даваме пример на децата си,

а той е най-важен. Винаги говорим, че никога няма да се оправи държавата, но това всъщност сме ние, хората. Трябва да променим мисленето си и да разберем, че всеки трябва да помага на другия до него с малко."

Затова и апелира, когато видят човек, пострадал на пътя, да спират и да помагат.

*За неговата самоотверженост екипът на "24 часа-168 истории" го номинира за "Достоен българин".