НИКОЙ НЕ ПОМНИ УЧЕБНИКА, НО ВСЕКИ ПОМНИ УЧИТЕЛЯ

На първия ми 15 септември бях истински щастлив, защото моите родители (Бог да ги поживи и да удължи дните им!) ми бяха обяснили, че ми предстои може би най-голямото приключение в живота.

И бяха прави - срещнах приятели, имах прекрасни учители и сякаш в гимназията научих повече, отколкото в университета.

Днес за 19-и пореден път празнувам като учител (макар в Uwekind International School да започнахме учебната година съвсем разумно още в началото на седмицата) и вярвам, че просто има смисъл.

Работя с изключителни хора, които не правят просто екип, а общност с ценности.

Заедно с директорките, колегите и родителите вече доказахме на всички, че можем да преодолеем всякакви трудности, за да сме полезни на децата в постигането на целта да ги превърнем в критично мислещи и функционално грамотни личности (а не "кадри"), способни да преследват своята собствена представа за щастие... в рамките на закона, разбира се. 🙂

Използвам случая да припомня, че всяка слаба или незадоволителна оценка, която напишем през настъпващата учебна година, е наша, а не на ученика.

Защото ние сме се провалили в това да вдъхновим, да мотивираме и да приласкаем ума и усилието на нашите ученици да покажат най-доброто, на което са способни.

Затова в началото на всяка учебна година пиша на всички мои ученици по една 6-ица, която да защитават със страст и усърдие.

Честит празник на всички, които са били ученици, на тези, които сега са, а и на тези, които ще бъдат!

🙂

И не забравяйте, че никой не помни учебника, но всеки помни учителя.

#НапредНаукатаЕСлънце

#НиеЗнаемКак

#UwekindFTW

#15септемвриIsHere

#НашитеУчители

От фейсбук