Май е дошло времето да сложим жълти звезди на тези, които мислят

Един списък на преподаватели, разпространен от една партия, малко посъбуди българското общество. Но само част от него. Останалата се прави, че не го засяга. А няма как да не го засяга. Защото това прилича на чист фашизъм. И някой трябва да го каже ясно и точно. А не да се действа на обратно. Точно както се случва в България.

За ситуацията са виновни всички. Тези, които не разбраха какво гласуват и пуснаха един хомофобски закон, който превъзбуди хора, които само и единствено търсят някакъв политически дивидент в ситуацията. Виновен е президентът, който въпреки предупрежденията пусна закона да влезе в сила. Виновни са и журналистите, които в ситуацията, вместо да излязат като едно цяло, тръгнаха да интервюират хора, които продължават да заплашват хората, че мислят.

Едни се юрнаха да се подиграват на Кирил Петков, че написал “Списъка на Шиндлер”, вместо да излязат с позиция за по-големия проблем. Защото така е по-лесно. Пък и няма да ги погнат правоверните привърженици на тази или онази партия.

На прокуратурата ѝ трябваше почти цял ден да се самосезира. Все едно имаше някаква друга много важна работа. МВР явно има по-важна работа, отколкота да се занимава с директна заплаха за линч. Това е обратната държава. Тези, които връщат фашизма, са герои, другите трябва да се обясняват, че не са маймуни.

Единственият следващ ход, който остава, е да узаконим жълти звезди за тези, които са се осмелили да кажат истината. Че нещо в тази държава не е наред.

Българският учител винаги е бил прогресивен. Наистина през последните години го превърнахме в някакъв прислужник на родителите, но пак остана нещо истинско. И сега отново го показа и разтърси едно обратно общество.

Защото трябва да сме по-зле от щрауса, за да не разбираме, че има и различни хора. Което не ги прави някаква втора и трета класа. В такъв момент може би е хубаво да си спомним безсмъртната песен на Тони Дачева:

Всички сме хора на този свят

и носим чувства святи

и всички имаме сърца

и бедни, и богати.

“За едно моля онези, които ще преживеят днешното време: не забравяйте! Не забравяйте нито добрите, нито лошите. Търпеливо събирайте свидетелствата за онези, които паднаха и за себе си, и за вас”, написа Юлиус Фучик в легендарната си книга “Репортаж, писан с примка на шията”. И завършва със знаменитото: “Хора, обичах ви, бдете!”. И това е още от 1943 година. Скоро ще стане един век. Там ли искаме да се върнем?

Да сме благодарни, че има поне едни 800 преподаватели, останали в България, които да бдят. Докато останалите спят.