• Рискове за страната ще има, ако ДПС се разцепи. В БСП не е ясно колко подкрепа имат новите, твърди Юрий Асланов
• Могат да пробият истински франкенщайновци, които да преживяват като малките хищници, прилепили се към акулите, казва Петър Чолаков
• Да държим Доган като племенен символ и да му се кланяме, е предмодерна политическа ситуация, днес няма място за божества, смята Димитър Аврамов

2024-та се оказа преломна година за партиите в България, като изборите рязко отключиха процеси на "преврати" и "отстрели" на лидерите. И ако всичко беше само техен вътрешен проблем, нямаше защо да му се обръща внимание, но от конфликтите във формациите и дългия период, в който няма стабилно правителство, страдаме всички, спъва се развитието на страната ни и тя не изглежда надежден партньор. И дори може да се стигне до заплахи за националната сигурност.

Изходът от напрегнатата политическа ситуация зависи в голяма степен от ходовете в Движението за права и свободи (ДПС). Би било опасно, ако се разделят по етнически признак. Депутатската група не бе единна в мнението "за" и "против" кабинета, предложен от Росен Желязков. На две крайни позиции се оказаха съпредседателят Делян Пеевски и почетният председател Ахмед Доган. В крайна сметка всички се обявиха за единение.

Но докато ДПС, което винаги е пазило ревниво какво се случва вътре

и сега изненада с разнопосочните сигнали, в БСП се очакваше опозиционната вътре група отново да поиска оставката на Корнелия Нинова като лидер. Властта взеха доскоро нейни близки хора, които останалите лоялни обвиниха едва ли не в предателство. Списъкът на партийни преврати и отстрели на лидери продължи с новата "Величие", която се разцепи още преди да се създаде. А като капак на всичко Христо Иванов подаде оставка като водеща фигура в "Да, България".

Всички тези процеси заедно с нежеланието на хората да отидат до урните показват не само умората им от избори и от политиката, но и липса на перспектива.

"Отдавна се вижда, че партийната система е в криза. Тя вече прераства в системна, като недоверието към институциите се прехвърли към формациите, защото хората си дават сметка, че върхушките им формират поведението на държавните структури", коментира политологът Юрий Асланов.

Според него, ако нищо не се промени, ще се стигне до пълно отрицание и съпротива срещу статуквото. Той прогнозира, че може да има

антисистемна вълна, която да се насочи или към промяна

на формата на управление, или ще се изрази в появата на нови антисистемни играчи. Те винаги са нетрайни, но допълнително разклащат реда.

"Има такъв народ" (ИТН) вече предложиха на Румен Радев преминаване към президентска република. Но засега този сюжет е на заден план, докато текат драмите в партиите.

2 типа изследвания са необходими, за да се направи обобщение какво предизвиква трусовете, които засягат лидерите им, смята политологът Димитър Аврамов. Първото засяга начина на вземане на решенията, а другото е какво отблъсква електоралните им ядра от желанието за гласуване. "Така ще стане ясно какво пречи на компромиса и как да се спре фанатизмът - допълни Аврамов. - Лошото е, че всичко това води до разбиване и на частния сектор, който прави България част от развития свят. А публичната сфера, която зависи от политиците, от бюджета и изборите, произвежда кризи."

Те вече са N на брой. В политическото пространство, което се самоизявява като консервативно, изглежда като да няма път ни напред, ни назад. Пред ДПС има два пътя. "Продължаваме промяната - Демократична България" са в сходна ситуация. БСП са на ръба на оцеляването.

"Няма част от политическия спектър, в която да цари позитивна енергия или перспектива. "Възраждане" си мислят, че я притежават, но са най-ограниченото като възможности за политически растеж образувание", добави Аврамов.

Колегата му Петър Чолаков е на същото мнение: "Може да се каже, че причината за трусовете около лидерите е обща.

Тя се корени в това, че партийната система не може да роди нищо смислено и така дава възможност за поява на нови месии, както и за политически проект за президента."

Румен Радев в момента очаква решението на Конституционния съд

за промените за служебните правителства. В негова полза ще е, ако те бъдат обявени за противоконституционни.

Политологът подозира, че може да възникне и съвсем друга партия - не пропрезидентска. Той даде за пример МЕЧ на бившия спортен министър Радостин Василев, която взе близо 3% преди месец. "Могат да пробият и да изненадат истински франкенщайновци, които ще обслужват големите играчи, защото са създадени като прилепала. Както около акулата се прикрепват малки хищници, които се хранят благодарение на едрия хищник, така и в политиката има как да се нароят подобни", добави Чолаков.

Всъщност трудно може да се каже кои са големите партии у нас в момента след всички катаклизми по върховете им напоследък. Най-осезаемо към дъното вървят процесите в някога единствената формация - БСП. Избирателите ѝ спаднаха със 700 000. Това предопредели подновяване на желанието за смяна на Корнелия Нинова, което вътрешните ѝ опоненти се опитват да направят от години.

"Алюзиите с дворцов преврат се базират на факта, че

ударът идва от доскоро най-близкото ѝ обкръжение, което тя лично подбра",

казва Асланов. Точно тези хора са я предали, но не е ясно доколко тяхната линия е доминираща като настроение в партията. Това ще се разбере, когато приключи цялата отчетно-изборна кампания и се стигне до гласуване за нов лидер. И както изглежда, че съдбовният за Нинова въпрос ще съвпадне с предсрочните избори, положението може да бъде още по-нервно и да намали допълнително представителството на социалистите в новия парламент. От няколко години червените се движат трайно в спиралата надолу и скоро ще се борят за четирите процента за влизане в Народното събрание, както се шегуват някои наблюдатели.

Повечето от тях са категорични, че проблемът в БСП е в лидерството. Според Петър Чолаков Нинова е поела курс към "консервативен социализъм" и той се е оказал непродуктивен за привличане на избиратели. И би трябвало по дифолт да се търси нов председател.

Същото важи и за "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). По думите на наблюдателите още миналата година е станало ясно, че и четиримата лидери трябва да подадат оставки. А сега още повече - след участието си в сглобката загубиха 300 000 гласа спрямо април м.г. Но единственият, който реши да си тръгне, беше Христо Иванов.

Атанас Атанасов прехвърли отговорността към висшия партиен орган на Демократи за силна България (ДСБ), която оглавява. Но всъщност те също имат почетен председател като ДПС, макар и в сянка, в лицето на Иван Костов. Партията е малка, но твърда и вътрешно хомогенна. "Очевидно авторитета от дистанция го налага Костов, а Атанасов е припознат като негов човек", добави Асланов. Но на насроченото Национално събрание всичко може да се случи, включително и да бъде оспорено ръководството на генерала.

Другата формация в "голямата коалиция" - ПП, се сви два пъти,

но Кирил Петков и Асен Василев изобщо не коментираха вероятността да подадат оставки. Партията им е млада и все още не са натрупали вътрешна опозиция, която да поиска промяна. Но след известно време е възможно да ги споходи вътрешно противоборство, също като към Корнелия Нинова.

Годината действително е преломна и лидерите на политическите сили, които не са се справили, трябва да си понесат отговорността, добавя Петър Чолаков.

По-сложна е ситуацията в ДПС. Те бележат ръст спрямо миналата година, но се разделиха по гласуването за Росен Желязков като премиер. Там според Димитър Аврамов не е коректно да се говори за преврат. "Делян Пеевски може да действа силово и едностранно. Но той е съпредседател и единственият друг, чиято дума би трябвало да се чуе, е Джевдет Чакъров, който практически отсъства - заяви Аврамов. -

Статутът на почетен председател е проблематичен

за политиката, защото в представителната демокрация няма място за божества. Това да държим Доган като племенен символ и да му се кланяме, е предмодерна политическа ситуация. Не върши позитивна работа на когото и да било."

Петър Чолаков пък смята, че "синът" хем е оправдал доверието - партията е втора политическа сила, хем е разочаровал "бащата". "Оказа се с огромен апетит за власт. Това Доган подцени", смята Петър Чолаков.

А по въпроса как ще приключи спорът в ДПС, наблюдателите смятат, че са възможни два варианта. Или конфликтът ще затихне, като един от двамата победи, или партията да се разцепи. "И ако това стане на етническа основа, може да създаде рискове за страната", казва Асланов. Важно според него е какво мислят структурите и електоралният корпус на движението. "Освен това Ахмед Доган все още не си е казал решаващата дума. Не се е намесил енергично в ситуацията, а той разполага с ресурс да овладее положението", каза още Асланов.

Ясно е, че когато хората се карат, спират да комуникират истински и не могат да произведат решение.

Що се отнася до "Величие", в което също настъпиха драматични скандали между идеолога Ивелин Михайлов и бившия лидер на групата Николай Марков, експертите не го смятат за автентична политическа формация и затова не си заслужава процесите да бъдат коментирани.

"Проблемът там е междуличностен и не знаем какво се крие зад него. Известно е, че управляват заедно с ГЕРБ в местната власт във Ветрино, докато на централно ниво правителство, предложено от ГЕРБ, доведе до огромна драма в парламентарната им група", обяснява Чолаков.

Според Асланов вероятно договорката е била между Николай Марков и ГЕРБ за подкрепа, но

създателят на партията е попречил на това.

"И там има един вид преврат", категоричен е политологът.

Той казва още, че тези примери не са изолирани - цялата партийна система е болен човек и както е тръгнал вирусът на разцеплението, може да порази всички. Асланов не очаква и ГЕРБ да остане встрани от тези процеси, защото за последните три години няколко пъти са печелили изборите, но не успяват да сформират стабилно правителство. Нещо, което ерозира доверието и рано или късно тези, които го подкрепят, ще поискат да консумират усилията си. Борисов също трябва да измисли как да се доближи до властта. Веднъж вече направи компромис, който по-сериозно ощети некоалиционните партньори, но и ГЕРБ не остана цяла.

"Те са в странна позиция - казва Димитър Аврамов. - От една страна, са категоричен победител в изборите. От друга - практически са в изолация заедно с ДПС. Вотът за тях е непродуктивен, но в същото време такъв беше и вотът за другите партии по отношение на възможността да се състави управление." "Възраждане", макар и да изглеждат цели, стоят встрани от плановете на всички останали.

Въпросът е дали процесите на разпад ще бъдат овладени до изборите, за да се състави кабинет поне след есенния вот. Но и това на този етап също изглежда немислимо.

И отваря път за пропрезидентски проект, който да отвее съществуващите, или да настъпи още по-голям хаос.