Само ние и руснаците сме били в империи, в които индивидът няма никакво значение. Те са били крепостни, а българите - рая, коментира д-р Любомир Канов

- Д-р Канов, защо знаков за нашата народопсихология е изразът "българска му работа"?

- Исторически още от времето на Иречек се знае, че българите обичат да си развалят един другиму работата. Сякаш липсата на систематичност и способност за съсредоточена работа е по-глъбинна национална черта. Един вид дефицит на вниманието, каквато диагноза има в моята професия. В нашия народ, изглежда, то е представено много повече, отколкото в някои по-северни и западни народи.

Българинът не може да задържи вниманието си за дълго време и да положи последователни усилия за постигане на целта. Започва с голям ентусиазъм, който бързо се изпарява. Прилича на човек барутлия и бързо прегаря. Ако го оприличим на темперамент, ще е холеричен - лесно възбудим, изпада в крайности, лесно се обезкуражава, липсва му устойчивост.

Българинът твърде често е и мързелив. Неумението му да полага усилия се дължи и на вътрешно нежелание. Търси начин да си ги спести.

- А защо битува схващането, че сме трудолюбив народ?

- То е вярно само наполовина - само ако не може да избегне труда. Може да е принуден от обстоятелствата, беднотията, голямата си фамилия, от грижата за добитъка и нивата. В днешно време хората зависят от работодателя си и голяма част се опитват да си спестят усилията. От социализма са наследили отношението към работодателя като към соцдържавата. Възприемат го като нещо принудително, което трябва да бъде надхитрено. Въпросът е как да се избегне, за да се стигне до момента да си сипеш ракията и да дойде „истинският" живот.

Това не важи за хората със собствен бизнес, които започват да възприемат по-западен начин на мислене или се връщат към стария български модел, когато предците ни са имали собственост. Грижели са се за своя поминък и финанси по капиталистически начин, не като наемни и почти роби на труда. Такива хора имат личен дял в своя просперитет.

По този начин не е лесно да се живее, защото изисква големи усилия. Трудно е и привикването на обществото. Има голяма съпротива и недоволство, а също и отлив назад в мечтания за социализма, където никой не беше принуждаван да носи отговорност и да бъде загрижен за собствената си съдба. Чакаха за всичко "отгоре".

Част от посланията интоксикират ако не децата, то внуците на хората с фантазии за лесен живот, сигурна работа и надхитряне на системата. Но тогава метач получаваше колкото неврохирурга, защото всички бяхме "равни".

- Защо това не се случва в други бивши соцстрани?

- Само ние и руснаците сме били поданици на робовладелчески империи, в които индивидът няма никакво значение. Те са били крепостни, а българите - рая. И от едните, и от другите нищо не зависи. Централноевропейските народи са минали през Магна харта (харта на свободите, подписана от английския крал Джон Безземни през 1215 г.), граждански, 100-годишни и други войни, еманципация на човека, през т.нар. буржоазни революции и битки за права и демокрация. Всичко това ги е извело напред, така че да разчитат на себе си и да се смятат не за поданици, а за свободни хора. Процесът трае цели векове.

Руският и българският народ не са преминали през този еволюционен процес. Затова толкова си приличат в изхода от комунистическата империя, от която други средноевропейски народи се отърваха доста по-лесно, защото нямат такава традиция. Били са част от Австро-Унгарската империя например. Не са били безправни поданици, които се надхитрят с деспотичната държава.

У нас индивидът манталитетно не се е отървал от нейното господство над него като собственост. Вътрешно вярва, че държавата може да направи всичко с него и я възприема като нещо чуждо и насилник. Такъв човек никога не може да се изживява като държавата.

- Как може да бъде променено това?

- Можеше да бъде променено, ако от руините на соцдържавата беше възникнала законова държава с гаранции за индивида и защита срещу държавата, както и правосъдна система.

Основното е да се започне с напълно безмилостно разформироване на сегашните полицейско-милиционерски структури, воглаве с прокуратура и съдилища, които са крайно съмнителни в своите процедури и обсъждания. Действително радикална промяна на правно-наказателната система, която е в основата на много беди, защото престъпленията остават безнаказани, а жертвите никога или рядко получават справедливост. Това води до деморализация и отчуждение от т.нар. държава. Повечето българи смятат, че държава е Народното събрание, но най-важната й функция е съдебната система и преследване на справедливост. Без това не може да има общество, иначе държавата се превръща в разбойнически стан.

- Пак ли опираме до вездесъщата Държавна сигурност (ДС)?

- Пак опираме до комунистическата партия с всичките й разклонения. Десетилетия след прехода юридическата система е населявана от кадри, възпитани при комунизма, много от тях завършили школата в Симеоново. Юристи от есесовски тип станаха съдии и законодатели. Това, което замести тоталитарната опресия на предишните структури, беше опресията на т.нар. мутри. Толерирани от бившите структури, поеха функциите на бияческа класа, убедиха народа, че правото ще е на по-силния. Вместо индивидът да бъде защитен от силна държава и юридическа система.

Политиците бяха въвлечени като неотлъчна част от конгломерата с криминално-съдебен характер, където се сляха мутра и власт, мутра и правосъдие.

- А защо винаги избираме грешния съюзник - Германия в двете световни войни, после Съветския съюз?

- Всичко започва с доста съмнителното влияние на Руската империя по време на войната й с Османската. Донякъде тя е обвързана с решение на цяла Европа заради безчинствата при потушаване на национално-освободителите въстания. Русия се явява като главен актьор със своите користни цели. Поради имперски интереси българското землище е било разпокъсано в различни държави, от което започнаха всички беди и опити за обединение - въвличане в Балканските и Първата световна война.

Голяма част от нещастията са свързани с "тази пуста Македония", като всичко завършва с пълно фиаско със стотици хиляди жертви. Това води до опит да се отвоюва това поражение, да се коригира и най-верен съюзник за този реванш е била Германия. Това води не само до бомбардировките, но и до изключително агресивно нахлуване на Червената армия у нас.

Тези исторически грешки тръгват от национализъм и се избират грешните съюзници, идеи и решения. Не взети от чисти българи, а хора с Кобургско потекло; те се плащат целокупно от нашия народ и до ден днешен.