- Г-жо Костадинова, каква е оценката ви за приключилата олимпиада?

- Тя не може да е друга освен отлична. Дори ако може, повече от отлична. Българският спорт доказа, че има място на световната сцена, където е бил и надявам се, ще бъде. Спечелихме медали срещу държави, които ни превъзхождат във всичко. И като развитие, и като средства, които се отделят за спорта. Смело мога да заявя, че и на тази олимпиада нямаше един турист в делегацията ни.

Фантастичен Карлос Насар, феноменални борци. Гимнастичките ни показаха класата си. Не виждам някой, който да се е провалил. Дори тези, които не успяха. Трябва да спомена Тони Костадинова, която дойде контузена и въпреки това бе на косъм от финала в стрелбата. Стилияна Николова нямаше шанс, но бъдещето е пред нея. Същото се отнася и до атлетите ни Божидар Саръбоюков и Пламена Миткова. Гимнастичката ни Валентина Георгиева влезе във финал на прескок, а е още тийнейджърка.

Всеки един от българските състезатели се бори на границите на възможностите си. Имахме един доста млад състав, който е гаранция за бъдещето. Просто трябва да им се отдели още малко внимание, малко повече държавата да помогне на спорта.

Най-радостно ми е, че става въпрос за млади хора, които могат да вдъхновят други да се опитат да пробият в спорта. Да, времената се промениха, децата са различни. Предпочитат компютри, игри. Но емоцията да се състезаваш пред 80 000 на стадиона не може да се замени с нищо на този свят. И като разглеждам отзивите от представянето ни, се радвам, че със сигурност ще има младежи и девойки, които искат да станат големи спортисти. И да прославят България.

- Можеше ли повече?

- Разбира се, че винаги може повече. Как да не те е яд за Хавиер Ибанес, на когото му отнеха олимпийската титла. Цялата зала освирка съдиите за решението им. Той просто преби съперника си в третия рунд, но в бокса явно още действат старите схеми. Кой ли не се ядоса за прекрасните ни състезателки по художествена гимнастика? И там малко имаше съдийски реверанси, а момичетата оставиха сърцата си на килима. Или пък двете ни момичета в бокса, които се раздадоха на ринга до последната капка от силите си. Заради това поклон за всеки един от делегацията ни.

- Съжалявате ли за нещо?

- Да, че нямаше как да бъда на всяко едно състезание, до всеки един от българската делегация и да го подкрепя. Просто програмата бе много гъста. Заради това искам още веднъж да кажа - поклон пред всички състезатели, треньори, лекари, масажисти, на екипа в олимпийското село. Благодаря на България, че беше с нас през цялото време. Толкова много съобщения, и то хубави, отдавна не бях получавала. Спортът отново показа, че е феномен и може да обедини нацията в най-тежките моменти. Само той ни остана. Заради това трябва да му помагаме, да го поддържаме и да го обичаме. Независимо от всякакви други пристрастия, които имаме в живота си.

- Но някои се оплакват, че само натурализирани българи вземат медалите.

- Натурализацията е световен феномен. Особено в някои спортове като борба, бокс, художествена гимнастика. С какво е небългарин например един Семен Новиков? Или пак Магомед Рамазанов? Кимия? Хавиер? Напротив, трябва да поздравим тези ръководители на федерации и техните спонсори, че са успели да привлекат такива таланти. Като минат 100 години ще се погледнат аналите и там ще пише - БЪЛГАРИЯ. Не Куба или Иран. А България.
Преди съжалявахме, че наши спортисти отиват да се състезават за други държави. Сега пък ни е неудобно, че чужденци идват да печелят медали за България. Вече сме XXI век. А какво да кажем например за кубинците. Във финала на троен скок при мъжете имаше четирима и този, който се състезаваше за Куба, остана осми. Другите трима бяха на почетната стълбичка.

Може би това, че в България идват класни спортисти като Семен Новиков, Магомед Рамазанов, Кимия Ализаде и другите, означава, че малко сме станали по-развити, по-привлекателни за другите. Не знам.

- Какво ви направи най-голямо впечатление в Париж?

- Може би най-впечатляващата гледка бе публиката. Отдавна не е имало толкова пълни зали и стадиони. Фeновете бяха навсякъде. Това показва и стойността на олимпийските игри. Олимпиадата е най-голямото състезание, няма друго като него. Заради това разбирам и трепетите преди старта, и напрежението да се представиш най-добре. Изпитвала съм го толкова години. Все пак спортът е моят живот. Сега обаче е доста по-емоционално. На всяко едно състезание се опитвах да предам на нашите малко повече увереност, да им предам спокойствие. Чувствам се наистина доста емоционално след тази олимпиада. И в същото време и удоволетворена от представянето ни в Париж.

- Имаше прекалено много скандали като че ли?

- Винаги е имало скандали. Но сега живеем в прекалено обвързан свят. Социални мрежи, изкуствен интелект, какво ли не. И така те излизат на светло. От друга страна, като че ли се раздухват повече и по-бързо.

Да, имаше странни неща и решения на тази олимпиада. Но трябва да се отбележи нещо, което малцина са забелязали. Помните ли какъв вой беше за креватите, за храната, за какво ли не в олимпийското село? Нито един български спортист не обели и дума. Не потърси извинение някъде извън себе си. Това показва точно какъв сой е българинът. Твърд, непоколебим. Решен на всичко, за да прослави родината. Сигурно и на някои от тях им е бил неудобен креватът, чакали са дълго на опашка за ядене, но не се оплакаха. А обикновено търсим вината извън нас. Това е типичното.

- Откриването като че ли бе засенчено след това от скандала в бокса с двете състезателки, които са били определени като мъже, но станаха олимпийски шампионки.

- Откриването си бе типична френска лудост. Колкото до втория скандал, опитахме се да направим всичко по силите си. Генералният ни секретар Белчо Горанов и лекарят на отбора Стефан Стругаров имаха срещи в МОК по този повод. Като олимпийски комитет се опитахме да помогнем. Но не срещнахме разбиране.
Проблемът обаче е по-сериозен. Реално в момента боксът, един от най-красивите спортове, е извън програмата на олимпиадите. Това е доста сериозен скандал, който тепърва ще се развива. Да не забравяме, че той засяга сериозно и България. Все пак този спорт ни е носил толкова радост в историята на олимпийските игри. И сме били винаги сила.

- Ярослава Магучих ви благодари за вдъхновението, преди да спечели олимпийската титла.

- Много се радвам за нея. Още в Рим видях потенциала на това момиче. Още веднъж повтарям, че това, което направи, просто показва, че човешките възможности са безкрайни. И че няма нищо вечно на този свят. Нашите 209 см няма кой да ни ги отнеме. Сигурна съм, че един ден ще се появи още една българка, която да подобри и този рекорд. Защото имаме традиция в тази дисциплина. Ще дойде отново нашето време. Мнозина не вярваха, че ще се представим добре в Париж, но ето че тези прекрасни момчета и момичета ги опровергаха.

- След първата седмица дори беше изчислено, че олимпийските федерации били финансирани със 100 милиона от държавата за последните 3 години, които били похарчени напразно.

- Аз не мога да разбера негативизма и откровената злоба у някои хора. Все едно е хубаво да се провалим. Колкото до сумата, този, който я е изчислил, е добре да провери на какво отговаря тя. 50 милиона евро са бюджетите на отделните федерации в държави като Турция и Азербайджан. За година. И сега нека провери къде са в класирането по медали. Зад България.

- Преди олимпиадата суперкомпютърът на Gracenote ни даде 9 медала, но без нито една титла и трето място на Карлос Насар, като се базира на разработка на изкуствения интелект. Вие бяхте по-голям оптимист - 6 златни отличия. Май естественият бе по-добър от изкуствения.

- Като вземем предвид и това, което ни отнеха съдиите, естественият наистина е по-близо като прогноза. За първи път от дълго време тръгнах в доста оптимистично настроение на олимпиадата и се радвам, че тези прекрасни момчета и момичета не ме опровергаха.