Представете си, че някой готвач-авангардист (тип Хестън Блументал) решава да приготви деструктурирана мусака на прах.

Със своите уреди той прави от любимата ви храна бял прах. После вие го насипвате върху айфона си и го шмъркате, като така набавяте всичките ви нужни протеини, въглехидрати, мазнини, амфе...опс, щях да напиша "амфетамини", ама се спрях...

Представете си, ама що па да си го представяте.

Знаете ли, свирих таман 11 години по нощни заведения. А преди това няколко години свирих в ресторант, в който ходеха всички герои на прехода с екзотични имена. Голяма част от хората, на които свирех вечер ги позастреляха.

Даже по едно време виках - "по-добре не идвайте да ме слушате, че някои от тия, които идваха вече не са на тоя свят"...

За какво ви го разказвам това?

Защото съм се сблъсквал лице в лице с нощният живот. И знам, че хрисими и благи люде, които мислите за върха на пуринанството и благия, праведен живот, в петък и събота вечер стават истински свинье.

И тук е времето да поговорим за това каква е действителността на терен. И каква - ако гледате коментаторите на сутрешните блокове.

Навремето, ако се не лъжа, Мартин Карбовски беше правил експеримент - със специална полицейска апаратура проверяваше кенефите в парламента - дали има следи от наркотици.

Не помня резултата, но пък помня, че при проверка на някакво количество банкноти няколко светкаха за това, че са ползвани за шмъркане. При това не на модерни деструктурирани версии на "Ред бул"...

Проблемът обаче за мен не е във факта, че сега заговорихме пак за наркотиците покрай реклама на нещо, което не е забранено.

Нямаше и да говорим, ако една чалга убавица с изключително съмнителни гласови данни, но с бурна биография не го беше изрекламирала в колата си, намеквайки, че това е като онова, ама не е като него.

Проблемът е, че ние бъркаме сериозно всичко.

Например - кое е наркотик и кое - не.

Кое води до пристрастяване и кое -не.

Кое е табу и кое - не е табу.

Можем ли да лекуваме глаукома с канабис?

Или е по-приемливо да го забраним, придружено с анатема от Светия съветски синод на Българската православна църква имени Путина?

Приемлив ли е алкохола на фона на марихуаната?

Зависими ли сме от хазарта?

Зависими ли сме от кафето?

Зависими ли сме от цигарите?

Мамка му, зависими ли сме от шибаните идиоти, които избираме, за да ни управляват?

И кое е по-важното - да говорим като стари моми за наркотиците, докато си мълчим за битовия алкохолизъм и опостушените животи вследствие на факта, че пиенето отдавна се е превърнало не в проблем, а в кулинарен експириънс?

Знаете ли, наркотиците са нещо наистина ужасно.

Познавам поне няколко почернени семейства на младежи, които, в стремежът си да се махнат от това шибано място, което ние сами, със собственото си усилие и малоумие създадохме, посегнаха към хероина и той ги уби.

Познавам и хора, които се измъкнаха от тоя ад. И им се покланям!!!

Но познавам адски много хора, които до ден днешен се намират в друг ад, за който дори не подозират, защото да поркаш всяка вечер не се смята за нещо лошо.

А да смъркаш някакви гадости в колата - това се смята за лошо.

Не, че вечер мнозина от тези, които клеймят шмъркането, не отскачат до кенефите на нощните заведения, за да се...как да кажа...да се поосвежат и да напудрят нослето.

Наркотиците се превърнаха от запазена марка на рокеднрола в запазена марка на чалгата.

В рок енд рола у нас пари няма. И звезди няма.

Звездите са в чалгата.

Чалгата генерира поведението на ръба. Но то не е продиктувано от осъзнат бунт, както беше в рокенд рола. То е продиктувано от желанието на никаквеца да изглежда много голям.

Оттам и наркотиците са добра част от преживяването, свързано с мятане на салфетки и процвилване "а леле лей лей лей лей, ръгъдъ дъгъдъ дъг".

Разговорът за това коя е Диона, какво е шмъркала, какво съдържат енергийните напитки и как ние трябва за пореден път да наложим някакви забрани няма да доведе до нищо.

Освен до това да превърне Диона в нашата Джанис Джоплин.

Азис вече е нашият Мерлин Менсън, а Ивана изпя българското "Born to be wild" - "Води ме в някоя квартална кръчма".

И може би тук някъде е времето да завърша.

С нещо утопично.

Мечтая си за момента, в който по нашите телевизии някоя тема ще се коментира не от дежурните петима коментатори, а от специалисти.

Защото разговорът за легализацията на канабиса за медицински цели все още не се е състоял, а вместо това слушаме глупости на псевдоправославни олигофрени, заменили довчерашната си любов към Карл Маркс с тази към светата Библия.

И да, преди няколко месеца лекувах синузит, като шмърках преварена вода с едни разтворени в нея прахчета за промивка.

Демек-не всичко, което се шмърка е кофти.

Само се оглеждайте кой го рекламира...

А мусаката не се шмърка, а се яде.

Но и яденето води до пристрастяване и я ме вижте на какво приличам от прекаляване...

От фейсбук