България притежава уникален олимпийски и световен рекорд. Поставен е от олимпийската ни шампионка в гребането от 1976 г. и световна шампионка от 1978 г. Светла Оцетова. 73-годишната легенда на българския спорт е ненадмината в дисциплина, свързана с професионалното ѝ развитие след края на кариерата.

"Дисциплина", в която се обучава и като активен състезател. Тя завършва висше образование със специалност "Архитектура" буквално преди да спечели златния си олимпийски медал на двойка скул в Монреал заедно със Здравка Йорданова. Почти половин век по-късно българската архитектка на световното гребане е недостижима в дисциплината "проектиране на гребни канали".

Цели 11 съоръжения за олимпийски гребни регати са частично или изцяло проектирани от Светла Оцетова. Това обхваща 40-годишен олимпийски период – от Барселона 1992 и съоръжението в Баньолес през Атланта, Сидни, Атина, Пекин, Лондон, Рио де Жанейро, Токио, Париж до Лос Анджелис и Бризбейн.

Към тежестта на този своеобразен олимпийски рекорд трябва да се добави и проектирането на 12 съоръжения за олимпийски кандидатури – в Буенос Айрес (Аржентина), Истанбул (Турция), Санкт Петербург (Русия), Севиля (Испания), Хелзинки (Финландия), Лил (Франция), Пуерто Рико, Торонто (Канада), Кейптаун (Южна Африка), Будапеща (Унгария), Мадрид (Испания) и Рим (Италия).

Светла Оцетова участва в проектирането и на още 26 гребни съоръжения, на които се провеждат големи състезания от календара на Международната федерация по гребане. Сред тях, разбира се, и българската следа – гребният канал в Пловдив, появил се на бял свят с поглед към световното първенство по кану-каяк през 1989 г.

А сред останалите 25 – Линц, Блед, Люцерн, Варезе, Милано, Познан, Белград, Брест, Бранденбург, Хамбург, Амстердам, Ротердам, Сарасота и Принстън в САЩ, канали в Канада, Китай, Япония, Корея, Нова Зеландия... Проектирала е и съоръжения в Австралия, Чили, Саудитска Арабия, Катар, Тайланд, Гватемала, Доминиканска република, Ел Салвадор, Белгия, Португалия, Литва, Дания, Ирландия, Естония, Украйна, Гърция... Общо 79 обекта по целия свят!

"Българска революция" в гребането за игрите в Лос Анджелис през 2028 г.

Легендарната Светла Оцетова в Париж беше на своите 11-и олимпийски игри. След олимпийската титла в Монреал през 1976-а и общо две участия като състезател златният български спортист, ръководител и архитект вече 48 г. е сред петте олимпийски кръга. Има само две пропуснати олимпийски игри по съвсем обективни причини.

“Пропуснах игрите в Лос Анджелис през 1984 г., защото България тогава бойкотираше. Въпреки че имах билета в джоба си, но не ме пуснаха да замина. Следващите игри, които пропуснах, бяха в Сеул 1988, защото

тогава за 4 години се появиха 3 дечица, които искаха моето внимание

и нямаше как да ги оставя и да продължа. Тогава вече щях да съм като официално лице. От Барселона 1992, когато гребането беше на голямо разстояние на езерото Баньолес, съм неизменно част от игрите – както в подготовката на олимпийските съоръжения, така и на самите олимпийски игри”, казва Светла Оцетова.

Олимпийската ни шампионка е и дългогодишен технически директор на Международната федерация по гребане - ФИСА. И макар вече да не е на поста, знанията ѝ са безценни и вечни. Логично е поканена да бъде част от екипа на Международната федерация по гребане и в Париж, за да следи условията на олимпийския канал. Още повече че и

това олимпийско съоръжение е усъвършенствано на база нейните съвети

Българска ръка и български мозък стоят зад гребните канали и за предстоящите олимпийски игри в Лос Анджелис (2028) и Бризбейн (2032). А всъщност чрез Светла Оцетова България е в основата и на истинска революция в гребането за олимпийските игри.

“За Бризбейн е голямо чудене, защото езерото, което са избрали за гребането, е много трудно и много скъпо изграждането на съоръженията.

Има голяма дълбочина, голямо разстояние между бреговете. Всичко, което се направи, ще е адски скъпо, а на брега има малко площи. Ще видим как точно ще станат нещата там. Дискутира се дали да останем там, или да се преместим на съоръжението, където ще е кану-каякът. Защото от федерацията отказаха да са на два часа път от олимпийското село и искат да са близо. Осигуриха си място близо до града.

Докато ние сега трябва да сме на два часа път, което прави много трудна комуникацията с Международния олимпийски комитет

с медиите, с всички. Сходно е с игрите в Барселона през 1992 г., когато гребането беше в Баньолес. Надявам се, че ще им дойде акълът. Единият от начините да се реши проблемът, е да се намали дистанцията, както в Лос Анджелис. Там ще е 1500 м, няма да 2000”, разказва Оцетова пред “24 часа”.

Именно тази промяна е революционна за гребането – спорт, който почти не си позволява и минимално отклонение от традициите и от „единствената“ дистанция – 2 километра.

“Революциите в гребането са много трудни за осъществяване, но ако са в името на гребането, трябва да се бориш. Гребците поначало са големи традиционалисти, трудно се приемат промени. Не се съгласяват да се въведе по-къса дистанция от 2000 метра. В същото време го има и аргумента с кану-каяка – същите състезатели гребат и на 500, и на 1000, и на 200 метра. И печелят медали на различните дистанции. Същото правят и плуването, и леката атлетика. Виждате и баскетбола на олимпийски игри с въвеждането на дисциплината 3 на 3“, казва Светла Оцетова.

Как традиционалистите са се съгласили олимпийските медали в гребането през 2028 г. в Лос Анджелис да се определят на 1500 метра?

“Иначе трябваше да отидем в пустинята. Много далече, с много труден достъп заради трафика. И съоръжение насред нищото, което нямаше да се използва никога след това. Всички тези аргументи натежаха. И накрая – защото новото място в Лос Анджелис е насред града, със зрители от двете страни. И ще бъде невероятен спектакъл“, допълва още доводи тя.

И затвърждава, че е в основата на своеобразната революция за предстоящите олимпийски игри: „Беше по мое предложение от самото начало – да сме точно там и дистанцията да е 1500 метра. И от моето натискане в крайна сметка се получи. Приеха го преди няколко месеца. Дотогава бяха спорове. Е, спорът за Лос Анджелис приключи. Сега започнах да ги натискам и за Бризбейн, за да я няма тази двучасова дистанция от олимпийското село, от всичко и всички“, разкри Светла Оцетова.

Едно е ясно – думата на Светла Оцетова се чува навсякъде и от всички

Защото тя не е просто олимпийски шампион, тя е българският мозък на световното гребане. А каква е ролята й, се вижда и с просто око при опит за обикновена разходка из гребния канал в Париж. Хора от цял свят я спират на всяка крачка, снимат се с нея, искат да си поговорят.

Едва ли е изненада с кого прекара доста време президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах, когато пристигна да гледа състезания на гребния канал край Париж. И все пак не трябва да се забравя, че след игрите в Москва през 1980 г. Светла Оцетова е избрана в първата комисия на спортистите в МОК заедно с настоящия президент Бах и с президента на световната атлетика сър Себастиан Коу.

Най-важен обаче остава изборът, който тя е направила за живота си – да проектира настоящето и бъдещето на любимия си спорт.