Италианският актьор ще е в главната роля в новия филм на Джеки Стоев, в края на септември се връща пак у нас за снимките

CV: Само за ден и половина пристигна в България синът на световноизвестния актьор и режисьор Микеле Плачидо - Брено. Той направи пробни снимки с режисьора Георги Стоев - Джеки и екипа за новия филм с работно заглавие “Аве Мария”.

Брено е роден на 23 август 1991 г. в Рим. Майка му е италианската актриса Симонета Стефанели. Играл е в биографичния филм за певицата Далида, както и в “Аферата “Пантани” (за великия италиански шампион по колоездене Марко Пантани, който се самоубива на 34 г.). Брено се е снимал и заедно с баща си - в “Сянката на Караваджо”, където Микеле Плачидо е и режисьор. Въпреки краткия си престой в София той даде интервю единствено на “24 часа”.

- За първи път ли идвате в България, г-н Плачидо?

- Всъщност идвам за втори път тук. От първия път нямам спомени, защото бях на пет години. Беше на снимачната площадка на филма “Рекет”, в който баща ми играеше със Стефан Данаилов. Мога да кажа, че това е за първи път осъзнато гостуване в София.

- Харесва ли ви тук?

- Много! Нямах възможността да разгледам повече, защото сме само за ден и половина, но съм много любопитен да я опозная и нямам търпение да поживея малко тук.

- Знаете ли някоя дума на български?

- Не. Но понеже съм доста любопитен, щом кацнахме, почнах да разпитвам, но ми казаха, че нямаме време и няма кога да науча нещо на български. Така че, когато започнем снимачния процес на филма, тогава ще уча езика. А и за самата роля ми трябва. Персонажът ми е италианец, който пристига в България. Във филма играя себе си, ще говоря на италиански, но ще трябва да кажа някоя и друга реплика на български.

- Разкажете повече за ролята ви във филма на Джеки Стоев “Аве Мария”.

- Ролята ми е на младо момче, което пристига от Италия в България в края на 50-те години, когато се развива действието. Той е изпратен в командировка от комунистическия вестник “Люнита” - за обмяна да види как върви социализмът в Източния блок. Италианецът среща момиче на име Мария и се влюбва в него. То обаче проституира по това време и преживява жестокостите на лагерите на комунизма. Героят ми се опитва да ѝ помогне с каквото може, но вижда, че не всичко е така, както се разказва за социализма и за светлото бъдеще зад Желязната завеса. Не всичко е така, както са чували в Италия.

- Как ви поканиха за тази роля?

- Красимир Иванов е кастинг-директор на италианския екип. Понеже той се познава с баща ми, се обади на агента ми. Красимир е предложил дузина актьори на моята възраст, но режисьорите са избрали мен.

- Как се съгласихте да участвате в българския филм?

- Прочетох сценария и много ми хареса самата история, която е разказана във филма. Никога не съм 100% сигурен, че искам да участвам в някой филм. Винаги оставям една вратичка със съмнения дали това е моят филм, или не. Но това, което ми даде сигурност, е, че усетих персонажа много мой. Разбрах, че мога да вложа много неща от себе си в ролята. На пробните снимки също го усетих.

- Кое е най-важно за вас, когато приемате нова роля?

- Сценарият е на първо място. Когато един сценарий е написан добре, той стимулира и отприщва фантазията да се отпуснеш и да започнеш да мечтаеш как може да изградиш образа. Това е много важен сигнал за един актьор.

- Гледали ли сте български филм някога?

- Не. Но ще гледам филми на Джеки Стоев, за да видя стила му в снимането, неговата гротескна комедия. Ще навляза в българското кино именно чрез филмите на Джеки Стоев.

- Баща ви беше тук преди две години, за да представи филма “Сянката на Караваджо”, където играе и е режисьор. Разказвал ли ви е тогава нещо за България?

- Да, той ми разказа един много прочувствен момент. По време на срещата с публиката преди прожекцията на филма той помолил многохилядната публика в зала 1 на НДК да стане на крака и да почете с едноминутно мълчание паметта на неговия стар приятел Стефан Данаилов.

Иначе премиерата на филма беше в много държави. Аз бях с него само в Италия заедно с Рикардо Скамарчо. Баща ми е много привързан към България. Когато разбра, че ще снимам тук, беше подивял от радост. Той веднага попита защо не са поканили и него. Иска да знае всичко. Държи неговото име да се поддържа добре от децата му и следи кариерата ни много отблизо, въпреки че е много зает със собствената си кариера.

- Във филма “Сянката на Караваджо” участвате и вие. Трудно или лесно е да играете заедно с баща си?

- Аз съм привилегирован да мога да работя с баща си и всеки път да научавам нещо за актьорското майсторство от колос като него.

- Какви съвети ви дава той?

- Баща ми никога не дава съвети. Той ръководи актьорите, режисира, не дава съвети. Естествено, изборът на ролите, които правя в моята кариера, са само мои. Никой не ми се меси освен агента ми, с когото вземаме заедно решения.

- Когато избрахте актьорската професия, баща ви подкрепи ли ви?

- Ако трябва да съм искрен, той не искаше да се занимавам с тази професия. Както децата на всички големи актьори, защото е занаят, който отстрани изглежда много лесен, но абсолютно не е. В крайна сметка си е само мой избор.

- Кога решихте, че искате да станете актьор?

- Когато прекъснах с футбола. Тренирах усилено, но после трябваше да се захвана с някаква професия. Бях на 14 години и бях много впечатлен от актьорския занаят, от киното, театъра, но исках да се приближа стъпка по стъпка, а не веднага по преки пътища, “препоръчан” от някого.

- Какъв беше пътят стъпка по стъпка?

- Учих актьорско майсторство, започнах с малки роли, а след това търсех по-големите роли. Нормална актьорска кариера. Много бързо обаче дойдоха пробните снимки за сериал от италианска телевизия, където за моя голяма изненада ме взеха за една от главните роли. И моят живот се промени изведнъж.

- Какво ви дава актьорската професия?

- Това е занаят, който ти дава невероятни преживявания, удовлетворение, но те поставя и в много тежки житейски ситуации и психологически изпитания със самия себе си. Това е една от най-хубавите професии, която ти позволява да се превърнеш в завършен индивид, защото влизаш в много роли, интерпретираш много житейски съдби, а в крайна сметка това ти помага да се изградиш като човек.

- Кога разбрахте, че баща ви е толкова голяма звезда?

- Когато бях дете и се разхождахме заедно в парковете, винаги имаше много хора, които го обкръжаваха, искаха автографи, да се снимат и да говорят с него. Но едно дете не разбира това. Не знае какво значи известен. Бях много уплашен, когато всичките тези хора идваха до баща ми, и се чудех какво ли ще му направят. Може би осъзнах за първи път ролята на баща ми в социалната среда в Италия, когато бях около 10-годишен. Тогава разбрах какво значи той за Италия и в какъв мащаб хората го обичат.

- Съучениците как ви възприемаха?

- Израснал съм в Лондон и учех в английско училище, там бяха повече чужденци и те почти не знаеха кой е баща ми. След това се завърнах в Рим, учил съм в италианско училище и там трябваше да се оправям някак си с този проблем. Още преди да стана актьор, бях много популярен в ученическите среди.

- Какво обичате да правите заедно с баща ви?

- От момента, в който съм вече по-голям, обичам много да говорим.

- За какво си говорите?

- Много често за изкуство, музика, кино. Излизаме на вечери заедно. Когато имам възможност да го видя, защото винаги е зает, винаги пътува, снима. Иначе обичаме да готвим заедно, въпреки че той не позволява на никой друг да готви. Никой не трябва да стъпва в кухнята, само той готви, когато има гости. А той обожава да го прави за семейството си. Прави страхотни вечери. Ако питаш баща ми коя е най-голямата му страст в живота, той ще каже със сигурност две неща: киното и кухнята.

- Вие имате ли същата страст?

- Обичам да готвя, научил съм се от баща ми, естествено.

- Какви са приликите и разликите помежду ви?

- Визуално си приличаме. Аз изглеждам като него като млад. Разликите са, че съм израснал в Лондон с майка ми, говоря английски, а баща ми говори френски. Аз съм музикант и певец, свиря на китара и на други музикални инструменти. Най-хубавото е, че сме родени в различни епохи с него. Той има различни кумири в изкуството, а аз си имам свои.

Той цял живот се опитва да ми предаде максимума от това, което знае, което може и е учил. Аз съм попивал от него за всичко, за италианските поети например - Джакомо Леопарди, Данте Алигиери, Габриеле д'Анунцио. Закърмен съм с тях. Със сигурност съм наследил стратта към поезията от него. Пабло Наруда, Назъм Хикмет също са поети, с които ме запозна баща ми.

- Музиката ли е другата ви голяма страст?

- Да. Пътувам винаги с китара, даже в момента тя е в хотелската ми стая. Имам една китара, която обиколи с мен целия свят. Сега вече е била и в София. Пътуваме и събираме житейски опит заедно.

- Къде свирите?

- Не се занимавам професионално с това. Свирим заедно с приятели по заведения, импровизираме. Може би ще оргaнизираме нещо и в София по време на снимките на филма. Ще опитаме, изненада.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Обожавам да се виждам с приятелите си. Те са едно от най-важните неща в живота. Не обичам денят ми да е подреден, а да импровизирам. Обичам да се разхождам в центъра на Рим, да ходя на изложби. Но съм без планове, сутрин се събуждам и решавам какво ще правя. Когато мога да си го позволя, пътувам.

- Кои са любимите ви дестинации?

- Ню Йорк! Това е едно от местата, на които съм живял. Аз не отивам за няколко дни, а месеци. Миналата година по това време прекарах 4-5 месеца в Америка и се възползвах да посещавам майсторски клас по актьорство. Но това, което сега много възбужда фантазията ми, е някой остров на тропиците.

- За финал - какви са очакванията ви за снимачния процес през септември-октомври?

- Нямам очаквания. Обичам новите неща да ме изненадват. Най-важното, което мога да кажа в това интервю, е, че съм щастлив там, където се намирам, тоест тук. Това не е малко да си щастлив, че се намираш някъде.

Джеки Стоев: Имаме още една новина за филма – и Франко Неро ще участва

- Как избрахте Брено Плачидо да участва във вашия филм?

- Той има много хубаво киноизлъчване. И двете девойки, между които ще изберем една за главната роля, много се зарадваха, когато го видяха. Хубаво е, когато си партнираш с интересен човек. Още се колебаем коя от двете да е. И италианският продуцент много ги хареса, затова най-вероятно и за двете ще има роли.

Имаме и още една новина. Обадиха ми се от Италия. Уговорили са се и с Франко Неро и той ще участва във филма!

- Снимачният процес кога започва?

- В края на септември. Повечето време ще се снима в София, но ще има и в Рим, понеже малка част от действието се развива там. Брено ще дойде за 10-15 дни, ще стои през цялото време тук. Филмът е копродукция между ARS - България, с продуцент Иван Тонев и Bielle Re- Италия, с продуцент Джузепе Лопере. Мотото на филма е “Гореща любов по време на Студената война”. А моето мото е, че изкуството иска жертви, но те не трябва да са от публиката. Досега съм го спазвал.

- И голямата актриса Койна Русева ще участва. Каква е нейната роля?

- Исках да правя този филм преди 18 години, но не ми дадоха финансиране, защото една от главните героини е лесбийка. Бях решил да взема за тази роля Мерил Стрийп. Господ явно беше решил да изчакам и да взема за тази роля Койна Русева. А тя ще изиграе тази роля по-добре и от Мерил Стрийп. Повярвайте ми! Тя е чудесна!

- Г-н Стоев, преди време потърсихте финансиране от дарители, за да се осъществи този филм. Имате ли нужда от още средства?

- Продължавам да търся, защото ние се уговорихме вече с италианците. Не можем да отлагаме. Много хора ни помогнаха, затова сме много благодарни.